 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Етерично-маслените и лекарствените култури в селското стопанство на България
2009 г.
Съдържание
1. Характеристика и видове етерични и лекарствени култури
1.2. Валериана (Valeriana officinalis)
2. Технология на отглеждане на етерични и лекарствени култури
3. Методи за извличане на етерични масла
Въведение
Разнообразието на почвените и климатичните условия у нас дава възможност да растат в природата и да се отглеждат в култура голям брой етеричномаслени растения.
В резултат на достиженията и на усилията на колектива на Научноизследователския институт по маслодайната роза, етеричномаслените и лекарствените култури (НИРЕЛК) в Казанлък, известен още като Институт по розата, редица етеричномаслени растения, като мента, лавандула, резене, копър и др., отглеждани по-рано само в определени райони на Южна България, намериха място и в Северна България – от Варна и Шумен до Балчик. С разширението на районите и създаването на нови, високодобивни сортове нашата страна заема едно от първите места в Европа по производство на етерични масла. Още през 70-те години на XX век заемахме първо място в света по производство на лавандулово масло. Известен опит от производителите по отглеждането на тези култури вече има, но въпреки това нуждата от научнообосновано ръководство е налице. Това се налага още повече, след като в нашето селско стопанство настъпиха големи икономически и организационни промени.
Целта на представената курсова работа е да се разгледат и анализират етерично-маслените и лекарствените култури в селското стопанство на България.
……………………………………
Хизопът има значение преди всичко като подправка и лечебна суровина и по-малко за производство на етерично масло. Надземната част, прибрана по време на цъвтеж, се използва в медицината, а също и за ароматни чайове. Хизопът е много добро медоносно растение.
Съществуват диворастящи находища с хизоп в Мала Азия, около Черно море и други. У нас такива находища има в Югоизточна България, Западна Стара планина, Белоградчишко и в градините в цялата страна.
В България масово се разпространява преди 20-25 г., в районите с дестилерии.
За етерично масло хизопът се прибира във фаза масов цъфтеж през юни-юли, чрез жътва на невдървесинената част – съцветия и листа. Могат да се използват косачки и комбайн.
За семена хизопът се отглежда, когато са необходими такива. За целта той се оставя до пълно прецъфтяване и тогава се извършва жътвата. Прибира се през септември. Съцветията се оставят за доузряване на твърда площадка.
…………………………………
Лекарствени култури изисква големи количества лесноусвоими хранителни вещества и усвоява хранителни вещества през целия вегетационен период. Постъпването на хранителни вещества е по-интензивно през началните фази на развитие и бутонизация. Поради краткостта на този период растенията изискват добра снабденост с хранителни вещества през пролетта. Именно с тези особености на лекарствени култури трябва да бъдат съобразени торовите норми и срокът на подхранване.
Според начина на извличане от розовите цветове, се получават розово масло, розов конкрет, розово абсолю и розова вода.
Розовото масло съдържа много съставки, разпределени в две основни групи – елеоптен (летливата част на маслото) и стеароптен (разтворен в елеоптена)[1].
Елеоптенът е основната, истинската част на маслото. Тя съдържа най-много цитронелол, а също гераниол и нерол.
Стеароптенът заема по-малък дял (15-23%) от състава на етеричното масло. Съдържа основно ейкозен. На него се дължат фиксиращите свойства на българското розово масло и балансиращата му функция в парфюмерийните композиции.
……………………………………
За своето нормално развитие анасонът изисква обилно осветление. Засенчването потиска растежа и развитието, удължава някои от фенологичните фази и се отразява неблагоприятно върху добивите.
За да покълнат и поникнат, семената на анасона трябва да поемат 100-120% влага спрямо масата си. Нуждае се от по-високи стойности на въздушната и почвената влажност през началните фази от развитието си и от умерена влажност по време на цъфтежа и узряването. Тези изисквания естествено благоприятстват ранната пролетна сеитба.
Анасонът е по-продуктивен, когато се отглежда на богати черноземни почви. Недостатъците на другите типове почви успешно могат да се тушират чрез засилени минерално или органо-минерално торене.
Дълбоката оран на 20-25 cm се извършва рано през есента при подходяща влажност на почвата. По-нататъшните обработки включват дискуване, култивиране и брануване и се извършват рано напролет. С култивирането се внасят и азотните торове, около 10-12 kg на декар.
………………………………
Използвана литература
1. Атанасова М., Н. Недков, Етерично-маслени и лекарствени култури. Съвременни технологии за отглеждане Конкурентоспособност Финансиране, С., Камея, 2004.
2. Илиева Ст., Лекарствени култури, ИК "Земиздат" 1967.
3. Ковачева Н., Й.Янкулов , Е.Колева Проучване върху съдържа-нието и добива на етерично масло в популацията на Ocimum basilicum L. Юбилейна научна сесия “90 години научно-изследователска работа с етеричномаслените и лечебни култури в България”, Казанлък, 1997.
4. Стайков В., Перспективни етерично-маслени култури, ИК "Земиздат " 2003.
5. Терзиев Ж. и колектив, Растениевъдство, Аграрен Университет, Пловдив, 2006.
6. bg.wikipedia.org – Свободна енциклопедия
7. www.iremk.net – Институт по розата и етеричномаслените култури
Темата е изготвена
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
етерично масло; розово малсо; етерични и лекарствени култури: хизоп, валериана, казанлъшка роза, маслодайна роза, лавандула, анасон, мента; технология за отглеждане; извличане на етерични масла; Институт по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК)
]]>
