Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Философия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

На тема:

Семиотиката

 

 

2007 г.


Съдържание:

 

1. Характеристика на понятието „семиотика”. 3

2. Биографични данни за Умберто Еко. 4

3. Творчество и трудове на Умберто Еко. 4

4. Свързване на семиотиката със знаците. 5

5. Езици и предаване на съобщения. Комуникация между различните форми на живот. 6

6. Видове знаци. 7

7. Връзка между семиотиката и комуникационните науки. 8

8. Семиотика или семиотики?. 9

9. Понятието „идентичност”. 11

10. Памет и идентичност. 12

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 15

 


 

………………………………

 

Семиотиката е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи. Тя включва изучаването на това как се създава значението и как се разбира то. Семиотиците също така понякога изследват как организмите, независимо колко големи или малки са те, правят предположения за своята семиотична ниша в света и как се приспособяват към нея (вижте Семиоза). Семиотиката теоретизира на най-общо ниво за знаците, а с изучаването на обмена на информация в живите организми се занимава биосемиотиката.

Джон Лок (1632–1704) въвежда термина „семейотике“ през 1690г. в „Опит върху човешкия разум“. Той идва от гръцката дума за „знак“ σημειον (семейон).

Определението за семиотиката се ползва от различна степен на обхватност на обекта. В този смисъл намираме различия в дефинирането на семиотичната тема от Фердинанд дьо Сосюр, Чарлз Пърс, Умберто Еко и Томас Сибиък.

Сосюровата семиология изучава знака и езика като социална институция. За него знакът със своите компоненти означаемо и означаващо са ментални концепти в опозиция с емпиричните и материални езикови структури. Той се изгражда в социалния живот.

За Сосюр семиологията изучава живота на знаците в границите на социалния живот, т.е. тя изучава освен естествения човешки език, но и другите символни системи и сигнали, използувани от хората за комуникация. Чарлз Пърс разширява обхвата на науката семиотика. Цялата вселена е пронизана със знаци. Знаците като смисъл и значение функционират в семиозиса във всичко и навсякъде, но тяхното осмисляне и разбиране изисква наличие на интерпретант.

Проблемът за класификацията на семиотиките.

 

………………………………

 

Знаците, изграждащи езиците, и езиците се класифицират от различни автори. Така, езиците биват твърди и меки (Налимов), а според Умберто Еко те заемат различни позиции в семиотичното поле, както и знаковите системи. В най-широк смисъл, комуникацията може да се разглежда като предаване на влияния от една част на дадена жива система към друга, като по този начин се произвежда промяна. Онова, което се предава, са съобщения. Съставянето на съобщения представлява същността на семиотиката: техните приливи и отливи, начинът, по който са организирани и оформени, формулирани и опаковани от първоизточника и как биват разопаковани и обработени при получаването им от крайния адрес.

По какъв начин контекстът, в който се осъществява цялата тази размяна, контролира създаването на съобщения, тяхното генериране и интерпретация? Процесът на размяна на съобщения, или семиозисът, е задължителна характеристика на всички сухоземни форми на живот. Точно тази способност за съдържане, копиране и изразяване на съобщения, за извличане на техния смисъл, разграничава живите от неживите организми с изключение на човешките агенти, като компютри и роботи, които могат да бъдат програмирани така, че да симулират комуникация, повече от всякакви други, често посочвани черти.

 

……………………………………

 

Семиотиката трябва също да се разграничи от езикознанието. Въпреки че и двете започват от едно и също място, семиотиката свързва езиковите факти с неезикови факти, за да осигури по-широко емпирично покритие и да предложи изводи, които изглеждат по-правдоподобни, защото интуитивно хората разбират, че езикът може да се интерпретира само в социален контекст (понякога наричан „семиосфера“). Чистото езикознание разглобява езика на неговите компоненти и анализира употребата му в забавено време, докато в действителния свят на човешкото семиотично взаимодействие често има хаотично преливане на език и знаков обмен, когото семиотиката се опитва да анализира и по този начин да намери общите правила, приети от всички участници.

Семиотиката е възлова дисциплина сред науките, посветили се на изучаването на културната система. Изследователският й интерес е насочен към описание и анализиране на мехинизмите, посредством които се влагат значения в заобикалящия ни предметен и социален свят. Разискват се отношенията между семиотиката и структурната лингвистика, семиотиката и теорията на комуникациите, семиотиката и теорията на културата, семиотиката и философията на езика, симиотиката и текстовата теория, семиотиката и наратологията.

 

………………………………

 

Това може би е и един праг да бъде обяснено по тоя начин един вид взаимодействие с другите, в което са зароени определени параметри било то от предстоящото, било от миналото. Просто там е заложено много, съответно в тия реализации на моя идентичност, те имат по-голяма дебелина от траене. Те така да се каже представляват важни комплекси от нашето битие. В други случаи по-рутинни форми, където се осъществяват малки контакти ние действително не ангажираме такива важни структури и нещата преминават банално по стандартните клишета за един контакт

Това е единият вид, едната ос по която идентичността е моделирана в този модел. Това е темпоралната ос, че идентичността е въплътена във времеви проекти. Другото нещо е, че инстанцията на паметта предполага, че всички значения, с които ние боравим, за да моделираме себе си, са структурирани както е структуриран езика, така както е структурирана културата, те са културно обосновани, те в известен смисъл, подлежат на такъв вид семиотичен проект, защото позволяват ние да моделираме себе си с тях. Те ни позволяват да ги моделираме защото са смислово, така да се каже ориентири. Те са вид мисъл която ние реализираме.

 

…………………………………

 


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

1.                 Еко, Умберто. Интерпретация и свръхинтерпретация. Изд. Наука и изкуство. С., 1997.

2.                 Еко, Умберто. Семиотика и философия на езика. Изд. Наука и изкуство. С., 1993.

3.                 Еко, Умберто. Трактат по обща семиотика. Изд. Наука и изкуство. С., 1993.

4.                 Знеполски, Ивайло. Епистемата на слабата мисъл. - В: Сб. Ролан Барт. Въображението на знака. С., 1991.

5.                 Знеполски, Ивайло. Катастрофата като филмова метафора. Изд. Наука и изкуство. С., 1992.

6.                 Знеполски, Ивайло. Опит за идентифициране на семиотиката. - В: Умберто Еко. Трактат по обща семиотика. С., 1993.

7.                 Знеполски, Ивайло. Проблемът за класификация на семиотиките. - Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", том 86, 1993.

8.                 Знеполски, Ивайло. Семиотика и интерпретация: философските дебати за романите на Умберто Еко. - В: Умберто Еко. Интерпретация и свръхинтерпретация. С., 1997.

 

 

 

 

Темата е изготвена 2007 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

семиотика, Умберто Еко, видове знаци и езици, комуникация, съобщения и общуване, идентичност, памет

 


Търси за: комуникация | съобщения общуване | идентичност | памет

Helpos.com >> Архив >> Философия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2014 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker