Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Машиностроене >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

На тема:

 

 

ИЗРАБОТВАНЕ НА ЦИРКУЛАЦИОННА ПОМПА НА ОТОПЛИТЕЛНА ИНСТАЛАЦИЯ

 

 

 

 

2008

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

 

УВОД.. 4

 

ПЪРВА ГЛАВА

ОПИСАНИЕ НА ПРОДУКТА “ЦИРКУЛАЦИОННА ПОМПА” ОТ МАРКЕТИНГОВА ГЛЕДНА ТОЧКА.. 7

1. Циркулационна помпа от маркетингова позиция и оценката й. 7

2. Маркетингов анализ на циркулационна помпа. 9

2.1. Приложимост, реални и потенциални купувачи. 11

3. Жизнен цикъл на циркулационна помпа. 13

3.1. Същност и фази на жизнения цикъл на циркулационна помпа. 13

3.2. Икономическа оценка на жизнения цикъл на циркулационна помпа. 17

4. Сервиз и гаранции на циркулационна помпа. 22

4.1. Фирмен сервиз и консигнационен склад за резервни части. 22

 

ВТОРА ГЛАВА

ТЕХНИЧЕСКА ЧАСТ. 24

1. Литературен и патентен обзор. 24

1.2. Основни елементи на турбопомпите. 25

2. Вариантни решения и избор на работен вариант. 28

3. Хидравлично оразмеряване. 32

4. Якостно оразмеряване. 66

 

ТРЕТА ГЛАВА

ОРГАНИЗАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТА.. 76

1. Избор на подходяща форма. 77

2.  Икономическа ефективност. 82

2.1. Анализ на рентабилността на "ВИПОМ" ООД.. 83

2.2. Анализ на ликвидността на фирмата. 87

2.3.  Анализ на задлъжнялостта на фирмата. 90

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 92

ПРИЛОЖЕНИЕ. 93

Използвана литература. 95

 

 

 

 

 

 

 

УВОД

 

Хидравлични машини се наричат машините, в които се осъществява обмен на енергия между флуид (течност или газ), преминаващ през тях и техни подвижни работни елементи (работни колела, бутала, ротори и др.). Много често под хидравлични машини се разбират само машините, работещи с течности, а машините, работещи с газове, се наричат пневматични или газови.

Хидравлични машини, които получават енергия от флуид, се наричат силови. Такива са например водните турбини, обемните хидродвигатели и др.

Хидравлични машини, които отдават енергия на флуида, се наричат работни. Такива са например помпите, компресорите, вентилаторите и др.

Съществуват и комбинирани хидравлични машини с елементи на силова и работна хидравлична машина. Такива са например хидропредавателите.

Работните хидравлични машини според принципа на действие се подразделят на турбо - (лопатъчни), обемни и струйни машини.

Принципът на действие на работните турбомашини се основава на силовото взаимодействие между лопатките на работното колело и обтичащото ги флуидно течение. Работното колело извършва въртеливо движение с постоянна ъглова скорост, отдава енергия на флуида и го премества непрекъснато, без пулсации, от входа до изхода на машината. Към работните турбомашини се отнасят турбопомпите, турбокомпресорите и вентилаторите.

 

 

Фиг. 1 Схема на класификацията на работните

хидравлични машини

 

 

Text Box: Работни хидравлични машини

 

 


Text Box: ВентилаториText Box: ПомпиText Box: Компресори

 


Text Box: струйниText Box: струйниText Box: центробежниText Box: осови

 

 


Text Box: обемниText Box: обемни

 


Text Box: ротационни

Text Box: буталниText Box: буталниText Box: буталниText Box: бутални

 

 


Text Box: Турбо - (лопатъчни)

 


Text Box: осови

 

Работните обемни машини действуват на т. нар. обемен принцип, характерен с това, че флуидът преминава през машината на отделни обеми (порции). Той се премества от входа до изхода на машината от работен елемент, извършващ праволинейно - възвратно или въртеливо движение (бутало, ротор с пластинки, чифт зъбни колела, винтове и др.).

Обикновено преместването на флуида се извършва с променлива скорост, поради което течението при изхода на машината е пулсиращо. Към работните обемни машини се отнасят буталните помпи и компресори, ротационните помпи (зъбни, пластинкови, винтови, бутални, ротационни), ротационните компресори (пластинкови, винтови, осморкообразни), мембранните помпи и др.

Принципът на действие на струйните машини се състои в това, че за преместването на даден флуид се използва кинетичната енергия на друг работен флуид. Характерно за тях е, че нямат подвижни работни елементи. Такива машини са струйните помпи (водоструйни, пароструйни и др.) и струйните компресори.

Помпите намират голямо приложение в съвременната техника, наред с компресорите и вентилаторите. Помпите се използуват за мелиоративни цели - за напояване и отводняване, за промишлено и битово водоснабдяване и отопление, в енергетиката, в рудодобивната, каменовъглената, химическата, нефтената, хранително-вкусовата и хартиена промишленост, в системите за хидравличен транспорт, в охладителните и мазителните системи на двигатели с вътрешно горене, в системите за хидравлично задвижване и др.

Целта на дипломната на работа е разработването на циркулационна помпа на отоплителна инсталация от икономическа и инженерна гледна точка.

Обект на настоящата дипломна работа е турбопомпата. Фирмата, която разглеждаме е "ВИПОМ" ООД с предмет на дейност - търговия на едро и дребно с циркулационни помпи за отоплителна система. Фирмата е тясно специализирана в търговията на циркулационни помпи по италиански лиценз, съобразени с възможностите и търсенето на пазара. Търговията е ориентирана към българския пазар.

Фирма "ВИПОМ" ООД е основана през 1992 г. в гр. София с решение на Софийския градски съд, фирмено дело №25816/1992 г.; том ІІ, стр. 148. Адресната регистрация на фирмата е в град София; ул. Симеон Радев №7. Фирмата е създадена с частен капитал.

Съгласно основния постулат на маркетинговата концепция потребителите са в центъра на вниманието. Основната мисия на фирмата е задоволяване на потребностите в количество, качество и асортимент на приемливи цени, на подходящо място и в подходящо време. Всички участници, включени в маркетинговите канали са отговорни за изпълнението на така поставените цели. Целта е чрез общите усилия да се подобри веригата на снабдяването, потреблението и реализацията.

Фирма "ВИПОМ" ООД има възможно най-пълното обслужване на клиентите, което може да се предложи на пазара на отоплителни системи - закупува и поддържа стокови запаси, организира транспортирането на стоките, оказва ред допълнителни услуги на клиентите си, предлага широк спектър на търговски отстъпки и постоянно предоставя най-новата актуална информация за продуктите си.

 

 

 

 

 

ПЪРВА ГЛАВА.

ОПИСАНИЕ НА ПРОДУКТА “ЦИРКУЛАЦИОННА ПОМПА” ОТ МАРКЕТИНГОВА ГЛЕДНА ТОЧКА

 

 

Прилагането на основните принципи на маркетинга е задължително условие за развитие на пазарната икономика. Концепцията маркетинг е система от възгледи и критерии за управление и реализация на продуктите при определящата роля на пазара и потребностите на клиентите. Принципите на маркетинга са ръководната идея, основните правила за поведение на системата, чиято цел е реализацията на стоки и услуги на пазара.

Основният принцип, подход, същност на маркетинга е възприемането на пазарната ориентация на организацията, приемането на необходимостта от познаването на потребностите на купувача, консуматора, потребителя и намирането на инвестиции и средства за тяхното най-пълно удовлетворяване, при осигуряване на условия за възпроизводството на системата, т.е. осигуряване на необходимата печалба или интерес на всички, участващи в процеса на обмяната и осигуряване на конкурентни преимущества за своята стока или услуга за потребителя.

 

 

1. Циркулационна помпа от маркетингова позиция и оценката й

 

От маркетингова гледна точка продуктът е преди всичко пазарен проблем. Той е своеобразна "оферта" на предлагащия го /производител или търговец/, която го детерминира на  пазара пред купувачите и потребителите. В този смисъл нашият продукт - циркулационна помпа е насочен към конкретен купувач и потребител.

Мястото, ролята и значението на циркулационната помпа за фирмата зависят преди всичко от нейното място, роля и значение в сферата на потреблението. Само в процеса на потребление може обективно да се оцени доколко произвежданата и продавана помпа оправдават своето реално съществуване.

В понятието "продукт" влизат всички негови аспекти на проявяване на понятието, които по един или друг начин представляват интерес за купувача и в крайна сметка оказват влияние върху решението за извършването на покупката. Затова продуктът може да се оценява в различни насоки - като количество, качество, дизайн, марка, опаковка, сервиз, гаранции, снабденост с резервни части, условия на предлагане и т. н. /Фиг. 2/.

Text Box: продукт

 

 

Text Box: Качество Text Box: Търговски марки Text Box: Дизайн Text Box: Опаковки Text Box: Сервиз Text Box: Гаранция Text Box: Резервни части Text Box: Условия на предлагане

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Фиг. 2. Характеристики на продукта "циркулационна помпа"

 

Характеристиките на продукта "циркулационна помпа" оправдава своето съществуване, ако купувачът ги приеме като подходящи за задоволяване на своите нужди. Оценката на представеният от фирмата продукт се поставя в тясна връзка с полезността за купувача или потребителя на стоката.

 

Text Box: Ползи от продукта

 

 


Text Box: Задоволяване на обществени нуждиText Box: Задоволяване на физиолог. нужди

 

 


Text Box: Задоволяване на социални нуждиText Box: Задоволяване на индивид. нужди

 

 

 

Фиг. 3. Ползи от продукта "циркулационна помпа"

 

Целта е да се определи положението на "помпата" на пазара, т.е. да се отнесат присъщите й характеристики към желанията и възможностите на потребителите. По този начин се разкриват основните насоки за вземане на най-подходящи решения във фирмата.

 

 

2. Маркетингов анализ на циркулационна помпа

 

В теорията на маркетинга, според различните автори се открояват няколко основни функции:

¨            проучване на потребностите;

¨            създаване на продукта;

¨            въздействие върху потребителя;

¨            придвижване на стоката;

¨            управление на реализацията.

За реализация на тези функции според вида на стоката, потребителя, характера на пазара и други условия е необходимо осъществяването на комплекс от дейности, чрез които се реализират горепосочените функции.

Продуктът /стоката/ е предмет на продуктовата стратегия. "Продуктът е всичко, което може да бъде предложено на пазара с цел на привличане на внимание, придобиване, използване или потребление, задоволяващи желание или потребност".1

Според особеностите на маркетинга стоките биват: стоки за бита; хранителни стоки; стоки с инвестиционно предназначение; комплектни обекти; услуги; идеи.

Според Ф. Котлър 2 стоката се характеризира на пет равнища

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Фиг. 4. Пет равнища на продукта

 

При планиране на своята пазарна оферта или продукта, специалистът по маркетинг трябва да обмисли последователно пет продуктови равнища. Най-фундаменталното от тях е същинската полза, с други думи, основната полза или услуга, която клиента купува. В нашият случай при покупка на помпа за отоплителна инсталация клиента купува "топлина". Специалистите по маркетинг, работещи във "ВИПОМ" ООД трябва да възприемат себе си като хора, осигуряващи ползи.

Последствие същинската полза от продукта трябва да се превърне в първичен продукт, т.е. в основна версия на продукта. Помпата представлява съоръжение, в което се осъществява обмен на енергия.

На трето равнище специалистът по маркетинга трябва да подготви очаквания продукт, а именно, набора от свойства, които купувачът при покупката на помпа, очаква от нея.

На четвъртото равнище маркетинговия специалист подготвя допълнен продукт, включващ допълнителни услуги и ползи, които различават офертата на фирмата от тези на конкурентите.

В наши дни конкуренцията е предимно на равнище допълнен продукт. Но за целта трябва да се направи цялостно проучване потребителската система на купувача.

На пето равнище стои потенциалният продукт, а именно всички допълнения и трансформации, които този продукт може в крайна сметка да претърпи в бъдеще.

Продуктите могат да се разделят на две основни категории, в зависимост от намеренията на потребителите им:

-              продукти за удовлетворяване на лични потребности - потребителски стоки;

-              за употреба в дейността на фирмите или за производството на други продукти.

В настоящата разработка изделието, на което се търси, най-подходящата комбинация от елементите на маркетинговия микс е циркулационна помпа на отоплителна инсталация. Продуктът се причислява към групата на потребителските стоки. Потребители са всички лица, желаещи да закупят вида стока за задоволяване на лични и обществени нужди.

Потребителната стойност на продукта изразява неговото основно свойство - равнището на удовлетворяване на една или друга потребност. Различните потребности сами по себе си са несъизмерими и потребителните стойности на продуктите, които ги задоволяват са също несъизмерими.

Стойността на продукта е неговото икономическо качество, което се проявява в процеса на размяната и изразява разходите на жив и обществен труд, вложен в него. Величината на стойността на продукта, представена в паричен израз, формира неговата цена. Тя е общата база, върху която се срещат интересите на производителя и потребителя и може да се третира като оферта на първия, определяща пазарното му поведение и като обща полезност, която потребителя получава при покупката.

 

2.1. Приложимост, реални и потенциални купувачи

 

Потребителският пазар на циркулационни помпи състои от купувачи в своите домакинства, които имат потребности от тях. Тези потребители трябва да се нуждаят от тези продукти, да желаят да ги закупят. Но при днешните покупателни възможности на потребителите, те трябва да притежават необходимата покупателна сила за дадените циркулационни помпи и най-вече желание да я използват. Всеки един участник на посочения пазар индивидуално погледнато има различни потребности и мотиви за покупка, финансови възможности и т.н.

Купувачите на пазара на циркулационни помпи могат да бъдат и граждани и фирми. Участието на тези две групи на пазара е с различни цели. Гражданите индивидуално задоволяват своите потребности, а фирмите са по-скоро препродавачи. Под фирми трябва да се разбират редица складове на едро, които закупуват ципкулационните помпи или от производителя директно, или от официални представители у нас на чужди производители.

За да направим характеристика на потребителите на пазара на циркулационни помпи ще използваме географски, демографски и психографски характеристики.

В зависимост от географските характеристики, потребителите на циркулационни помпи основно се разделят на живущи в градове и живущи в села. Характерното за потребителите в градовете е, че имат по-голяма възможност за избор на различни търговски марки. Имат достъп до високо квалифицирани специалисти, които да насочат купувачите към най-доброто в дадения случай. Потенциалните потребители в града са много повече на брой отколкото в селата.

На база на демографските характеристики купувачите се разделят на групи в зависимост от възраст, брой членове на семейството, доходи, професия, вероизповедание, националност. Въз основа на тези променливи, потребителите на циркулационни помпи се представят много по-лесно, още повече, че тези характеристики са тясно свързани с потребителските желания, предпочитания и степен на ползване.

Броят на членовете в семейството на потребителите на циркулациионни помпи имат значение, тъй като колкото повече на брой е даденото семейство, толкова по-малка възможност имат да закупуват стоки извън потребителската кошница”.

Според следващата променлива на демографските характеристики - доходи, потребителите на циркулационни помпи са със средни и големи доходи. На нашия пазар има както произведени в България циркулационни помпи, така и голям асортимент от вносни продукти. В настоящия момент има голяма разлика в цените на българските и вносните циркулационни помпи, което предполага, че потребителите ще се спрат на тази марка, която може да си позволи със своите доходи. Характерно е правилото, че високата цена предполага високо качество, но по отношение на циркулационните помпи съществуват строго определени изисквания и стандартизация, което доказва, че не цената определя качеството при този вид продукт. Така, че доходите на потребителите им позволяват да проявят своя избор спрямо марката.

Циркулационните помпи са един универсален продукт спрямо вероизповеданието и националността на потребителите си. Без значение е дали купувача има католическо, протестантско, мюсюлманско и др. вероизповедание, всеки един би закупил продукта при необходимост.

Третата характеристика на потребителите на циркулационни помпи е психографската особеност. Основното разделение е на две групи купувачи: според социалния статус и според начина на живот. Потребителите се разделят според социалния си статус до толкова, че имат различни предпочитания към марката и вида на помпите. Но най-важното е, че потребители на циркулационни помпи са индивиди от всички видове социални класи.

Фирмите представляват един сравнително голям сегмент от купувачите на циркулационни помпи. При своето участие на пазара на тези специализирани продукти, те се ръководят основно от мотива извличане на печалба.

 

 

3. Жизнен цикъл на циркулационна помпа

 

3.1. Същност и фази на жизнения цикъл на циркулационна помпа

 

Жизненият цикъл е концепция в управлението на продукта, която представлява неговото развитие от момента на постъпването му на пазара /пазарно въвеждане/ до окончателното му отпадане /елиминиране/ от пазара. Подобно на биологичните цикли при живите организми, продуктът преминава в своя жизнен път определени фази - разработване /"раждане"/, въвеждане /"прохождане"/, растеж /"растеж"/, насищане /"зрялост"/ и залез /"умиране"/.3

І - "внедряване"

ІІ - "нарастване"

ІІІ - "насищане"

ІV - "спадане"

 
Обикновено жизненият цикъл на продукта се представя чрез развитието във времето на пласментното количество. За неговото протичане може да се съди и по обема на продажбите или на печалбата от продажбите. Графически идеята се представя чрез крива на жизнения цикъл. На фиг. 5 е показана кривата на развитие на жизнения цикъл на циркулационната помпа на база на пласментното количество /обема на продажбите/ и печалбата.

                       

                х пласмент

                 приход                                                  В

                 х max

                                           С

                                                                        печалба

                                                           

0              А     ­­   І                    ІІ                      ІІІ                    ІV

                загуба                                                                                                t

                  разход

 

 

Фиг. 5. Крива на жизнения цикъл на циркулационна помпа

В показаната на фиг. 5 графика, по абсцисата ос се представя развитието по цикли и фази във времето, а по ординатата -  приходите и разходите, т.е. паричните потоци, свързани с реализацията. Този подход дава възможност да определяне на специфичните икономически параметри, като се съобразяват принципите и методите за икономическа оценка.

По-дългия жизнен цикъл на продукта:

-  осигурява при пазарен успех стабилни приходи за по-голям период от време;

-  създава предпоставки за по-голямо натоварване на производствените мощности и позволява извършването на ускорени амортизационни отчисления от специализираните съоръжения върху по-голям производствен обем;

-  в по-малка степен поддава на влияние от краткосрочните колебания на конюнктурата и амплитудата на потребителските предпочитания.

Може да се представи нагледна съпоставка между обема на продажбите на продуктите с различна продължителност на жизнения цикъл. Такава е показана на фиг. 6.

 


              Обект на продажбите

              в натурални единици

4000

                   А   

2000

                                                            Б

 


                                                4                                              8      време/ година

 

Фиг. 6. Съпоставка на продуктите, чрез техния жизнен цикъл

 

Разгледаните на фигурата продукти А и Б достигат еднакъв общ обем на продажбите в рамките на жизнения им цикъл, но при различни във времето степен на натоварване на производствените мощности. На пръв поглед, поради краткия срок на достигане на набелязания обем на продажбите, продуктът А изглежда по-добър вариант за избор, тъй като гарантира по-ранна възвращаемост и финансова изгода. Освен това, може да се очаква по-висока серийност на продукцията, а надеждността на пазарните прогнози за реализацията в по-близък план да се увеличат. Същото време обаче, необходимите производствени мощности са два пъти по-големи. Това означава, че инвестициите за специализирани съоръжения трябва да бъдат двойно повече и рискът да не се изплатят поради съкратения срок на експлоатация т.е. да не достигнат границите на тяхното физическо и морално откупуване се удвоява.

Фаза въвеждане - тази фаза характеризира появата на "циркулационната помпа" на пазара и началните й стъпки към увеличаване на продажбите. Тя поставя началото на пазарния живот на циркулационната помпа. Тук пласмента от начало расте бавно и постепенно се ускорява във времето. Целта на "ВИПОМ" ООД е да се създаде пазар на новия продукт. За това е нужно време, тъй като "циркулационната помпа" не е съвършено нов продукт, нейното внедряване на пазара е по-бързо. Причината е в това, че потребителското поведение се адаптира по-бързо към нашите вариантни решения за продукта, отколкото към принципно нови разработки.

Разходите по внедряването тук по принцип са по-големи в сравнение с доходите, поради което "ВИПОМ" ООД работи на загуба. Макар, че конкуренцията е ограничена /малък брой предлагащи фирми, ограниченост в модификациите на продукта/, тук се правят значителни маркетингови разходи за утвърждаване на продукта на пазара. За успех се разчита на тези купувачи, които поемат риска и имат материални възможности първи да ползват /потребяват/ продукта. Редица купувачи извършват и повторни покупки. Тук са шансовете на "ВИПОМ" ООД да завоюва решаващи конкурентни предимства. За целта активно се развива въвеждащата реклама, използват се ценови стимули за първите купувачи, подработват се специални партиди от изделието за повишаване на потребителския интерес, прилагат се различни комуникационни средства за въздействие върху обществеността и др. Ако фирмата не успее да привлече потенциалните купувачи, тя рискува нейният продукт да не премине в следващия етап след въвеждането му.

Фаза нарастване - обхваща периода на бързо нарастване на продажбите /признаване на циркулационната помпа на пазара/ и забележимо увеличаване на печалбата от продажбите.

Тук чрез увеличаване на приходите от продажбите се реализира все по-голяма печалба. До появата на конкуренти фирмата е монополист, което й дава основание за поддържа високи цени. Но в последствие обаче на пазара се появяват все повече предлагащи фирми и по точно вносители на продукта /циркулационна помпа/, което налага разгръщане на маркетинговите инструменти.

Разходния паричен поток се формира от себестойността на "помпата" /без амортизациите за оборудването/, рекламната дейност за преодоляване на конкуренцията и др. Приходните парични потоци в по-голяма част се формират от продажбите.

Маркетинговата активност към края на фазата предполага използване на разнообразни промоции и увеличаване на разходите за стимулиране на продажбите.

Фаза зрялост - при тази фаза продуктът "циркулационна помпа" достига достатъчно висок размер на продажбите в резултат на масовото утвърждаване на продукта на пазара. Както броят на купувачите, така и обемът на индивидуалните покупки достигат висок размер. Продуктът се намира в своята пазарна зрялост. Темповете на растеж на пласмента обаче започват да намаляват главно поради достигнатото високо равнище на задоволеност на потенциалните купувачи. Продуктът е познат на пазара и е усвоен като производство от някои производители. Развива се силна конкуренция между фирмата "ВИПОМ" ООД и други фирми производители и вносители на циркулационни помпи. "ВИПОМ" ООД провежда гъвкава ценова политика поради тази причина.

Печалбата за "ВИПОМ" ООД достига висока степен на нарастване в тази фаза. Тя се стабилизира, причина за което е повишаването на оборота. Но още в самото начало на фазата тя относително спада, защото фирмата увеличава своите разходи за поддържане на висока конкурентноспособност на своята продукция. Под влияние на конкуренцията цените на продукта започват да спадат. "ВИПОМ" ООД полага усилия относно повишаване качеството на произвежданата циркулационна помпа. Повишава интензивността на рекламата на продукта. Целта на управляващите е да се удължи колкото е възможно повече времетраенето на тази фаза.

Фаза залез - през тази фаза продажбите и печалбата намаляват. Пазарът постепенно се стеснява - било поради поява на същия продукт при по-добри условия на предлагане от конкурентите или просто поради насищане. Печалбата намалява както поради спадане на пласмента и продажбите, така и поради допълнителните разходи, които се правят за стимулиране на продажбите - намаляване на цените, допълнителна реклама, промяна на опаковката, смяна мястото на продажбите и др.

 

3.2. Икономическа оценка на жизнения цикъл на циркулационна помпа

 

Икономическите оценки могат да се сведат до: съотношението между продажби и печалби и съотношението между приходи и разходи.

 

Съотношение между продажби и печалба

 

 

 

 


  продажби

  печалби

 


                                                                                                пласмент

 

 


                                                                                                печалба

 

            І Модификация                             ІІ Модификация       време

 

 

Фиг. 7. Ефект от диференциация на продукта

 

 

Кривата на печалбата следва кривата на продадените количества от продукта. В началните фази на жизнения цикъл, когато ъгълът на интензитета на продажбите е нисък, печалбата също расте бавно, като в началото по принцип е с отрицателен знак. Достигането на фаза "зрялост" гарантира най-висок обем на печалбата. Тук фирмата има възможност да модифицира продукти и по този начин да увеличава оборота и печалбата, т.е. да използва ефекта от диференциацията на продуктите /фиг. 7/, или да вложи допълнителни средства в иновации, т.е. да използва ефекта от диверсификация на производството /фиг. 8/.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 – обвивна крива на продажбите

2 – продажби

3 – обвивна крива на печалбата

4 – печалба

 
продажби

печалба

1

2

 

 

 


3

4

 

 

 


І продукт                  ІІ продукт                      ІІІ продукт         време

 

 

Фиг. 8. Ефект от диверсификация на производството

 

 

Съотношение между приходи и разходи

 

Анализът тук обхваща съотношението между приходи и направените разходи за производството и реализацията на циркулационната помпа. На фиг. 8 е показана графика на развитие на двата показателя.

В развитие на кривата на приходите след тяхното нарастване в началните фази на жизнения цикъл настъпва известна стабилизация в условията на насищане и след време с намаляване на продажбите приходите спадат. Разходите пък в началните фази на жизнения цикъл растат с ускорени темпове поради инвестиране на повече средства. След това насищане растежът спада, но към крайната фаза растежът на разходите пак се ускорява, както поради забавената реализация, така и поради увеличения маркетингов бюджет. Така се очертават две критични точки, в които кривата на приходите и кривата на разходите се пресичат. В тези точки приходите са равни на разходите и печалбата е нулева. Интервалът /t1 и t3/ от жизнения цикъл е интервал на получаване на печалба. В началните фази /до момента t1/ и в крайните фази /след момента t3/ се реализира загуба.

Крайните точки А и В са общи за кривата на приходите и кривата на разходите. Техните ординати определят равнището на приходите, респ. разходите от бизнеса, а абсцисите - пласментното количество, което ги осигурява. Изгодни за "ВИПОМ" ООД продуктови решения е реализиране на продажби в интервала /t1 и t3/, максимална печалба в t2.

 

 

                       

приходи                                                          приходи

пълни разходи                                                       

Text Box: печалба                                                                        пълни разходи             В

                                    А    

                                                                       

                                                           

                                    t1                         t2                      t3

                        ­­   І                    ІІ                      ІІІ                    ІV                        t

 

 

 

Фиг. 9. Криви на съотношение между приходи и разходи

 

 

Някои основни характеристика на "ВИПОМ" ООД по фази на жизнения цикъл на циркулационната помпа

 

Характеристики

Фази

Въвеждане

Растеж

Зрялост

Залез

Маркетингови цели

-установяване на пазари;

-формиране на пазарен дял;

-привличане на клиенти;

-увеличаване на пазарния дял;

-разширяване на продажби;

-увеличаване и задържане на пазарния дял;

-поддържане на предимства;

-нарастване и стабилност;

-свиване на пазарния дял;

-прекратяване на продажби;

-възраждане на продуктите

Продажби

-нарастване;

-поддържане на мин. равнище;

-бърз растеж;

-нарастване;

-стабилност

-съкращаване;

-ликвидност;

Пазарен дял

-незначителен

-увеличаващ

-голям

-намаляващ

Конкуренция

-ниска

-слаба, засилваща

-силна

-незначителна

Печалба

-ниска

-нарастваща

-стабилна

-спадаща

Рентабилност

-ниска;

-незначителна

-нарастваща и

висока

-висока

-съкращаваща

Цени

-ниски цени за пробив;

-конкурентни

-разнообразни цени според условията

-определена ценова линия

-отделни цени

Реклама

-въвеждаща

-поддържаща

-напомняща

-подвеждаща

Парични потоци

-отрицателни

-нестабилни

-добри

-спадащи

Риск

-трудно предсказуем

-определена сигурност

-гарантираност

-ограничен

Потребители

-новатори

-бързо реагиращ

-мнозинство

-закъсняващи

Пазари

-нови

-разширяване

-масови

-свиване

Технологии

технологически иновации

Технологически усъвършенства

-подобрени;

-утвърдени

-утвърдени;

-остаряващи

4. Сервиз и гаранции на циркулационна помпа

 

4.1. Фирмен сервиз и консигнационен склад за резервни части

 

Във "ВИПОМ" ООД наличието на фирмен сервиз и консигнационен склад за резервни части е много важно условие. С помощта на сервиза се извършват следните основни действия:

1./ След поръчката на машината сервизен монтьор посещава клиента и уточнява с негов представител мястото на монтаж, пускане, регулиране и контролиране работата на помпата. /Приложение 1/.

2./ След извършване на монтажа клиентът уведомява сервиза, че е готов за пуск, проби и въвеждане в експлоатация. При посещението си при клиента монтьора извършва следното:

·             проверява правилно ли е монтирана машината /помпата/;

·             спазени ли са всички отстояния за обслужване посочени при първото посещение;

·             правилно ли е свързана електрически и тръбно;

·             проверява посоката на въртене на двигателя.

След всички направени проверки се прави пуск на машината и въвеждане в експлоатация. В продължение на 24 часа /за по-големи машини 72 часа/ се измерват основните параметри, които трябва да осигури съоръжението съгласно направената поръчка.

След постигане на желаните параметри се подписва приемо - предавателен протокол. От този момент нататък започва да тече гаранционния срок.

Гаранционният срок за цялата циркулационна помпа е 12 месеца от пуска или 18 месеца от доставката. За някои елементи гаранционния срок е 24 месеца. По време на гаранционното обслужване всички дефектирали части се подменят безплатно, а се заплаща само труд и консумативи като например: масло, маслен филтър и т.н.

В извънгаранционен период се осигуряват необходимите резервни части, което става с подписване на договор за извънгаранционна поддръжка и профилактика. При някои случаи клиентът си закупува само резервните части, а сам извършва ремонтните работи. Тогава обаче продавачът не дава гаранция от 6 месеца за новите вградени части, както е при случаите когато работата е извършена от сервиза.

Общи указания за обслужване:

Сервизът и консигнационният склад съществуват вече 15 години в България, което само по себе си говори за традиции. Сервизът се намира в София и реагира при авария до 24 часа, а резервни части от първа необходимост, които не са в склада могат да се доставят до 48 часа.

Много важно за стопанските ръководители е да знаят, че ползвайки услугите на специализиран сервиз, те си осигуряват спокойствие срещу скромни инвестиции. Практиката познава много случаи когато в опита си да спестят някои лев, някои ръководители извършват ремонтни действия на специфични машини с неквалифициран персонал и без наличието на специализирани инструменти. Това води до грешки, които струват много повече /в някои случаи ново съоръжение/, колкото стойността на ремонта от специализиран сервиз.

По време на всички операции по поддръжката е необходимо да се спазват общите указания по охрана на труда. Особено следните точки трябва да се спазват:

·                     ремонтните работи трябва да се извършва винаги под контрола на квалифициран персонал;

·                     да се използват само оригинални инструменти по време на ремонта;

·                     да се използват само оригинални резервни части;

·                     всички ремонтни работи да се извършват при спряна инсталация и изключено електрозахранване; както е да се осигури срещу неконтролирано включване.

Преди ремонтните работи е необходимо да се хлади инсталацията за да се предотврати опасността от пожар. Само при смяна на маслото е необходимо да бъде топла; при това трябва да се спазват необходимите мерки за безопасност:

·                  преди демонтажа на детайли под налягане е необходимо да се изключат от останалите под налягане детайли и напълно да се разтовари;

·                  по време на ремонтните работи да се спазва чистота; частите и отворите да се покриват с чисти кърпи, хартия или лепенки;

·                  двигателя, въздушния филтър, електрокомпонентите, регулиращите устройства и т.н. да се предпазят от влага, например при почистване;

·                  в близост до маслената система не трябва да се заварява или да се извършват други операции свързани с подгряване; резервоара за маслото трябва да е празен по време на ремонта и да се почисти;

·                  да не се оставят инструменти, свободни детайли или парцали на инсталацията;

·                  преди пуска на инсталацията след ремонт трябва да се провери работното налягане. Температурата и временната отговарят на зададените по регламент на регулиращите и блокиращите устройства;

·                  преди включване на инсталацията да се монтират всички капаци;

·                  звукоизолиращия материал да не се изхвърля или променя.

 

 

ВТОРА ГЛАВА.

ТЕХНИЧЕСКА ЧАСТ

 

 

1. Литературен и патентен обзор

 

Класификация на турбопомпите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


1.2. Основни елементи на турбопомпите

 

Конструкциите на центробежните помпи са много разнообразни. Всички те включват следните основни детайли: работно колело, отвод, вал, уплътнения и лагери.

- Работно колело

Работното колело е основен елемент на помпата, който създава необходимия напор /налягане/ и дебит.

Съществуват няколко конструкции: на фигурата по-долу е показан разрез и общ вид на работното колело с едностранен вход. То се състои от заден диск - 1, който към центъра преминава в главина - 4, за закрепване на колелото към вала и преден диск - 3. Между дисковете са разположени лопатки - 2, които могат да имат цилиндрична и пространствена форма. Броят на лопатките е от 5 до 8.

 

 

Работно колело на центробежна помпа с едностранен вход

 

- Нагнетателни елементи

В неподвижното тяло на центробежните помпи са оформени смукателни и нагнетателни канали, по които течността се довежда, респективно отвежда от работното колело.

Основното им предназначение е да отвеждат плавно течността от работното колело към нагнетателния отвор на помпата или към следващото работно колело, да осигурят равномерно ососиметрично течение при изхода на работното колело с оглед създаване на установено относително течение в него и да трансформира част от кинетичната енергия на течността след работното колело в потенциална.

Най-често се използват следните основни форми на нагнетателните канали:

1.               Спирален канал, завършващ с дифузорен участък.

2.               Лопатъчен канал - обикновено е оформен като отделен елемент или елементи, които се монтират в тялото на помпата и образуват т. нар. направляващ апарат.

- Смукателни елементи

В смукателните елементи на центробежните помпи са оформени смукателните канали, чрез които течността се довежда от входа на помпата до входа на работното колело. Основното им предназначение е да доведат плавно течността от входа на помпата до входа на работното колело с минимални хидравлични загуби и да  осигурят равномерно ососиметрично течение при входа на работното колело с оглед създаване на установено относително течение в колелото.

Най-често се използват следните форми на смукателни канали: конфузор, пръстеновиден, смукателен канал и полуспирален смукателен канал.

 

 

- Уплътнители

Помпите се уплътняват на изхода на корпуса на валовете, плунжерите и буталните пръти и на неподвижните съединения, подложени на налягания или вакуум.

Уплътнението с мека набивка е най-простото и универсално средство за уплътняване на валове, плунжери и бутални пръти, извършващи възвратно-постъпателно движение. Меката набивка осигурява безупречна работа по отношение на протичането на течността, тъй като от прекомерно притягане може да се повреди уплътнението. При рязко увеличаване на силата на притискане мажещото вещество се изтласква извън повърхностите на уплътняване, получава се сухо или полусухо триене, след което следва задиране или изгаряне на набивката. За нормална работа на салниковото уплътнение е необходимо притягането с притискащата втулка да се извършва до определена допустима част на общата му дължина, при което се осигурява мажещо вещество в уплътняващите хлабини. Притягането се извършва постепенно, независимо от количеството на протичащата през него течност, равномерно от двете страни на фланеца на притискащата втулка. Набивките не трябва да бъдат нито по-къси, нито по-дълги от леглото в уплътнителната кутия. За повишаване на дълготрайността на салниковото уплътнени отделните набивки се изолират с пръстени, с които се образуват самостоятелни камери за всяка набивка. Пръстените се изработват от метал или пластмаса с размери,  осигуряващо хлабина от 0,2 мм по  външния и вътрешния диаметър на  уплътнителната кутия.

- Лагеруване и мазане

За поемане на радиалните и осовите натоварвания на помпите се използват радиални, радиално - опорни и осови лагери.

Лагерите могат да бъдат плъзгащи и търкалящи. Предимствата на плъзгащите лагери се изразява в ниското ниво на шум, способността да приемат трептенията на вала и др. Плъзгащите лагери се изпълняват от бял метал, лагерен бронз, текстолит, гума и др. За мазане на плъзгащите лагери от бял метал се използват течни смазки /масла/.

В съвременните конструкции все по-голямо приложение намират търкалящите лагери. Те имат съществени предимства пред плъзгащите лагери:

-                   валът не "потъва", както това става от износването на лагерния метал при плъзгащите лагери;

-                   имат по-точна центровка и допускат по-малки хлабини в лабиринтните уплътнения, с което може да се  осигури по-добър обемен КПД;

-                   имат по-прост монтаж, по-добра взаимозаменяемост, гарантирано качество при масово производство и др.

За мазане на лагерите се използват антифрикционни смазки /АФС/ - течни /масла/ и консистентни /греси/. Използването на различните видове смазки се определя от условията, при които работи лагерния възел: температура, натоварване, честота на въртене, влага, прах и др.

Нивото на маслото трябва да се намира не по-високо от долната част на вътрешната грива на търкалящите лагери. Маслото трябва да се подава по някои от известните начини към сепаратора и търкащите тела, а от там по съответния канал да постъпва обратно в маслена камера.

- Вал

Предназначен да предвижва въртящия момент от двигателя към работното колело на помпата. Формата и конструкцията на вала се определят от конструкцията на помпата. Материалът за неговото  изработване се явява конструкционна стомана. За помпите, които работят с течности с повишени корозионни свойства, валът се изработва от лагерна стомана.

Работното колело се захваща към вала чрез испонково съединение. На единия от краищата на вала се закрепя полусъединителя за съединяване на вала на двигателя.

 

2. Вариантни решения и избор на работен вариант

 

Вариант І

Помпата е хоризонтална, центробежна, едновтичаща без дифузор. От гледна точка на манометричната височина /от която зависи както броят на работните колела, така и необходимостта от монтиране на дифузор/ се разделят на помпи без дифузор /ниско налягане до около 20 m H2O/ и многостъпални помпи /високо налягане над 50 m H2O/, при които няколко работни колела са свързани в серия и монтирани върху един вал.

Основните елементи на помпата са:

1.         Спираловидно тяло

2.         Лоена набивка

3.         Салникова втулка

4.         Каучуково уплътнение

5.         Смукателен похлупак

6.         Лагерна втулка

7.         Тяло на лагера

8.         Сачмен лагер

9.         Похлупачка на лагера

10.    Книжно или каучуково уплътнение

11.    Вал

12.    Работно колело

13.    Гайка на работното колело

14.    Шайба за законтряне

15.    Предохранителен пръстен

16.    Центровъчен пръстен

17.    Гайка за лагера

18.    Връзка за манометъра

19.    Връзка за вакуумметъра

20.    Метален уплътнителен пръстен

21.    Отвор за продухване на въздуха

22.    Отвор за изтакане на течността

23.    Отвор за отвеждане на пропуските от салника към канализацията

Действието на помпата е следното:

Помпата се напълва с течност и се пуска задвижващия двигател. При завъртането на вала на помпата се реализира силово взаимодействие на течението с лопатките на работното колело, увеличава се енергията на течността и тя се премества от центъра към периферията му. При входа на работното колело се създава понижено налягане и вследствие на по-високото налягане върху свободната повърхност на течността в смукателния резервоар течност постъпва незабавно в смукателния тръбопровод и заема мястото на преместената от работното колело течност. Този процес се извършва непрекъснато и по такъв начин се създава постоянно движение на течността от смукателния резервоар през смукателния тръбопровод и помпата в нагнетения тръбопровод.

 

Вариант ІІ.

При този вариант КПД е най-голям. Механичното челно уплътнение осигурява надеждна работа на помпата.

Помпата е хоризонтална, едностепенна, тип  ЕЕ /еднофазна, едностепенна/. Изпълнението на помпата е моноблочно - общ вал за помпата и електродвигателя, като корпусът на помпата се присъединява към електродвигателя посредством междинен фланец. Закрепването на работното колело към удължения вал на електродвигателя се осъществява посредством милиметрова тръба.  Работното колело е с едностранно действие. Уплътняването на тялото на помпата с междинния фланец се осъществява с гумен "О" пръстен, а  уплътняването на вала към помпата - посредством механично челно уплътнение.

Оста на смукателния отвор е хоризонтална и съвпада с оста на ротора, а оста на нагнетателния отвор е вертикална и перпендикулярна на оста на смукателния отвор.

Основни елементи на  помпата са:

1.           пробка;

2.           шайба уплътнителна;

3.           колело работно;

4.           тяло нагнетателно;

5.           болт съединителен;

6.           фланец междинен;

7.           "О" пръстен;

8.           болт съединителен;

9.           челно уплътнение;

10.      шайба предпазна;

11.      електродвигател.

Действието на помпата е следното:

Помпата се напълва с течност и се пуска задвижващия двигател. При завъртване на вала на помпата се реализира силово взаимодействие на течението с лопатките на работното колело, увеличава се енергията на течността и тя се премества от центъра към периферията му. При входа на работното колело се създава понижено налягане и в следствие на по-високото налягане върху свободната повърхност на течността в смукателния резервоар течност постъпва незабавно в смукателния тръбопровод и заема мястото на преместената от работното колело течност. Този процес се извършва непрекъснато и по такъв начин се създава постоянно движение на течността от смукателния резервоар през смукателния тръбопровод и помпата в нагнетателния тръбопровод.


Вариант ІІІ.

Центробежна, едностъпална, еднофазна помпа, тип ЕЕ, предназначена за транспортиране на части или слабо замърсени води с температура до 40°С и с максимална ядрена на частиците не повече от 0,2 mm при концентрация до 500 mg/l.

Между смукателния клапан и работното колело се образува лабиринтно уплътнение, което разделя смукателната от нагнетателната част на помпата.

Уплътнението между вала и нагнетателното тяло се осъществява чрез лосна навивка и салников фланец, това уплътнение не е предвидено за работа с гореща вода.

Основните елементи са:

1.           Тяло смукателно

2.           Колело работно

3.           Пръстен уплътнителен

4.           Тяло нагнетателно

5.           Фуния

6.           Набивка лосна

7.           Отражател

8.           Електродвигател

9.           Фланец салнисов

10.      Пробка

Действието на помпата е същото както при вариант І.

 

При избор на вариант е необходимо да се вземат в предвид следните показатели:

1.                Изисквания от заданието.

2.                Най-добри технологични параметри.

3.                Качество и надеждност.

4.                Минимална себестойност.

 

 

 

3. Хидравлично оразмеряване

 

Изчисляване на работното колело


                                                                                                /3.1./

където ηн е хидравличния к. п. д. на помпата, който предварително може да се определи по следната формула на А. А. Ломакин:


                                                                                    /3.2./


Тук Donp. е приведения диаметър на входа на работното колело, в mm, който се определя предварително по следната формула на Д. Я. Суханов:

Където                                                                       /3.3./

Копр. = 3.5 + 6.5


                                                                                   


                                   


Скоростта со при входа на работното колело е:



Където                                                           /3.4./

 


                                                                        /3.5./

 

Мощността на вала Р


                                                                                                /3.6./

Механичния к. п. д. ηm e , равен на:

ηmt = ηmi . ηme ; където:

ηmi - e вътрешния механичен к. п. д., отчитащ загубата на мощност вследствие на дисковото триене.

ηme - външният механичен к. п. д., отчитащ загубата на мощност вследствие на триенето в лагерите и уплътненията.

Коефициентът ηmt може да се определи приблизително по следната формула на А. А. Ломакин:



                                                                                    /3.7./

ηme ≈ 0.96 ÷0.98 = 0.98                              /3.8./

η
m = 0.834 . 0.98 = 0.817

η = ηa .ηн .ηm = 0.958 . 0.809 . 0.817 = 0.633     /3.9./

Препоръчително е за приблизителното изчисляване на мощността да се приеме общия к. п. д. η въз основа на статистически данни от съществуващи високоефективни помпи. На фиг. 10. е дадена графически зависимостта на к. п. д. η от специфичната честота на въртене ns и дебита Q, определен въз основа на обработка на статистически данни.



Максималната необходима мощност е:

P max. ≈ (1.1 ÷1.2) P                                                            /3.10./

P max. = 1.2 .Р = 1.2 . 0.09764 = 0.1172 kw


Фиг. 10. Зависимост на к. п. д. от  ns и Q

 


Определяне на основните размери и ъгли на работното колело с цилиндрични лопатки

 

Фиг. 11. Определяне основните размери на работното колело

Размери на входа

 

1.                 

Диаметърът Dо на входа на работното колело се определя по уравнението на дебита:


                                                                                    /3.11./

                                                                                    /3.12./

Диаметърът dв представлява диаметър на главината на работното колело и е равен на диаметъра на дистанционната защитна втулка, която се монтира върху вала, когато той преминава през смукателното пространство на помпата. Обикновено се приема:

dв = (1.2 ÷ 1.4)d                                            /3.13/

където

d - диаметър на вала при главината.

 


2. Изчисляване на най-малкия диаметър на вала

 

                                                                                                /3.14/

Mt - усукващия момент, действуващ върху вала, N.m

τt - допълнително напрежение на усукване, Ра (за валове от обикновена въглеродна стомана τt = (300 ÷ 500). 105 Ра)


Усукващият момент върху вала на помпата


                                                                                                /3.15/

 

Като се вземе под внимание конструкцията, предназначението и като се има предвид отслабването на сечението на вала от канала на шпионката се уточнява диаметъра d.

Приема се d = 0.0085

dв = 1.4 . 0.0085 = 0.0119 m

 


 

 

3.                  Меридианната скорост С¹пред входящия ръб на лопатките се приема.

С¹ ≈ Со                                          /3.16/

С¹ = 0.86 m/s

 

4. Диаметърът на окръжността, преминаваща през средната точка на входящия ръб е:

= (0.8 ÷ 1) Do                              /3.17/

= 0.9   Do = 0.043 m

 

5.                  Широчината вı на междулопатъчния канал при входящия ръб на лопатките се определя чрез дебита Q¹ на работното колело:

 

Q¹ = Sı . Cmı = п . Dı .вı . С        /3.18/

Където:


Sı - сечение на течението при входящия ред


                                                                        /3.19/

 

6.                  Меридианната скорост непосредствено след входящия ръб на лопатката

 

Cmı = kı .C¹mı                                               /3.20/

Където: кı е коефициент на стеснение при входа, отчитащ увеличението на меридианната скорост вследствие на дебелината на лопатките при входа.

кı = 1.1 ÷ 1.2

Cmı = 1.18 . 0.86 = 1.015 m/s

 

7. Периферната скорост uı при входящия ръб на лопатките се определя:


                                                                                                /3.21./

 

 

Cm1

Cm1`

 

 

 

                                                                                                                  u1

                              Cu1

 

 

Фиг. 12. Скоростен триъгълник при входа на работното коляно

Мащаб 2:1

 

8. Входящия ъгъл на течението βı,л

 

βı,л = βı,о + б                                                /3.22./

където: βб е ъгълът на атака при входа, който се приема обикновено б = 3 ÷ 8°

/3.23./

 

βı,ı = 17.28° + 7.72° = 25°

При центробежните помпи с висок хидравличен к. п. д. обикновено βı,л = 18 ÷ 25°. Ъгълът на атака дава възможност за намаление на относителната скорост, с която се постига известно подобряване на енергийните и кавитационни качества на работното колело.

 

9. Относителна скорост Wı е:


                                                                                    /3.24./

Размери на изхода.

1.                 

Þ

 

Периферната скорост U2 може да се определи като се изходи от основното уравнение и се наложи

/3.26./

 

/3.27./

 

/3.25./

 
 

 


където: γu2 = 0.45 ÷ 0.6


                                   

 

2. Изходящият диаметър D2 на първо приближение е:


                                                                                                /3.28./

3. Меридианната скорост с¹m2 при изхода на работното колело, без да се отчита дебелината на лопатката, се приема обикновено:

 

C¹m2 = (0.7 ÷ 1.1) С¹ = 0.9 . 0.86 = 0.774 m/s             /3.29./

 

4.                  Меридианната скорост Cm2 непосредствена пред изходящия ръб е:

Cm2 = к2 . C¹m2 = 1.09 . 0.774 = 0.844 m/s                      /3.30/

където: к2 е коефициент на стеснение при изхода и се приема

к2 = 1.05 ÷ 1.1.

 

5.                  От изходящия скоростен триъгълник при Zk = ∞ (фиг. 13) се определя изходния ъгъл β 2


                                                                                                                        /3.31./

следва:


                                                                                                            /3.32./

                                                                                                            /3.33./

Отношението се определя от графиката на фиг. 13. 

                        W2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Фиг. 13. Скоростен триъгълник при изхода на работното колело

Мащаб 2:1

 

Фиг. 13. Зависимост на  от ns

                                                    W2



Ъгъл β21 = 34.2˚

 

6.          Брой на лопатките Zk


                                                                                                /3.34./

Приемаме Zk = 6.

7.          Определяне на опитния коефициент ψ

Ψ = (0.55 ÷ 0.68) +0.6.sin β2л                                /3.35./

Ψ = 0.6 + 0.6.sin 34.2° = 0.9373

 

8.                  Определяне на поправъчния коефициент р за броя на лопатките по формулата на К. Пфлайдерер:


                                                                                    /3.36./


                                                                                    /3.37./


 Определяне на теоретичния напор Ht∞ при Zk = ∞

                                                /3.38/

                                      Ht∞ = (1 + 0.3544).5.56 = 7.56 m

 

9.                  Периферна скорост при изходящия ръб на второ приближение е:


                                                                                                            /3.39./

10.             

Изходящият диаметър на работното колело на второ приближение е:

/3.40./


Разликата от диаметрите от първо и второ приближение не трябва да е < 0.05.

                                                                                                /3.41./

Разликата е по-малка от 5%

11.            Широчината в2 на канала при изходящия ръб се определя:


                                                                                                /3.42./

12.            Дебелината на лопатката се приема б = 2 mm.

Проверяват се стойностите на коефициентите на стеснение kı и  k2:


                                                                                                /3.43./

                                                                                                /3.44./

Кı е избрано 1.18, а К2 = 1.09

Разликата между избраните и изчислените коефициенти е малка.

 

 

 

Профилиране на цилиндричните лопатки на работното колело

 

Чрез определените по-горе основни размери на работното колело Do, dв, Dı, вı, D2 и в2 може да се очертае меридианното му сечение. Необходимо е това да се извърши така, че широчината на канала да се промени плавно от входа до изхода на работното колело.

За работни колела с цилиндрични лопати, се приема посоката на средната линия на канала, близка до радиалната, а също така се приема и законът за изменение на меридианната скорост по радиуса r. (фиг. 14.).


Фиг. 14. Профилиране на цилиндрични лопатки на работното колело

 


Широчината в при произволен радиус r, респективно диаметърът D, се определя от уравнението:

                                                                        /3.45./

 

Каналните стени представляват плавни линии, допирателни към окръжностите с диаметри в и с центри, разположени върху средната линия на канала. Препоръчително е формата на каналните стени да се очертава по подобие на стените на високоефективни, близки по специфична честота на въртене работни колела.

Профилирането на цилиндричната лопатка се състои в определянето на ортогоналната проекция на контура на лицевата и гръбната й страна, следователно формата на сечението й върху равнина, нормална на оста на колелото. Обикновено се разглежда ортогоналната проекция на сечението на лопатката с ротационна повърхнина, имаща за образователна средната токова линия s1 s2 на меридианното сечение (фиг. 14.). Тази линия при центробежни помпи с малка честота на въртене (ns ≈ 40 ÷ 80) има радиална или почти радиална посока, т. е. Δs ≈ Δr (фиг. 14.), поради което представлява образователна на равнинен пръстен. Ортогоналната проекция на сечението на тази равнина с лопатката, т.е. профила на последната, ще се вижда в истинска големина.

Обикновено най-напред се определя ортогоналната проекция на средната линия на лопатъчния профил, след което се нанася дебелината на лопатката б нормално на средната линия (от двете й страни на половина от дебелината й). След това с плавни линии се очертават контурите на лицевата и гръбната страна на лопатката.

Ортогоналната проекция на средната линия на профила може да се очертае по точки, като се използва полярна координатна система (фиг. 14.). За целта се определят отделни точки от тази линия, като за съответния им радиус r се определя съответния им ъгъл φ, измерен от входящия (или изходящия) ръб. Ако т. А е произволна точка от средната линия, местоположението на която е определено от радиус r и ъгъл φ, местоположението на т. С, намираща се на безкрайно малко близко разстояние от нея, се определя от r + dr и ъгъл . От елементарния криволинеен

правоъгълен триъгълник АВС следва, че


                                                                        /3.46./

 


Уравнението /3.46./ представлява диференциално уравнение на средната линия на лопатъчния профил. Ъгълът φ, определящ положението на произволна точка от тази линия, разположена на радиус r, се определя чрез интегриране на горното диференциално уравнение в границите от r1  до r, т. е.

                                                                        /3.47./

За решаването на този интеграл е необходимо да се познава стойността на ъгъла на лопатката βл при произволен радиус r. От скоростния триъгълник при радиус r за случая на безкраен брой лопатки (Zk = ∞) следва, че:


                                                                                                                        /3.48/.


където:

 

е коефициент на стеснение при радиус r.

 

Като се реши уравнение спрямо βл се получава:


                                                                                    /3.49./

Стойността на ъгъла βл при произволен радиус r, се определя ако са известни стойностите на величините в дясната част на уравнението. За тази цел се задава графически изменението на относителната скорост W∞, меридианната скорост C1m и дебелината на лопатката б в зависимост от радиуса r. Стойностите на C 1 m зависят  от приетата форма на канала в меридианно сечение. Дебелината б на профила на лопатката може да се приеме еднаква или променлива по дължината му. Препоръчва се контурът на лопатката да бъде с форма на крилен профил, с което се осигуряват по-високи енергийни и кавитационни качества на помпата.

По някога се приема  ъгълът βл да се изменя в зависимост  от радиуса r и при известни закони за изменение на С1 m и б се проверява плавността на изменението на W∞.


На практика ъгълът φ се определя чрез числено интегриране. За целта подинтегралната функция в уравнението /3.47/. се означава чрез

                                                                                                /3.50./

/3.51./

 

Тогава нарастването на централния ъгъл ∆φі, съответствуващо на нарастване на радиуса ∆rі, е

Където Ві и Ві +1 са стойностите на подинтегралната функция при радиуси ri  и ri + ri.

Положението на произволната точка к от средната линия, намираща се на радиуса rk, се определя от  ъгъла φk като


                                                                        /3.52./

Чрез уравнения /3.54. и 3..55./ се получават стойностите на ъгъла φі, респективно φk, в радиани. За да се получат в градуси, е необходимо да се умножат с 360.

                                                   2π

При практическо очертаване на средната линия на профила средната линия в меридианно сечение се разделя на участъци, разположени на равни разстояния ∆r. Изчисленията се подреждат в таблица (табл. 3.1.).

Cn1

W¥

 

 

W1¥

 

 

 

C`m1

 

 

 

 

 

W2¥

 

C`m2

 
 

 

 

 

 

 

 

 


                                                       d

 


21,5    25,5    29,5    33,5    37,5    41,5    45,5    49,5    53,5    53,5    57,5    62,5    r

 

Фигура 15

 

 

Таблица 3.1. Профилиране на цилиндрична лопатка на работно колело на центробежна помпа - ортогонална проекция

 

 

 

 

Изчисляване на нагнетателния канал

 

1.               Начален диаметър

D3 = (1.03 ÷ 1.05). D2                                              /3.53./

За да се подобрят вибро - и шумоустойчивостта на помпата, диаметъра се увеличава за ns ≤ 100.

D3 =  (1.06 ÷ 1.08).D2                                              /3.54./

D3 = 1.065 . 0.125 = 0.133 m

 

2.                    Широчината при входа на спиралния канал

в3 = в2 +(0.02 + 0.05)D2                              /3.55./

в3  = 0.005 + 0.04 . 0.125 = 0.01 m

Страничните стени при некръгли сечения, образуват помежду си ъгъл υ, като обикновено υ = 25 ÷ 45°.

Началото на контура на спиралния канал и на дифузора оформят т. нар. език или зъб на спиралата. Крайното сечение на спиралата може да се разположи на ъгъл φ ≤ 360˚ от началото й, т.е. от езика.

С изчислението на спиралния канал се цели да се определи големината и контурът на напречните му сечения, разположени на произволен ъгъл φ, при избора на форма на тези сечения и приети стойности на D3 и в3.

Скоростта с в дадена точка от течението, разположена на радиус r, е допирателна към токовата линия в тази точка. Тя има проекция cm върху направлението на радиуса r и cu - върху направление, нормално на радиуса r. Ъгълът между скоростите с и сu, сα. (фиг. 16.).

 

 

 

 


Фиг. 16. Схема на спирален канал

 

Сечението на спиралния канал обикновено се изчисляват по следните два метода:

-                      като се приеме, че течението в спиралния канал се подчинява на закона на потенциалния вихър (за постоянния скоростен момент) m. e. cu. r = const.

-                      като се приеме, че средната скорост във всички напречни сечения на спиралния канал е еднаква, m. e. cum = const.

/3.56./

 

Законът сu. r = const в спиралния канал е в сила, ако се приеме, че течността в него се движи свободно, по инерция, при пренебрегване на влиянието на силите от триене. В този случай резултатния момент М на външните сили, действуващи върху течението, спрямо оста на работното колело е равен на нула. Нека се разгледа елемент от токова нишка (струйка) на такова течение, разположена между радиални равнини а и в със сечение при входа и изхода ∆а и ∆в, ако за тях се приложи уравнение

Където: с1 и с2 са скоростите в началото и крайното сечение dS1 и dS2 на токова нишка.

r1 и r2 - радиус - векторите на сечения dS1 и dS2 с начало в т. 0

dq = p.d.Q - масов дебит

и се вземе под внимание, че скоростен момент спрямо оста на работното колело се осъществява само от компонентите сu на скоростта, тогава


                                                                                                            /3.57./

или сив . rв = сua . rа                                                    

Тъй като началното сечение на всички токови нишки е това при изхода на работното колело, където скоростния момент е cu2.r2, очевидно е, че за произволна точка от течението в спиралния канал, разположена на произволен радиус r, ще бъде в сила уравнението:

сu .r = c u 2 . r2 = const = k                                                               

Такова течение е ососиметрично, тъй като по окръжност с даден радиус r скоростите на течението са еднакви.

От уравнението следва, че скоростта сu в дадено сечение намалява по хиперболичен закон с увеличаване на радиуса r, докато налягането p нараства с увеличаване на радиуса r.


Константата К на спиралния канал може да се определи чрез уравнение

                                                /3.58./                                     /3.59./

В произволно сечение на спиралния канал, в който течението се подчинява на закона сu .r = konst, поради намалението на сu и cm, а следователно φ на скоростта с по радиуса следва, че налягането р ще расте. От друга страна, очевидно е, че в посока на движение на течността в спиралата, т.е. от малките към големите сечения, средната стойност на налягането нараства. Поради това спиралата действува като дифузор.


При изчисляване на спиралния канал се приема, че при нормалния режим на работа на помпата течността от работното колело постъпва в спиралата с равномерно разпределение на скоростите по външната окръжност на работното колело с диаметър D2. Тогава дебитът на течността през елемент от дъга на окръжност с радиус r2 е пропорционален на централния ъгъл, обхващащ този елемент. От тук следва, че дебитът Qφ през произволно сечение, разположено на централния ъгъл φ от спиралата, е


или                                                                  /3.60./

                                                                        /3.61./

Разглежда се произволно сечение на спирален канал, разположено на централен ъгъл φ от езика (фиг. 16). Дебитът през елементарното сечение dS = в.dr.


                                                                                    /3.62./


Където:

 

/3.63/

 

Дебитът през цялото сечение S се получава като се интегрира уравнение /3.66./ от r3 до r8:

Ако се замести с израза му от уравнение /3.61./ се получава:


                                                                                    /3.64/

За изчисляваната помпа избирам спирален канал с трапецовидно сечение, който се изчислява по закона c u .r = const. Подинтегралната  функция се означава с В (r) = в

                                                                                        r

Дебитът през сечение в широчина вi и височината ∆ri съгласно уравнение е


                                                                                    /3.65./

Където: BI  и Bi+1 са стойностите на функцията  B (r) при радиусите  ri и rI+1.


Ако цялото напречно сечение се раздели на n елемента, дебитът през него се определя по уравнението:

                                                                                    /3.66./

Приема се ъгъла υ = 35˚ на наклона на страничните стени на сеченията, еднакъв за всички сечения. Изчисляват се обикновено в сечения, разположени на централния ъгъл 45˚ едно спрямо друго.

Построява се т. нар. график на пропускателната способност на сеченията, представляващ зависимостта на дебита Qi през дадено трапецовидно сечение от радиуса rI (фиг. 17.). За целта се прекарва система от успоредни прави, разположени на еднакво разстояние ∆r и се определят съответните дебити ∆Qφ, респективно ∆Qφi. Изчисленията се записват в таблица. По данните от таблицата се построява графиката Q = f (r) (фиг. 17.).


 

Фиг. 17. Определяне на напречните сечения на спирален канал

 

Върху графиката по абцисната ос се нанася целия дебит Q, протичащ през последното сечение на спиралния канал. Разделя се на 8 равни части и се определят стойностите на ri, съответствуващи на дебитите Q45°, Q90° и т.н. Чрез тях се определят контурите на необходимите трапецовидни сечения. Последното сечение на спиралния канал започва от радиус re = r3 + ∆re, където ∆re е дебелината на езика. Поради това дебитът от последното сечение се нанася върху графиката от ново начало "а", определено чрез отчитане на величината ∆re.

Получените трапецовидни сечения на спиралния канал са с остри ъгли, поради което се създават условия за допълнителни хидравлични загуби и концентрация на напреженията. С цел да се избегнат тези недостатъци трапецовидните сечения се закръгляват.

 

 

N на точка

r, mm

в, mm

B=b/r

∆r, mm

Bi +Bi+1

     2

∆Qφi=k.

Bi +Bi+1

     ∆r

∆Qφi=

Σ∆Qφi

/h

1

  66.5

10

 0.150

3

 0.162

0.175.10 -3

      0

2

  69.5

12

 0.173

3

 0.176

0.190.10 -3

0.175.10 -3

3

  72.5

13

 0.179

3

 0.189

0.204.10 4

0.365.10 4

4

  75.5

15

 0.199

3

 0.208

0.225.10 -3

0.569.10 -3

5

  78.5

17

 0.217

3

 0.219

0.237.10 -3

0.794.10 -3

6

  81.5

18

 0.221

3

 0.241

0.260.10 -3

1.031.10 -3

7

  84.5

22

 0.260

3

 0.267

0.288.10 -3

1.291.10 -3

8

  87.5

24

 0.274

3

 0.275

0.297.10 4

1.579.10 4

9

  90.5

25

 0.276

3

 0.283

0.306.10 -3

1.876.10 -3

10

  93.5

27

 0.289

3

 0.295

0.319.10 -3

2.182.10 -3

11

  96.5

29

 0.300

3

 0.301

0.325.10 -3

2.501.10 -3

12

  99.5

30

 0.301

3

 0.307

0.332.10 -3

2.826.10 -3

13

102.5

32

 0.312

3

 0.317

0.342.10 -3

3.158.10 -3

14

105.5

34

 0.322

3

   

 

3.500.10 -3

 

 

При това е необходимо дебитите през извадената площ sx  и добавената sy да бъдат еднакви и да се спази законът сu.r= const, т.е.

Sx. cux = Sy. cuy                       /3.67/

rx . cux = ry . cuy

където: rx и ry са радиусите на центровете на тежестта на сеченията sx и sy.


От горните две уравнения следва, че:

                                                            /3.68./

При изчисляване на сеченията на спиралния канал чрез приемане на еднаква средна скорост cum по тях обикновено по горепосочения начин се определят големината и контурът на последното сечение, а площта на всяко друго сечение, разположено на ъгъл φ, се определя по уравнението:


                                                                        /3.69/

Средната скорост cum може да се определи и посредством специфичната скорост Ксum:


                                                                                    /3.70./

                             kcum = 0.44


Стойностите на Ксum се определят по графиката показана на фиг. 18., в зависимост от ns.

            Kcum

0,5

 


0,4

 


0,3

 


0,2

                                                                                                ns        

40   60   80   100   150   200   300   400

 

Фиг. 18. Зависимост на Ксum от ns

 

Спиралния канал завършва с дифузорен участък, в който се извършва допълнителна трансформация на кинетичната енергия в потенциална. Сеченията му се менят плавно от входа към изхода му, като ъгълът на конуса не трябва да бъде по-голям от 10 ÷ 12˚.

 

Изчисляване на смукателния канал

Чрез смукателния канал течността се довежда от входа на помпата до входа на работното колело. Движението на течността в тях трябва да бъде плавно, с минимални хидравлични загуби, като по възможност се осигурява равномерно, ососиметрично течение при входа на работното колело.

Смукателния канал на пресмятаната помпа с конфузор, представляващ конусовиден канал с праволинейна ос. В него се увеличава скоростта с 15 ÷ 20%, с което се постига добро изравняване на скоростното поле при входа на работното колело и протичане на течността без откъсване на течението от стената.

Ориентировъчно диаметърът D3 на входа на смукателния канал на помпата може да се определи по формулата:

-                  

за помпа с едностранно засмукване

/3.71./

където: Q е дебитът на помпата, m3/ s;

n - честотата на въртене, min -1


Приема се Ds = 0.048 m, така че да съвпадне с входящия диаметър на работното колело.

 

 

Сили, действащи върху работното колело на центробежната помпа

При работа на помпата в резултат на действието на течността върху работното колело, върху него действуват осова и радиална сила. Тези сили се предават на вала и лагерите на помпата. Познаването им е необходимо за избора и якостното изчисление на тези елементи.

Осова сила върху работното колело

 При работа на центробежна помпа с едностранно засмукващо работно колело по оста й действува осова сила, насочена към смукателната странна на колелото. Тази сила е резултат на различното изменение на налягането по предната и задната страна на работното колело, както и на налягането, с което течността действува върху колелото при преминаването й през него.

Течността, която се намира върху работното колело и тялото на помпата (в пространствата А и В, фиг. 19) действува с налягането си по външните стени на предния и задния диск на колелото.

 


Фиг. 19. Определяне на осовата сила върху работното колело

 

За да се определи законът за изменение на налягането по тези стени, се приема, че течността между дисковете и тялото се върти с ъглова скорост ωt = ω/2, където ω е ъгловата скорост на въртене на работното колело. Върху пръстеновиден течностен елемент с радиуси r и r+dr и широчина s и разположен в централен ъгъл dφ действува центробежна сила.

dFc = d m .a n = p .r. dr. dφ.s.ω2 T.r = p.r2.ω2 T.s. dr. dφ     /3.72/

където: аn = ω² T.r е нормалното ускорение на течностния елемент, а dm = p.dV - неговата маса.

Силата се уравновесява от силата dFp, която е резултат от нарастването на налягане dp на разстояние dr, като dFp = dp.rdφ.s, но тъй като dFp = dFc, то

dp.rdφ.s = p.r2.ω² T.r.dφ                    /3.73./

или dp = p.ω²T.r.dr

/3.74/

 
Това диференциално уравнение се интегрира в границите от r до r2.


                                                                                                            /3.75./

Полагаме u2 = ω.r2:


                                                                                    /3.76./


Ако се реши горното уравнение спрямо налягането р, се получава:

                                                                                    /3.77./

т.е. налягането р се мени в зависимост от радиуса r по параболичен закон.

Тъй като законът за изменение на налягането в зависимост от радиуса с еднакъв за предния диск и частта от задния, ограничени от окръжности с радиуси r2 и ri, върху тях по оста на колелото действат еднакви по големина, но различни по посока сили от налягане. Следователно тези сили се уравновесяват взаимно. Налягането върху останалата част на задния диск, действуващо върху площта ограничена от окръжности с радиуси ri и rв е значително по-голямо от налягането р1 при входа на работното колело. При това налягането р1 е приблизително еднакво по радиуса. Следователно върху колелото действува осова сила F, насочена от дясно на ляво (към входа на работното колело).


                                                                                                            /3.78/


Интегрираме:


                                                                                                            /3.79/


където:                                                                                               /3.80/


е потенциалния напор на работното колело.


                                                                                                            /3.81./

                                                                                                            /3.82/.

р = 1000 kg/m3

u2 = ω.r2 = π.n/30.r2 = 151,8 . 0,0625 = 9,49 m/s

r2 = 0,0625 m

ri = 0,03 m

rB = 0,00595 m

 


F= 76,32 N

Опитът показва, че върху големината на основната сила F оказват влияние паразитните течения в пространствата А и В (фиг.19.), предизвикващи обемните загуби, разстоянието между дисковете на работното колело и тялото на помпата, грапавостта на стените и др. Поради това определението на силата F по уравнението /3.82./ е само приблизително.

При движението си през работното колело течността променя посоката си от осова в радиална. Поради това тя действува върху работното колело със сила, чиято проекция Fo върху направлението на оста на колелото е насочена в посока обратна на F. Силата Fo се определя като се приложи теоремата за количеството на движението за течението в работното колело, ограничено от контролни повърхнини, минаващи през входа и изхода му. Тогава Fo = p. Q,.co.

 Силата Fo е значително по-малка от силата F. Поради това резултатната осова сила върху работното колело е насочена към входа на колелото.

Fz = F - Fo                   /3.83/

Q,  = 0,00146 m3/s

со = 0,86 m/s

Fo = 1000.0,00146.0,86 =1,2556 N

Fz =76,32-1,2556 = 75,06 N

 

Уравновесяване на осовата сила

 

С цел да се облекчи натоварването на лагерите на центробежната помпа се използват различни начини за уравновесяване на осовата сила.

При едностъпални помпи се практикуват средните начини:

1.                  Посредством отвори в главината на работното колело и уплътнителни хлабини към предния и задния диск, разположени на един и същи радиус ri (фиг. 20 а.).

2.                  Посредством двустранно засмукващо работно колело (фиг. 20 б).

3.                  Посредством разтоварващи лопатки към задния диск на работното колело (импелери) (фиг. 20 в).

За пресмятаната помпа се избира първия начин за уравновесяване на работното колело. Чрез отворите в главината, наляганията действуващи върху двете страни на работното колело в пространствата с радиус, по-малък от ri, почти се изравняват. Уравновесяват се и силите, действуващи върху предния и задния диск по площта им, ограничена от радиусите r2 и ri. Недостатък на този начин е, че през уравновесителните отвори се получава загуба на дебита Q,,, която намалява обемния к. п. д. на помпата.


Фиг. 20 а, б, в. Начини за уравновесяване на осовата сила

 

Пресмятане на уравновесителните отвори

∑Fотв = (4 ÷ 5)π.dy.б,                       /3.84./

където:

dy - диаметър на уплътнението на работното колело;

б - хлабина между уплътнението и работното колело.

dy = 0,06 m = 60 mm

б = 0,5.103. D/y + 0.1, mm

б = 0,2 mm

∑F отв. = 4π.60.0,2 = 150,72 mm

Приема се отворите на работното колело да бъдат 4.


S отв. = 150.72/4 = 37.68 mm

                                    /3.85/

Радиална сила върху работното колело

При центробежни помпи със спирален нагнетателен канал може да се реализира приблизително осова система и следователно приблизително еднакво налягане по периферията при изхода на работното колело само при нормален режим на работа. При режими, различни от нормалния, както опитът показва, осовата симетрия на течението при изхода на работното колело се нарушава и налягането по периферията му не е еднакво. В резултат на това върху работното колело действува радиална сила, която при големи центробежни помпи може да достигне до значителна стойност - до (2 ÷ 3)105 N.

Тази сила натоварва вала и лагерите.

При работа на помпата с дебит по-малък от нормалния, т.е. Q < QN, налягането по периферията на работното колело нараства от езика на спиралата в посока на развитието й. (фиг. 21 а).

 

 


Фиг. 21. Изменение на налягането по периферията на работното колело при режим на работа, различен от нормалния

 

В случая се създава радиална сила Fp, насочена под ъгъл φ ≈ 80 ÷ 120° спрямо оста на спиралата, минаваща през последното й сечение, и с посока към по-малките й сечения. По-големите ъгли φ са при по-малки стойности на ns.

При работа с дебит Q > QN,  налягането по периферията на работното колело намалява от езика на спиралата в посока на развитието й. Вследствие на това се създава радиалната сила Fp, насочена под ъгъл φ ≈280 ÷320˚ и с посока към по-големите сечения (фиг. 21 б).


Големината и посоката на резултатната сила при даден режим на работа на помпата се определят предимно по опитен път. Изчислението й може да се извърши по следното уравнение:

                                                                                                /3.89/

където Кр - коефициент зависещ от ns.

Q и QN са дебитите при произволен и оптимален режим на работа, m 3/s

H - напор на помпата, m

D2 и b12 са диаметърът и широчината на работното колело при изхода му, m (в12 включва и дебелината на дисковете).

На фиг. 22 са дадени зависимости на Кр и φ от специфичната честота на въртене.


Фиг. 22. Зависимост на Кр и φ от ns.

ns = 64,09

QN = 0,0014 m3/s

р = 1000 kg/m3

Kp = 0,45

D2 = 0,125 m ; в2 = 0,005 m

в12 = 0,005 + 0,004 = 0,009 m

Изчисленията се правят при най-неблагоприятния режим, т.е.

QN  > Q = 0,0005 m3/s


Fp = 19,5 N

 

Кавитация и смукателна височина

Смукателната способност на помпите, респективно смукателната височина, е свързана с появата на кавитация в тях. Кавитация в помпата се появява, когато в някое място в течението през нея налягането поради някаква причина се намали и стане равно или по-малко от налягането на наситените й пари при работната й температура. Кавитацията се изразява в появата на обеми, запълнени с пара и евентуално отделящи се от течността газове, които нарушават непрекъснатостта на течението.

Основните отрицателни явления от кавитацията са следните:

1.          Кавитационно разрушаване на материала.

2.          Шум и вибрации на помпата.

3.          Намаляване на дебита, напора, мощността и к. п. д. на помпата.

При турбопомпите кавитация се появява най-често в най-високото място при входа на лопатките на работното колело, при езика на спиралата, при входа на лопатките на направляващия апарат, по дисковете на работните колела, в хлабината между периферното сечение на лопатките и тялото на помпата (при центробежни помпи без преден диск).

 

Допустима смукателна височина

За да не кавитира турбопомпата, необходимо е преди всичко да се определи правилно смукателната й височина.

Различават се геодезична (геометрична) смукателна височина H5 и вакуумметрична смукателна височина Hv.

Геодезичната смукателна височина представлява вертикалното разстояние от характерно място на помпата до свободното ниво на течността в смукателния резервоар. При турбопомпите с хоризонтален вал Hs се измерва от оста на работното колело.

Геодезичната смукателна височина е положителна, когато работното колело е разположено над свободното ниво на течността в смукателния резервоар, а отрицателна - когато работното колело е разположено под свободното ниво. В последния случай се казва, че помпата работи с подпор.

Вакуумметричната смукателна височина Hv представлява вакуумът в метри течностен стълб, измерен при входа на помпата (ако там има вакуум) посредством вакуумметър и приведен към мястото, откъдето се измерва геодезичната смукателна височина. При турбопомпи с хоризонтален вал вакуумът се привежда към оста на работното колело.

Максималната геодезична, респективно вакуумметрична смукателна височина се нарича смукателна височина, при която в помпата се установява начало на кавитация, придружено с изменение на основните й параметри. Означава се с Hs max, респективно Hv max.

Допустима геодезична, респективно ваккуумметрична смукателна височина се нарича смукателната височина, при която се осигурява работа на помпата без кавитация и следователно без изменение на основните й параметри. Означава се с Hs доп., респективно Hv доп.

Данните за изчисляваната помпа са:

Q = 0,0014 m3/s

n = 1450 min-1

ns = 64,09

Ds = 0,048 m

H = 4,5 m

Po = 0,0981 MPa = 98100 Pa

t = 80°C

Допустимата смукателна вакуумметрична височина се определя по формулата:


                                                                                                /3.90/

 

Където рt = 0,0474 Мра = 47400 Ра - от табл. 1


φ = 1,2 коефициентът на сигурност, φ = 1,15 ÷ 1,3.

Критичен кавитационен запас;

 
 


където с = кавитационен коефициент.

С = 565 . ns1/10                                               /3.92/

С = 565 . 64,091/10 = 856,5


                                                                                                            /3.93/


Hv доп = 4,864 m

Ако върху свободната повърхност на водата в смукателния резервоар действува атмосферно налягане и хидравличните загуби в смукателния тръбопровод са например ∆Ηv a-s = 0,3 m, допустимата геодезична смукателна височина на помпата е:


                                                                                                            /3.94/

Hs доп. = 4,564 m

 

 

4. Якостно оразмеряване

 

Пресмятане на вала на помпата

На фиг. 23. е показан схематично вала на помпата с действащите върху него сили и опорни реакции.

Fp              A                     Ax                               Bx                   Bz

Fz

Az

 
                                   

   95                                         184                                             20

                                                            299

Равнина  xy

 
Fz                  Ax                                                                      Bx

 

 


Равнина xz

 
Fr                        Ax                                                                      Bz

 

 


Фиг. 23. Действащи сили и опорни реакции върху вала

Определяне на опорни реакции

-                     в равнината ХУ

 

Σ МВ = 0                                                                    /4.1/

- FZ .0,279 + AX . 0,184 = 0


 

Σ Y= 0

- FZ + AX +BX  = 0                                         /4.2/

 

ВХ  = 75,06 - 113,8 = - 38,74 N

 

-                     в равнината ХZ

Σ MB = 0


- FP . 0,279 + AZ . 0,184 = 0                                    /4.3./

Σ ZI = 0                                                                      /4.4/

- Fp + AZ  + BZ  = 0

B= 19,5 - 29,57 = - 10,07 N

 

Резултантни реакции в опорите А и В


 

Определяне на вътрешните усилия - N, Q, M

І участък 0 ≤ Х ≤ 0,095 m

N1 - FZ  = 0                                                     /4.5/

N1 = FZ  = 75,06 N                                       

Q1 - FP = 0                                                      (4.6)

Q1 = Fp = 19,5 N

M1 - Fp .x = 0                                                 (4.7)

M1 = Fp .x = 19,5.x

За х = 0                      М1 = 0 N.m

За х = 0,095   М1 = 1,85 N.m

 

ІІ участък 0,095 m ≤ x ≤ 0,279 m

N2 - FZ + AX = 0                                                         (4.8)

N2 = FZ - AX = 75,06 - 113,8 = - 38,74 N

Q2 - Fp + AZ = 0                                                         (4.9)

Q2 = Fp -AZ  = 19,5 - 29,57 = - 10,07 N

M2 - Fp .x + AZ (x - 0,095) = 0                     (4.10)

M= 19,5.x - 29,57. (x - 0,095)

За х = 0,095               М2 = 1,85 N.m

За x = 0,279               М2 = - 3,59 N.m

ІІІ участък 0,279 m ≤ x ≤ 0,299 m

N3 = 0                                                             (4.11)

Q3 = 0                                                             (4.12)

M3 = 0                                                                        (4.13)

Усукващият момент на вала е:

М ус. = М вър.                                                  (4.14)


           

 

N - мощност на ел. двигателя

P = 0,55 kw

 

 

Fp              A                     Ax                               Bx                   Bz

Fz

Az

 
                                   

75,06

Oval: +
 

 


N

19,5

Oval: +
 


                                                        10,07                                                                  Q

Oval: -
 

 

 


Oval: +1,85

Oval: -М ог

 

                                                                                                      3,59

                                                            3,62

Oval: +
 

 


М ус

М рез

 

 

                          7,36

 

Фиг. 24. Диаграми на N(X) , Q(X)  и M(X) ; М рез и М ус

 

Огъващи моменти в равнината ХУ

МAZ = - FZ . 0,095 = -7,13 N.m                   (4.16)

MBZ = 0                                                                       (4.17)

 

Огъващи моменти в равнината XZ

MAY = - Fp . 0.095 = - 1,85 N.m                  (4.18)

MBY = 0                                                                      (4.19)

 

Резултантни огъващи моменти в А и В


 

 


Еквивалентни моменти в А и В

 


 

Определяне на най-малкия диаметър на вала

 


G доп = (400 ÷ 600) МРа - допустимо напрежение на огъване при симетричен цикъл.

 

Избраният диаметър е по-голям от минималния.

 

 

Проверовъчно якостно изчисление на вала


Най-застрашеното сечение е опора А, където Мог, Мус и N са най-големи по абсолютна стойност. Съответните им напрежения са:

 


 

където:

W ог = π.d2 - съпротивителен момент на опъване на

                  32              разглежданото сечение       (4.27)

 


 


Wус - съпротивителен момент на усукване на разглежданото сечение


Проверовъчно якостно изчисление се прави по условие


 

където:

[S] е предписания коефициент на сигурност


SQ и SJ - частни коефициенти само за нормални напрежения и само за тангенциални напрежения.

 

В случая Gm = Gоп ;Gа = Gог

 

Тъй като Jус = const, то в израза SJ за граничното напрежение трябва да вземем JS - граница на провлачване при усукване, а в знаменателя Jус, изчислено по формулата (4.28).

 


G-1 = 250 MPa

JS = 150 MPa

KG = 1,5

EG = 0,91

ΒG = 0,95

ΨG = 0,05


 

S - се приема за валове от 2 до 3;


Приемам [S]=3

 

 

Изчисленията до тук са непрекъсната нормална работа на помпата.

При непрекъсната работа на помпата се приема, че Jус се изменя циклично по пулсиращия цикъл, за който Jус = J max; Ja = Jm = Jус

     2

Опъновото напрежение се изменя също по пулсиращ цикъл

Gmax =Gог + Gоп                                          (4.35)

Gmin = - Gог                                                   (4.36)


Замествам в уравнения (4.31) и (4.32) и получаваме:


J-1 = 0,22 JB                                                  (4,41)

JB - граница на якост на материала;

JB = 550 MPa

J1 = 0,22.550.106 =121 MPa

KJ = 1.28

EJ = 0.91

β= 0.95

ψJ  = 0



 

Проверка на статична якост на вала при кратковременни натоварвания

Проверката се прави по следното условие, като еквивалентното напрежение се определя по ІІІ и ІV якостна теория.


[G доп]= 0,8.GS = 0,8.280 = 224 MPa


 

 

Пресмятане на лагери

Избираме два търкалящи лагера, серия 6004 по БДС 4843-72

d = 20 mm                  C = 7,35 kN

D = 42 mm                 C0 = 4,55 kN

B = 12 mm

r = 1 mm

Радиална сила - 19,5 N = R

Аксиална сила - 75,06 N = А

 

Товароносимост при покой

По нея се избира лагера, когато 0 ≤ n ≤ 10 оборота/min. Изборът се състои в намиране на лагер, за който изчисленото натоварване е по-малко от Со/к .

При спокойно натоварване и нормални изисквания за плавно въртене Ко = 1.

Gо екв = Хо .R + Yo .A

Хо = 0,56

Yo =2,3

Qo екв = 0,56.19,5 +2,3.75,06 =183,6 N

Изчислената стойност е по-малка от дадената.

 

Товароносимост при въртене

С = Q.(n.h)0,3

Q - еквивалентно натоварване;

n - обороти на въртящия се пръстен в min, n = 1450;

h - дълготрайност на лагера в часове, h = 25 000

Q = (R.Kk +m.A).Kб t

Kk = 1; Кб = 1; Кt = 1; m = 0

Q = (19,5.1 +0.75,06).1.1 = 19,5

C = 19,5 (1450.25000)0,3 = 3,612 kN

С изч.< С табл.

От тук следва, че лагерите са подходящо подбрани

 

 

 

Определяне дълготрайността на лагерите

От динамичната товароносимост и еквивалентното натоварване на лагерите /при постоянна честота на въртене/ зависи кога ще се появят първите признаци на умора на повърхнините на търкаляне на лагерите.

Дълготрайността на лагерите L в милион завъртания е L = [C]a   

                                                                                                                           [a]

където:

а е показател за дълготрайност;


а = 10/3 за ролкови лагери

 

L = 317 милиона завъртания

 

 

 

ТРЕТА ГЛАВА.

ОРГАНИЗАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПРОДУКТА

 

 

Фирма "ВИПОМ" ООД е организирана стопанска единица, в която хората полагат труд и с помощта на имуществото на фирмата произвеждат продукт /циркулационна помпа/ за пазара.

Дейността на предприятието протича в три направления:

1.               Снабдяване със суровини, материали и др.

2.               Производство на продукта /циркулационна помпа.

3.               Пласмент на продукта.

Схемата илюстрира протичащите дейности във "ВИПОМ" ООД

 

 

 


Text Box: Планиране
Вземане решения
Организиране
Контролиране

 

 

 

 

 

 

 

 


Настъпилите икономически, политически и правни промени в страната ни с преход към пазарна икономика създадоха условия за реално функциониране на търговската фирма. Средство за преодоляване на негативните последици от нарастващата неопределеност на обкръжаващата среда е ефективното управление на материалите, трудовите и финансовите ресурси. Изграждането на успешна търговска врежа ще позволи да се разкрият взаимните връзки и обусловеността на ресурсите, както и влиянието им върху ефективността на фирмата. В момента фирмата "ВИПОМ" ООД разполага с голям склад в София, от където дистрибуторите на фирмата вземат продукцията. Те я разпространяват в магазинната мрежа в цялата страна. Продукти на "ВИПОМ" ООД се разпространяват освен в специализираните магазини за отоплителни системи и във вериги магазинни "Бумеранг".

Гъвкаво откликване на изискванията на пазара и мислене в дългосрочна перспектива е стремеж, осъществяван на всеки един етап от дейността - от вноса на материалите до крайния етап от продажбите.

Организацията на производството се извършва главно по две направления:

Първо: обосновка по линията на пазара, т.е. наличието на сключени договори или осъществен перфектен маркетинг, с добре пресметнат риск;

Второ: обосновка по линията на снабдяването със суровини, материали, горива, енергия и доставени елементи за продукта чрез коопериране с други фирми. По същество това е процес на съобразяване на производството с потребностите на пазара и с производствените възможности на "ВИПОМ" ООД.

Между посочените две направления съществува тясна зависимост, поради което те се осъществяват във взаимна връзка. И това е един от най-важните и същевременно най-сложните въпроси относно производствената програма на фирмата. Задачата на ръководството на фирмата е намирането на оптимално решение за обема, вида и сроковете за производство и за продажба на продукцията.

 

 

1. Избор на подходяща форма

 

Производството на изделия от фирма “ВИПОМ” има за цел да задоволи определени потребности, като изработи продукцията с най-малко разходи, за възможно най-кратко време, при осигуряване на изискваните от пазара качество и количество.

Производствената структура на “ВИПОМ” ООД обхваща производствените звена и връзките между тях. Определянето на производствената структура на предприятието е свързано с решаването на два основни проблема: избор на състав на звената и на принципите на специализация за всяко едно звено от тях. Решаването на тези два проблема е невъзможно без да се познават съставът и структурата на производствените процеси и тяхната типизация. Типът на производството и съответстващата му форма на организация определят вида и особеностите на производственият процес, който от своя страна определя в решаваща степен производствената му структура.

Фирма “ВИПОМ” използва серийният тип на производство, който се характеризира с производството на изделията в малки серии, но с различни количества. Използват се универсални машини и работници с добра квалификация, които често се налагат да извършват многообразие от извършвани работи.

Съвременната структура на производство се характеризира с асортимента на предлаганата продукция, т.е. чрез произвеждане на конкурентна продукция и добри позиции на пазара за реализация. “ВИПОМ” ООД използва по-пълно и по-ефективно трудовите ресурси, прилага гъвкав режим на организация, съкращава сроковете за усвояване и откупуване на капиталовите вложения, осъществява неголеми разходи за профилиране и препрофилиране на производството и други.

В понятието производствен процес се включват всички действия, свързани с прякото, непосредствено въздействие върху предметите на труда и всички други действия и процеси, които по косвен път съдействат за възпроизводството на определени материални блага. Организацията на производството представлява съвкупност от форми и методи за функциониране на всички производствени процеси и операции във времето и пространството. Тя установява оптимални съотношения между трите основни елементи на производствения процес - труд, средства на труда и предмети на труда, а така същи и между структурните елементи на производствения процес - фази, частични процеси и операции. 

В производствения процес участват три елемента - оръдия на труда, предмети на труда и жив труд. За да се осъществи процесът, елементите трябва да бъдат съгласувани, обвързани по време и място на действие, т.е. да бъдат организирани. Формата на организация на производствения процес е начин на обвързване на елементите му във времето и пространството. Чрез тях се определя количественото съотношение между оръдията на труда и обслужващите ги работници, както и разполагането в пространството и времето на действието им.

В исторически план развитието на формите на организация на производствения процес е следното: индивидуална, групова, поточна, предметна. Основен критерий, по които те се разграничават, е начинът на придвижване, на преместване на предметите на труда между отделните работни звена. В последните години като форма на организация на производствения процес се посочват гъвкавите производствени системи. Те не са само обособена форма на организация, а са също техника, технология и организация. Развитието на формите на организация производствения процес е в непосредствена зависимост от техническия прогрес, от универсалността и специализацията на техниката, от механизацията и автоматизацията й.

Посочените форми са във връзка с организационните типове производство. Те създават условия за ефективното приложение на една или друга форма на организация. Общо възприета е следната зависимост: единичния тип предполага индивидуална форма, серийният - групова и предметна, а масовият - поточна.

Организацията на производствения процес по място и по време регулира движението на материалните, суровините, детайлите и изделията. Правилната организация на процесите изисква предварително да се определи продължителността на времето за изпълнението на всички частични процеси и операции, началото на изпълнението и моментът на завършване да са в съответствие с изискванията на основните принципи за организация на производствения процес да се установи в каква пропорционалност, паралелност, последователност и други ще се изпълняват във времето. Рационалната организация на производствения процес по време води до намаляване на неговата продължителност, продължителността на частичните процеси и операции и на целия производствен цикъл /Тц/.

Производствен цикъл се нарича завършен ред от процеси по разработване на продукцията. Основна характеристика на цикъла е неговата продължителност.

Продължителността на производствения цикъл се нарича календарният период от началото до завършването на даден процес. Неговата продължителност включва и престоя на предмети на труда в други звена. Прието е към продължителността на всяка операция, изпълнявана в други звена, да се прибавя междуцеховото изчакване.

Друг важен компонент на цикъла в индустриалното предприятие е величината на времето за очакване, което е свързано със следните фактора:

·                     Степента на несъответствие между технологичната структура на трудопоглъщаемостта на изделието в разглежданото производствено звено и технологичната структура на ефективния фонд от време на това звено;

·                     Различията технологичните маршрути на преминаване на предметите, необходими за разглежданото изделие, по работните места в процеса на обработка;

·                     Неравенството на продължителността на обработката на предметите от различните наименования по работните места.

Времената за изпълнение на транспортни /Ттр/, контролни /Тк/ и складови /Тск/ операции най-често представляват незначителни величини и при изчисляване на нормативната продължителност на производствения цикъл или да се вземат предвид, или да се приобщават към междуоперационните прекъсвания.

 Нормативната продължителност на междуоперационното време се определя поотделно за всеки вид изделие и е специфична за всяка група взаимозаменяеми работни места. Тъй като продължителността на производствения цикъл за всеки вид предмети е нестабилна, нормативния размер на междуоперационното време следва да се определя като средно за предметите пред съответната група взаимозаменяеми работни места и може да се изрази в зависимостта:

 

Тц/пр/ = Тц/т/ + Ттр + Тк + Тск + Тмо

 

Трудът е работната сила на работниците и специалистите. Във “ВИПОМ” ООД имаме активно взаимодействие, защото при извършването на производствената дейност непосредствено се променя предмета на труда. Ресурсите отстъпват на входа на системата на фирмата и са най-разнообразни: суровини за дейността, материали, енергия, машини, съоръжения, сгради, работници и др. От икономическа гл. т., след като преминат през “вратата” на фирмата тези ресурси се зачисляват под фирмата на активи.

Производственият процес реализира взаимодействието между различните активи в количества и пропорции, детерминирани от прилаганата технология. Тя определя условията и рамките на взаимодействието. Производствената стратегия е насочена към оптимизиране на процесите на трансформация на ресурсите в готови продукти. Още в началото на основаването на фирма "ВИПОМ" управителите са взимали решение за размерите на производствения цех, за избора на оборудване, за необходимите ресурси, запаси за организацията на производството и труда. В процеса на работа доста неща са променени за да се подобри дейността по производството. С реализираната печалба през първите години се закупуват по-добри машини, производствените процеси се променят и качеството се подобрява. На практика във фирмата се прилага адаптивна стратегия, която отчита условията на външната среда и в зависимост от конкурентните условия дейността се адаптира, нагажда към търсенето. Фирмата е необходимо да проявява гъвкавост и често да сменя производствените артикули, цялата система на фирмените производствени операции зависи от естеството на създавания продукт или услуга. Продуктът определя технологията, която ще се прилага.

Формата на организация на производството определя характера на изграждане на производствения процес в пространството. Формата на организация е пряко свързана с типа на производство и във фирма “ВИПОМ” има технологична форма на организация. Изградени са производствени звена с технологично разнородни машини /формирани са предметни участъци/, като машините са подредени по реда на операциите на технологичният процес на отделните партиди изделия. Целта е да се осигури максимална степен на завършеност на изделието в едно производствено звено – в една бригада. Налице е известна паралелност при обработка на производственият цикъл и е по-къс.

 

 

 

 

Схема на производствения цех на фирма “ВИПОМ”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


2.  Икономическа ефективност

 

Една от постоянните цели от дейността на "ВИПОМ" ООД е реализирането на положителен икономически резултат от дейността й на определена печалба. Доходността на произвежданата циркулационна помпа е пряко свързана с нейната цена, с размера на направените разходи за нейното производство и реализация. От друга страна фирмата се стреми да увеличи максимално разликата между приходите и разходите.

Икономическата ефективност е обобщаваща характеристика за дейността на фирмата, инструмент, който дава представа за състоянието и развитието на фирмата, източник на информация за икономически анализ.*

Икономическата ефективност е относителен показател, изразяващ съотношението между два или повече показатели - доход, печалба, разходи, капитал и др. Общата икономическа ефективност е отношението между получения годишен резултат и обема на разходите, с които е достигнат този резултат.


 

където:

Пу - печалби

Рх - разход

Е - ефективност

 

2.1.  Анализ на рентабилността на "ВИПОМ" ООД

 

Рентабилността това е способността на предприятието да "произвежда" печалба или в най-общ смисъл изразява доходност. Условията на пазарната икономика изискват рентабилност, при която фирмата след изплащане на данъците, не само да покрива всичките си разходи, но и да си осигурява разширено възпроизводство и просперитет.

Ако финансовият резултат от дейността на предприятието е печалба, това означава, че то е рентабилно. Но абсолютната сума на печалбата не показва степента на ефективност. Рентабилността може да бъде измерена от три различни гледни точки: от търговска гледна точка, т. е. колко е печалбата на фирмата, реализирана от един лев продадена продукция; от икономическа гледна точка, т. е. колко е реализираната от фирмата печалба, произведена посредством нейните активи; и от финансова гледна точка, т.е. колко е печалбата на собствениците на фирмата, получена от техните инвестиции. На тези три равнища кореспондират три основни съотношения.

Във финансовата литература обикновено се посочва, че най-добре и с най-голямо познавателно значение са показателите: рентабилност на общия капитал, рентабилност на собствения капитал и рентабилност на печалбите. Те се изчисляват по следните формули:


 

 

Р/о - обща рентабилност

Пбр - брутна печалба

ОК - общ капитал

Рск/о - рентабилност на собствения капитал

СК - собствен капитал

НП - нетна печалба

 

Показателят рентабилност на общия капитал е измерител на ефективността общо за фирмата. Той показва колко лева са спечелени на всеки сто лева, вложени в дейността на фирмата независимо от източника им на придобиване. Както се вижда от формулата за неговото изчисляване, в числителя е стойността на целия използван от предприятието капитал, който е равен на сумата на пасива на счетоводния баланс. Следователно вместо сумата на общия капитал може да се използва тази на всички активи на предприятието. Ето защо този показател често е наричан Рентабилност на база активи. Използването на активите като знаменател дава възможности за допълнителни аналитични изводи.

Рентабилността на собствения капитал е много важен показател, чиято стойност се следи от всички, които са вложили или имат намерение да вложат пари в дадено предприятие. Той показва колко лева са спечелили собствениците от всеки сто лева вложени в дейността на фирмата. От само себе си се разбира, че ако величината на този коефициент е системно по-ниска от доходността по други алтернативни инвестиции със същия риск, то вложителите ще изтеглят своите средства от предприятието.

Третият показател за рентабилност – рентабилността на продажбите – дава представа за способността на фирмата да реализира печалба от своя оборот. По-точно неговата стойност означава колко лева печели стопанската единица от сто лева продажби.

Тези три показателя са най-обобщаващите и най-често използвани във финансовия анализ. Освен тях могат да се конструират и използват и други показатели, които да носят по-детайлна информация. Например може да се изчислява рентабилност по отделни изделия, поделения или райони на продажби.

По данните от счетоводния баланс на “ВИПОМ” ООД е съставена таблица, в която са изчислени показателите за рентабилност на предприятието.

 

 

Показатели

1998 г.

1999 г.

Изменение

 1.

Размер на общия капитал

 1 789 610

  1 746 200

   - 43 410

 2.

Печалба

    250 000

     283 000

  + 33 000

 3.

Собствен капитал

 1 783 760

  1 744 320

   - 39 440

 4.

Нетни продажби

 4 191 600

  6 276 200

2 084 600

 5.

Разходи по продажби

 3 792 440

  5 568 770

1 776 330

 6.

Брутна печалба

    399 160

     707 430

   308 270

 7.

Рентабилност на общия капитал

Кол.7 = кол.2 : кол.1х 100

      13,9%

       16,2%

       2,3%

 8.

Рентабилност на собст. капитал

Кол.8 = кол.2 : кол.3 х 100

      14,2%

       16,2%

       2,0%

 9.

Рентабилност на продажбите

Кол.9 = кол.2 : кол.4 х 100

     3,98%

       6,75%

     2,77%

 

За да се направи факторен анализ на коефициентите за рентабилност се използва методът на верижните замествания, като се съставят следните верижни редове:

 

Рентабилност на общия капитал /активи/

 


 

 


 

През 1999 година рентабилността на общия капитал се е увеличила с 2,3 пункта /от 13,9% на 16,2%/. Това увеличение е обусловено от съвместното влияние на два фактора - размерът на печалбата и размера на общия капитал. Единичното влияние и на двата фактора е положително. Вследствие на намаляването размера на общия капитал разглежданият показател се е увеличил с 0,4 пункта. Влиянието на печалбата е значително по-голямо - в резултат на нейното увеличение рентабилността се е увеличила с 1,9 пункта. Коефициентът на рентабилност е значително над основния лихвен процент. Следователно рентабилността е задоволителна.

 


Рентабилност на собствения капитал

 

 

Данните показват, че през 1999 година рентабилността на собствения капитал се е увеличила с 2 процентни пункта спрямо 1998 година. Това увеличение се дължи на едновременното положително влияние на собствения капитал и на печалбата. Положителното влияние на собствения капитал е обусловено от намаляването на размера му от 1 783 760 лв. през 1998 година на 1 744 320 лв. през 1999 година. Положителното влияние на печалбата се дължи на увеличението в нейния размер /от 250 хил. лв. през 1998 г. на 283 хил. лв. през 1999 година/.

Положително може да се оцени фактът, че през 2000 година "ВИПОМ" ООД е използвало по-малко собствения капитал в сравнение с 1999 година, но в същото време е реализирало по-висока печалба.

 


Рентабилност на продажбите

 

 

И тук е налице значително увеличение в размера на рентабилността. Тя нараства от 3,98% на 6,75%. Влиянието на размера на нетните приходи от продажби е положително. По-слабо е положителното влияние на печалбата. Поради нейното нарастване, рентабилността на продажбите се увеличава. През разглеждания период печалбата на фирмата е нараснала в по-малка степен отколкото е намалението на продажбите.

Като цяло налице е положителна тенденция на увеличаване на рентабилността на фирмата. Основната причина за това увеличение е нарастването на абсолютния размер на печалбата.

 

2.2. Анализ на ликвидността на фирмата

Структурата на капитала и цялата финансова дейност е свързана с ликвидността на фирмата. Тя характеризира способността на една част от активите или пасивите на фирмата бързо да се превърне в пари.6

Целта на "ВИПОМ" ООД е да генерира необходимите доходи за да може да се разплати на своите доставчици и кредитори.

За анализа и оценката на ликвидността могат да се използват редица показатели

Коефициент на обща ликвидност /К о.л./

Характеризира способността на фирмата да покрие задлъжнялостта по текущите си операции. Изчислява се по формулата:


 където:

КА - краткотрайни активи на фирмата

К3 - краткотрайни задължения на фирмата


 

Фирма "ВИПОМ" ООД има стойности на коефициенти в нормалните граници. Тенденцията е увеличаване на общата ликвидност. Текущите задължения за в бъдеще могат да бъдат покрити. Това определя способността на фирмата да покрие задлъжнялостта си с текущите операции.

Този коефициент има недостатък. Обикновено една част от краткотрайните активи са ангажирани в запаси, които не винаги могат да се отнесат към бързоликвидните средства. Това налага използването и на други коефициенти, които да допълнят информацията за ликвидността и да повишат нейната достоверност.

Като краен резултат щом коефициентът на общата ликвидност е с положителен знак, означава че фирмата успява да пренасочва свободните си средства така, че да изпълнява своевременно текущите си задължения.

 

Коефициент на бърза ликвидност /К б.л./

Изчислява се като отношение на вземанията и финансовите средства и краткосрочните текущи задължения, елиминира материалните запаси, които често са трудно ликвидни в кратък срок.


 

където:


КМА - краткотрайни материални активи

 

 

Ликвидността е една от основните финансови икономически показатели, служещи като индикатор за платежоспособността на фирмата. Тя трябва да се наблюдава много внимателно и постоянно, за да може своевременно да се внасят корекции във финансова посока с цел поддържане на едно добро равнище на фирмена ликвидност.

В случая обаче може да се каже, че разглежданото предприятие поддържа нормална ликвидност. Във финансовата литература се посочва, че теоретично достатъчните значения на показателя за обща ликвидност са в интервала 1-1,5. За коефициента на бърза ликвидност се счита, че е нормално да е със стойности около 1. С изчисляването на коефициента се цели да се установи дали фирмата би могла да покрие задлъжнялостта си към кредиторите.

Имайки предвид стойностите "ВИПОМ" ООД е в състояние да погаси своите вземания в случай на рязък спад в обема на продажбите на фирмата.

 

2.3.  Анализ на задлъжнялостта на фирмата

 

Целта на анализа е да се извърши обективна оценка на способността на фирмата да оцелее при трудни за нея периоди и да посрещне краткосрочните и дългосрочните си задължения със собствени средства.

Предмет на анализа са измененията в структурата на капитала /собствен/заемен/ и оценка на възможностите на фирма "ВИПОМ" ООД да покрива дългосрочните си заеми.

Показателите, които характеризират задлъжнялостта на стопанската единица са от съществено значение за ефективния икономически анализ, защото повечето от стопанските единици както и фирма "ВИПОМ" ООД използват както краткосрочни, така и дългосрочни кредити.

 

Показател за обща задлъжнялост - К о.з.

Той се определя като съотношение между общата стойност на привлечения капитал и общата стойност на собствения капитал. Този коефициент показва сумата на привлечените средства, падащи се на 100 лева собствен капитал. Изчислява се по формулата:


 


Коефициентът на задлъжнялост през 1998 год. е 1,06, а през 1999 год. 3,35, което означава, че срещу всеки 100 лева собствен капитал фирмата и привлякла чужди средства съответно 3,35 и 1,06. Наблюдава се увеличаване на този коефициент, което се дължи на намаляване на 1999 год. на собствения капитал и увеличаване на привлечения. Този коефициент пряко съпоставя собствените финансови ресурси срещу общите задължения.

От направената икономическа оценка на "ВИПОМ" ООД могат да се направят следните оценки:

-                   Като цяло финансовото състояние на "ВИПОМ" ООД би могло да се определи като добро. Имайки предвид тежкото положение на икономиката като цяло, предприятието бележи голяма ефективност. Собствениците на дружеството възнамеряват да развиват и усъвършенстват дейността на фирмата.

-                   От финансовия анализ се вижда, че "ВИПОМ" ООД има положителен финансов резултат. За да се осигури и запази нормалното съществуване и финансов просперитет в дългосрочен план фирмата ще трябва да намали значително запасите си от краткотрайни активи и по този начин ще освободи финансови средства за инвестиции.

-                   Управителите на "ВИПОМ" ООД поддържат непрекъснато състояние на баланс между своите високоликвидни активи и тези притежаващи по-ниска степен на ликвидност, което спомага на фирмата да разполага с достатъчно средства за покриване на възникнали нужди.

Изборът на фирмена политика и стратегия са от изключителна важност за всяка търговска организация. Фирма "ВИПОМ" ООД следва политика за запазване на пазарния дял и по-нататъшното му разширяване, като запазва лидерските си позиции, тъй като компанията успешно развива своя бизнес.

"ВИПОМ" ООД набляга върху дейностите в сферата на маркетинга, търговията и персонала.

Обслужването на клиентите, е крайната цел на фирмата, чрез която се задоволяват потребностите в количество и качество, те се възпроизвеждат, а това стимулира развитието на производството и потреблението.

 

Основните фактори за постигането на успех в търговията на дребно на фирма "ВИПОМ" ООД са свързани с предлагане:

·        на подходящ продукт;

·        в подходящо количество;

·        на подходящо място;

·        в подходящо време;

·        на подходяща цена;

·        чрез подходящо послание.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

В условията на утвърждаване принципите и налагане на изискванията на пазарното стопанство пред стопанските единици възникват редица въпроси за решаване. Те са свързани не само с общите икономически условия за организация и развитие на националната икономика, но и със специфичните условия на развитие и усъвършенстване на произвоствената дейност в самите производствени организации.

За да се постигнат целите, свързани с изработването на циркулационна помпа на отоплителна инсталация се налага добро познаване на икономическите условия и техните изисквания, проявяващи своето въздействие чрез пазара и пазарния механизъм.

Изработването на циркулационна помпа на отоплителна инсталация означава всъщност осъществяване на много и разнообразни дейности: подготовка, монтаж, пускане, регулиране, контрол и много други.

Бързата глобализация на пазарите, заедно с нарастващата интензивност на глобалната конкуренция, създадоха една среда, в която организациите трябва да извлекат предимства от новите технологии. Само чрез свързване на всички дейности на управлението с производствения процес на организацията ръководителите на фирма “ВИПОМ” могат да работят ефективно в подкрепа на подобряване на управлението на организацията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

 

1.                    Подготовка на помпата за монтаж

-                   Премахване на всички тапи поставени на смукателното и нагнетателното тяло на помпата с цел предотвратяване попадането на чужди тела в помпеното пространство по време на транспорт.

-                   Премахване на всички консервиращи смазки, поставени от завода - производител.

-                   Мястото, на което ще се монтира помпата трябва да осигурява свободен достъп до  нея, с цел добрата поддръжка и удобно обслужване.

-                   Необходимо е двигателя да се занули, а помпата - заземи. Електрозахранването да се извърши така, че да осигурява изискванията по техника на безопасност.

 

2.                    Монтаж на тръбопроводите

Всички тръбопроводи трябва да се закрепват независимо, за да се сведат до минимум силите, водещи до напрежения в помпата.

Изисквания по отношение на смукателния тръбопровод:

                      да бъде възможно най-къс;

                      да бъде хоризонтиран или с непрекъснат подем към помпата;

                      да има възможност най-малък брой фасонни части /колена, разклонения и др./;

                      всички резбови и други връзки по него да бъдат много добре уплътнени;

                      смукателния клапан да е монтиран вертикално и да е отдалечен от стените на водоизточника на разстояние не по-малко от 20 см.

Изисквания към нагнетателния тръбопровод:

-                   да има монтиран спирателен кран /шибър/;

-                   да бъде с възможност най-малко фасонни части /колена, извивки и др./;

-                   да бъде с много добре уплътнени резбови и други съединения.

 

3.               Пускане на помпата

За да се удължи живота на помпите, за да се запази оборудването и да се вземат мерки за безопасността на персонала, преди пускане на помпата е необходимо:

                      Проверка дали помпата и тръбопроводите са чисти и няма чужди предмети и материали, като отломки от заварки, части от скрепителни и уплътнителни елементи и др. Може да се направи продухване на тръбопроводната система.

                      Проверка дали е притегнат салника.

                      Проверява се свободно ли се върти роторът на помпата.

                      Да се провери затворен ли е шибърът на нагнетателния тръбопровод.

                      Да се провери дали е запълнена помпата с вода - отвива се фунията и се налива вода до преливане.

Помпата се пуска в действие чрез включване на електродвигател, след което се отваря шибърния кран постепенно до предписания режим на работа.

 

4.          Регулиране

След пускане на помпата в действие, тя трябва да се регулира, за да работи цялата система в оптимален режим. Това представлява регулиране скоростта на потока, което се извършва в определени граници посредством шибърния кран в началото на нагнетателния тръбопровод. Тъй като задвижването на тези помпи определя постоянна честота на въртене на работното колело, регулирането се затруднява значително. Най-добре е да се използва в диапазона от 0,8 до 1,2 от номиналния си дебит.

 

5.          Контрол по време на работа

За обезпечаване на нормалната работа на помпата периодично се следи за: разхлабване на болтове, вибрации, неспецифичен шум, пропуски на течност.

Наблюдава се дали се спазват изискванията по охрана на труда и техниките на безопасност.

 

6.          Спиране на помпата

Плавно се затваря шибърния кран на нагнетателния тръбопровод и се изключва електродвигателя.

 

Експлоатация, характерни неизправности и методи за тяхното отстраняване

Изисквания по техника на безопасност.

Във връзка с техниката на безопасността и охраната на труда при монтиране на помпата трябва да се има в предвид следното:

       Електрозахранването да се извърши с трижилен гумиран кабел. Зануляват се електродвигателят и пусковото табло и се заземяват с едножилен, гол, меден проводник.

       Забранява се работа по помпата при неизключено напрежение към пусковото табло.

       Свързването, зануляването, заземяването и пробното пускане да се извърши от правоспособен електротехник.

       Монтажът, демонтажът и ремонтът да се извършват от квалифицирани работници, преминали инструктаж.

       При аварии, неспецифични шумове и вибрации помпата да се спира и да се потърси помощ от сервиза.

 

 

Използвана литература

 

1.        Златарев, П. "Помпи, компресори и вентилатори", Д. И. "Техника", София 1981

2.        Златарев, П. и колектив, "Справочник по помпи", Д. И. "Техника", София 1988

3.        Геров, В. "Помпи, компресори и вентилатори", Д. И. "Техника", София 1969 г.

4.        Нейкова, "Планиране и прогнозиране", София

5.        Аврамов, В., Костова С., "Търговски мениджмънт", Университетско издание "Стопанство", София, 1992 г.

6.        Армстронг, М., "Преуспяващият мениджър", Бургас, 1993 г.

7.        Йончев, Цв., Терезова, С., "Планиране и анализ на стопанската дейност на търговските фирми", Университетско издателство "Стопанство", София, 1998 г.

8.        Котлър, Ф., "Управление на маркетинга", І том, София, 1997 г.

9.        Стоянов, В., Нейкова, Р., Николова, А. "Стопанско управление", изд. "Алма Матер", Габрово, 1998 г.

10.   Жеглов, Л., Петков, Ив., Николова, А., Алев, В., "Управление на предприятието", изд. "Габрово принт", 1998 г.

11.   Банчев, П., "Маркетингови продуктови решения", Свищов, 1997 г.

12.   Керемиджиев, Е., "Основи на маркетинга", София, 1991 г.

13.   Райков, Г., "Основи на финансовия мениджмънт", 1996 г.

14.   Айнаджиев, А., Мермерска, Л., Аврамов, Й., "Корпоративни финанси", Габрово, 1998 г.

15.   Жеглов, Л., "Икономика на предприятието", Габрово, 1992 г.

16.   Дончев, Д., Димитров, Й., Велев, М., Томов, О., "Икономика на фирмата", 1995

17.   Кларк, Р., Макгинес, Тони, "Икономика на фирмата", София

18.   Стоянов, В., "Стратегическо управление", Габрово, 1992 г.

19.   Шнайдер, В., Шванкхардт, К., Вирт, Х., Гребения, Щ., "Икономика на предприятието", София, 1996 г.

20.   Иванов, В., "Икономика на предприятието", София, 1995 г.

21.   Айнаджиев, А., Петков, Ив., "Анализ на стопанската дейност на предприятието", Габрово, 1998 г.

22.   Стоянов, В., "Организационно изграждане и развитие на фирмата", част втора, Габрово, 2000 г.

23.   Узунова, Ю., "Маркетингов мениджмънт", Варна, 1992 г.



1 Управление на маркетинга - Ф. Котлър; София, 1996 г.

2 Управление на маркетинга - Ф. Котлър; София, 1996 г.

3 Маркетингови продуктови решения; Петър Банчев, Свищов, 1997 г.

*  Индустриален мениджмънт, Жеглов, Габрово, 1992 г.

6 Корпоративни финанси, Габрово, 1998 г.


Търси за: отоплителна инсталация | маркетингов анализ | жизнен цикъл продукт | анализ ликвидността фирмата | задлъжнялост фирмата

Helpos.com >> Архив >> Машиностроене >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker