Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

на тема:

„Борсова търговия с ценни книжа – анализи и прогнози”

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД.. 3

 

ГЛАВА І

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЪРГОВИЯТА С ЦЕННИ КНИЖА.. 4

1. Същност и цели на инвестирането в ценни книжа. 4

2. Видове ценни книжа.. 9

3. Характерни особености на сделките с ценни книжа. 12

3.1. Касови сделки с ценни книжа. 12

3.2. Срочни сделки с ценни книжа.. 12

4. Пазар на ценни книжа. 14

4.1. Парични пазари и капиталови пазари.. 15

4.2. Първични и вторични пазари.. 15

Първични пазари:. 15

4.3. Вътрешни и външни пазари.. 17

ГЛАВА ІІ

БОРСОВА ТЪРГОВИЯ С ЦЕННИ КНИЖА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.. 18

5. Развитие на фондовия пазар в България. 18

6. Нормативна уредба, регламентираща борсовата търговия в страната. 19

7. Особености на търговията с ценни книжа на Българската фондова борса  20

8. Пазари на ценни книжа на Българската фондова борса. 23

9. Методология за изчисляване на индекси на "Българска фондова борса - София" АД   26

ГЛАВА ІІІ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТРЕНДА И СЕЗОННИТЕ КОЛЕБАНИЯ НА ПАЗАРА НА ЦЕННИ КНИЖА   28

10. Анализ на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на официалния пазар  28

11. Анализ на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на свободния пазар  44

12. Прогнози за развитието на пазара на ценни книжа. 60

ЗАКЛЮЧЕНИЕ... 63

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:. 64

ПРИЛОЖЕНИЕ.. 65

УВОД

Търговията с ценни книжа е неизменна част от пазарната икономика. Без нейното развитие не може да се разчита на прелом в активизирането на реалната икономика и стабилизирането на финансово-кредитната система. Предвид факта, че търгуването с ценни книжа се реализира на финансовия пазар, то без осигуряването на неговото нормално функциониране, този процес едва ли би бил възможен.

При съвременното състояние на българската икономика са нужни значителни средства за капиталовложения. Те трудно могат да се получат сега чрез кредити от универсалните търговски банки, които набират ресурсите си главно от влогове и депозити с кратки срокове на теглене. Всяка солидна банка спазва или поне би трябвало да спазва т. нар. "златно банково правило", което гласи, че средният срок на отпуснатите от банката кредити не трябва да е по-дълъг от средния срок на влоговете в банката. Оттук следва, че банките не могат или поне не трябва да отпускат дългосрочни кредити за инвестиции, след като ресурсите им са набрани от влогове и депозити, голяма част от които могат да се изтеглят всеки момент или в договорени кратки срокове. Спазването на това правило е особено наложително, като се има предвид сегашната икономическа и финансова обстановка у нас.

Поради това се налага да се търсят други източници на средства, от които могат да се ползват необходимите за инвестиционни цели дългосрочни капитали. Един такъв източник в пазарната икономика е емитирането, закупуването или съответно продажбата на определени ценни книжа на капиталовия пазар, с цел осигуряване необходимите за инвестициите средства.

Целта на настоящата дипломна работа е да се изяснят характерните особености на борсовия пазар в България, като едновременно с това се посочат и основните тенденции в неговото развитие.

За реализирането на така поставената цел на разработката следва да бъдат изпълнени следните задачи:

o       Изясняване същността и характерните особености на търговията и сделките с ценни книжа, както и ползите, които тя носи за отделните инвеститори;.

o       Проследяване на практическата реализация на търговията с ценни книжа на Българската фондова борса;

o       Анализиране и прогнозиране на съществуващите тенденции в борсовата търговия у нас

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЪРГОВИЯТА С ЦЕННИ КНИЖА

1. Същност и цели на инвестирането в ценни книжа.

Функционирането на системата за търговия с ценни книжа се основава на съществуването на излишък от парични фондове у едни и недостиг при други. Основните участниците в търсенето и предлагането на финансови средства влизат в състава на някоя от следните основни групи[1]:

v    правителство и свързани с него институции;

v    органи на местната власт;

v    фирми от различни сектори на икономиката;

v    частни лица (домакинства)

Всяка от тези групи разполага с финансови средства, формиращи бюджета й, който в даден момент може да се намира в едно от следните три състояния:

-         превишение на приходите над разходите (излишък)

-         превишение на разходите над приходите (недостиг)

-         баланс на приходите и разходите

При временно превишение на приходите над разходите се появява излишък. Неговото инвестиране носи доход, който може да бъде под формата на дивидент, ако средствата се вложат в акции или лихва, в случаите на закупуване на облигации или предоставянето им като депозит. С възникването на превишение на разходите над приходите се осъществява обратният процес. Търсенето на заем, при който ползвателят на чуждите средства поема задължението да изплаща лихва на техния собственик.

Наличието на равенство между приходи и разходи не налага заемане или даване на средства. Постигането на подобен баланс във всекидневната практика е рядкост и не може да просъществува дълго. Най-често страните имат временен недостиг или излишък на парични средства, което ги поставя в положението на потенциални клиенти на финансовата система. Те се срещат на финансовите пазари, където се извършва действителна съпоставка между размера на търсените и предлаганите количества.

Когато правителства, местни органи на власт или компании имат нужда от заем за покриване на своите разходи, те емитират и предлагат на пазара ценни книжа известни в инвестиционната теория като облигации. Облигациите представляват специфичен вид стока, чиято цена се определя от съотношението между тяхното търсене и предлагане на финансовите пазари. Величината на това съотношение зависи от два основни фактора:

-         разликата между размера на предлагания от тях доход и възвращаемостта от другите видове инвестиции;

-         разликата между размера на предлагания от тях доход и размера на действащия в момента лихвен процент.

Дълговите книжа се издават с определена номинална стойност и предлагат доход под формата на дисконт (отбив от номиналната стойност), годишна лихва или съчетание от двете.

Инвестиционни стратегии

Ако участниците в системата за търговия с ценни книжа притежават излишък от парични средства, те търсят начини за инвестирането им при възможната най-добра възвращаемост, с цел да се възползват максимално от дохода, който им предлагат нуждаещите се от техните средства.

Размерът на очакваната доходност зависи пряко от допустимия размер на риска. Тук важи максимата, че възвращаемостта от инвестицията е правопропорционална на величината на риска - по-високият риск води до по-висока доходност и обратно. Нискорисковите книжа предлагат по-малка възвращаемост за сметка на сигурността и обратно - високорисковите крият потенциал за голяма доходност, но при по-ниска степен на сигурност[2]. Тъй като притежателят на акции получава доход под формата на дивидент, се налага да бъде извършван ефективен подбор на ценни книжа, така че в инвестиционния портфейл на отделния инвеститор да се включват акции на компании, които изплащат редовно дивиденти на своите акционери. Следва да се подчертае обаче, че предлагането на дивидент, чийто размер се отклонява значително от средния за отрасъла, крие опасност от съществуването на пирамидална структура, вложението в която е високорисково.

Изборът на инвестиционна стратегия е непосредствено свързан с размера на допустимия риск и величината на очакваната доходност. Чрез последната се реализира, както подбора на различните по вид книжа от портфейла, така и определянето на момента за тяхната покупка и продажба.

Инвеститорите влагат пари в покупка на акции с надеждата, че с течение на времето инвестицията им ще нарасне и ще им донесе печалба. Една част от тях вземат решение да задържат закупените книжа в портфейла си в продължение на години и да получават регулярен доход, свързан с изплащането на дивиденти. Други извършват постоянни покупки и продажби и се възползват от краткосрочните колебания в пазарната стойност на акциите. Лицата от първата категория формират групата на т.нар. дългосрочните инвеститори, а от втората - групата на борсовите спекуланти - лица готови да поемат риска от възникване на неблагоприятно движение на курса в момента между покупката и продажбата. На тази основа, се разграничават две основни стратегии - за дългосрочно и за краткосрочно инвестиране[3].

В инвестиционната практика се използват следните основни стратегии за дългосрочно инвестиране:

v     Покупка на обикновени и привилегировани акции, с цел задържане в инвестиционния портфейла в продължение на няколко години.

            Тази техника е особено популярна сред инвеститорите, които не желаят да рискуват. Те не следят ежедневните промени в курса на акциите и не се възползват от краткосрочните колебания в цените им.

Възвращаемостта на вложените от тях средства се осъществява чрез:

-         получаване на дивиденти в пари;

-         нарастване стойността на притежаваните акции;

-         увеличаване броя на притежаваните дялове в случаи на раздробяване на акциите или разпределяне на дивиденти в допълнителни акции;

-         използване на правата за покупка на акции от нови емисии на цена, по-ниска от пазарната.

v     Реинвестиране на дивидентите по определен план

Обикновено портфейлът на инвеститорите от тази група съдържа акции от типа сини чипове, доходоносни акции и акции на растежа. Като правило консервативните акционери залагат на първите два типа - сини чипове и доходоносни акции, а склонните към по-голям риск купуват и акции на растежа, с надеждата за бъдещо нарастване на цените им.

Привържениците на стратегията купуване и задържане могат да я съчетаят и с реинвестиране на получаваните дивиденти за придобиване на допълнително количество обикновени акции. Много фирми предлагат на своите акционери възможност за участие в така наречения “план за реинвестиране на дивиденти”. За целта още след покупката на книжата, службата за връзки с акционерите на компанията им изпраща подробно описание на възможностите и условията за участие в реинвестиционната й програма. Въпреки различията между стратегиите на фирмите, в плановете на почти всички от тях се съдържат следните основни моменти:

-         възможност за купуване на нови акции с известна отстъпка от действащата в момента пазарна цена;

-         възможност за инвестиране на допълнителни суми над полученото под формата на дивидент. Това може да стане в момента на реинвестиране на съответния дивидент и в граници, определени от компанията;

-         когато дивидентът не е достатъчен за закупуване на кръгъл брой акции, инвеститорът може да депозира допълнително недостигащите средства;

-         реинвестиране на дивидент от привилегировани акции за покупка на обикновени акции;

-         поемане от компанията на комисионните и други разходи, свързани с реинвестирането на дивидентите;

-           продажба на придобитите чрез плана акции, без заплащане на комисиона при положение, че инвеститорът не взема участие в този процес.

Акциите, собственост на участниците в плана за реинвестиране на дивидентите, се съхраняват от банката - депозитар на техния издател. Всяко тримесечие тя изпраща на акционера извлечение за броя на закупените книжа и общия брой акции, осигурени в негова полза чрез плана.

v     Инвестиране на еднакви вноски в определен вид книжа.

При тази стратегия лицето внася една и съща сума на равни интервали от време (месец, тримесечие, година) за закупуване на точно определен тип акции от избрана компания. Покупката се извършва при настъпване на определения момент по действащата пазарна цена на акциите. Когато цените спадат, под фиксираната сума, инвеститорът купува повече акции и обратно - при нарастване на цената обемът на покупката намалява.

Прилагането на този метод е ефективно при извършването на пълен цикъл в движението на цените на акциите. При това положение парите на инвеститора ще закупят акциите по средна стойност за единица, по-ниска от средната им цена за същия период.

v     Поддържане на непроменена стойност на инвестицията

При тази стратегия инвеститорът формира портфейл, в който акциите имат предварително определена стойност. Той я поддържа непроменена, чрез извършване на покупки и продажби. Според изискванията на плана, парите от продажбата на акции се влагат в покупка на ценни книжа с фиксиран доход - облигации или привилегировани акции, а за придобиване на нови акции се използват средства от други източници.

Покупката или продажбата на акции с цел коригиране отклоненията от фиксираната сума може да се извърши в един от следните моменти:

-         на точно определен интервал;

-         при достигане на отклонението до определен процент;

-         при достигане на отклонението до определена стойност.

При използване на фактора време, корекцията се извършва на определени интервали, чийто размер е от съществено значение. Ако разстоянието между датите е много голямо, акционерът може да пропусне възможността да се възползва от краткосрочните колебания в цените. Прекаленото скъсяване на интервалите пък води до увеличаване честотата на корекциите, което ще обремени инвеститора с допълнителни разходи и ще намали печалбата му.

Когато за коректив е избран определен процент или сума, акционерът предприема съответната покупка или продажба с цел възстановяване фиксирания размер на инвестицията.

v     Поддържане постоянно съотношение между ценните книжа, съставящи инвестицията.

По своята същност тази стратегия е твърде близка с поддържането на фиксирана сума на инвестицията. Тук предварително се определя процентното съотношение между акции и облигации, което се запазва през целия период. Каква ще бъде неговата величина зависи изцяло от решението на инвеститора. Склонният към по-голям риск ще предпочете да има повече акции, а консервативният му колега ще наблегне на книжата с фиксиран доход. Влияние върху решението на акционера оказва и размерът на общия лихвен процент - при стойности на лихвата, по-високи от процента на възвращаемост от ценните книжа с фиксиран доход е препоръчително насочването на повече средства към покупка на акции.

И тук както при предишната стратегия се определят индикатори (процент, сума или периодичност), чието достигане налага възстановяване на нарушеното съотношение.

Стратегии за краткосрочно инвестиране.

Тези стратегии се практикуват от хора, запознати с тънкостите на борсовата търговия. Те са готови да поемат риск, който може да им донесе както печалба, така и загуба и колкото е по-голям размерът на риска, толкова по-голяма ще бъде величината на печалбата или загубата. Инвеститорите от тази категория използват кредит, като допълнение към необходимите им средства за покупка на акции. За целта е необходимо откриване на сметка с непълен депозит при обслужващия брокер, която позволява покупката на дялове с използване на кредит. При покупка на книжа по тази сметка инвеститорът депозира 50% от общата им пазарна стойност, а останалите 50% покрива със заем, взет от брокерската фирма. За гаранция на кредита служат закупените с неговата помощ акции. Срещу получения заем титулярят на сметката заплаща дневна лихва с няколко пункта по-висока от лихвата, по която търговските банки отпускат на брокерите кредит, обезпечен с ценни книжа. Положителната разлика между двете лихви представлява доход за брокерската къща.

Използването на заем предоставя на инвеститора възможност да контролира акции със стойност, два пъти по-висока от депозираните от него средства. При това положение всяко нарастване на цената на тези дялове ще доведе до по-голяма възвращаемост на всеки вложен при тяхната покупка лев, в сравнение с пълното заплащане на стойността им със собствени средства.

Друг вид краткосрочно инвестиране е стратегията на „продажба на акции, взети назаем”.

Това е твърде рисковата стратегия, при която акционерите продават дялове по действащата в момента пазарна цена с цел да направят печалба, като ги купят по-късно на по-ниска стойност. Парадоксалното в случая е, че инвеститорите от тази група не притежават акциите, които продават. Те ги вземат назаем от брокерска фирма, използват ги известно време, след което ги връщат на притежателя им. Брокерът остава собственик на акциите и като такъв получава изплащаните по тях дивиденти, участва при гласуване и използва правото си за покупка на пропорционален дял при пускане на нови акции.

Процедурата по заемане на акции протича по следния начин:

-         инвеститорът се обръща към брокерска фирма, която му дава назаем определен тип акции.

-         покупка на обикновени и привилегировани акции, които задържат в портфейла си в продължение на няколко години Прави поръчка за продажба на съответните акции и изчаква пазарната им цена да спадне.

-         Следи движението на цените и при спадането им до стойност, която го удовлетворява, дава нареждане за покупка на акциите.

-         Връща взетите назаем акции на собственика им и си прибира положителната разлика между цените на продажбата и покупката. За извършената операция заплаща на брокера съответната комисионна.

2. Видове ценни книжа

В практиката се срещат следните основни видове ценни книжа: акция на приносител, поименни акции, привилегировани акции, облигации, ипотеки, касови облигации[4].

Акция на приносител:

Това е ценна книга, удостоверяваща юридически и икономически собствеността върху определена част (дял) от капитала и от икономическия резултат на дадено акционерно дружество. Следователно акционерът е съсобственик на предприятието, от което произтичат и неговите права и задължения, регулирани от облигационното право. Правата на членство осигуряват на акционера възможността за участие при определяне на акционера възможността за участие при определяне на бъдещето на акционерното дружество. Едно от най-важните имуществени права е правото на получаване на дивидент. Това е правото на част от годишната печалба, която се формира след приключване на финансовата година. Оттук разпределението на печалбата зависи главно от дейността на предприятието през съответната година.

Срещу тези права стои единственото задължение на акционера да закупи ценна книга по цената на издаването й при емисията или по цената на придобиването й чрез покупка на борсата. Притежателят на акцията няма право на погашения на вложения от него капитал. Само в случай на ликвидация на предприятието той участва в разпределянето на ликвидационната квота.

С акциите на по-големи предприятия се търгува на борсата. Курсът (цената) на акцията се формира под въздействие на закона за търсенето и предлагането. Тук следва да се отбележи, обаче че борсата е под въздействието и на други фактори (икономическо положение, политически събития), поради което се пораждат съществени курсови колебания.

Акцията като документ се състои от две части: а) основна част, върху която се удостоверяват правата, които тя предоставя и б) от допълнителна част, съдържаща отделни купони. В някои страни всички акции трябва да имат минимална номинална стойност. Намаляването на номиналната стойност е разрешено само при саниране на предприятието с цел компенсиране на загуби или извършване на погашения (изчистване на сметки). Обикновено не се разрешава да се емитират акции без номинална стойност.

Поименни акции:

Върху поименните акции е отбелязано името на собственика им. Името се нанася и във водената в дружеството книга (регистър) на акциите. Благодарение на регистрацията на имената на акционерните във всеки момент дружеството има представа за техния състав.

Поименната акция може да бъде прехвърлена на друго лице, като предаването на ценната книга се придружава с доказателство за прехвърляне - джиро (индосамент). Новият акционер придобива правата на членство след нанасяне на името му в регистъра на акционерното дружество.

Опасността от загубване и фалшифициране принуди през последните години редица големи предприятия да ограничат прехвърлянето на поименни акции. Чрез тези ограничения част от ценните книжа могат да сменят собствениците си само, ако акционерното дружество даде съгласието си за това. По този начин обаче значително се намалява възможността за търговия с тях.

Предимството на поименните акции, в сравнение с акциите на приносител е възможността да не бъдат изплащани изцяло. Следва да се посочи, обаче че включеният в книгата на акционерите на съответното акционерното дружество акционер се задължава пред дружеството при поискване да изплати останалата част от задължението по акцията до пълната й номинална стойност.

Поради по-слабия оборот на пазара (по-ограничено търсене) поименните акции обикновено се котират с по-ниски курсове в сравнение с акциите на приносител със същата номинална стойност и емитирани от същото акционерно дружество.

Привилегировани акции:

Привилегированата акция е ценна книга, удостоверяваща дялово участие, но за разлика от обикновената - не предоставя правото на членство. От гледна точка на имущественото право привилегированата акция и обикновените акции са равностойни. Това означава, че притежателят на привилегирована акция може да има претенции спрямо част от печалбата, а при ликвидация - спрямо част от ликвидационната квота. Ценна книга може да бъде издадена на приносител. Тя може да бъде емитирана и на името на участника. Тази практика е за семейните акционерни дружества. За разлика от обикновените акции привилегированата акция може да бъде емитирана и на по-ниска от определената от закона минимална номинална стойност за акциите.

Икономическото значение на привилегированите акции се заключава във възможността акционерните дружества да създават нов допълнителен собствен капитал, без да променят съществуващите съотношения в правата на глас. Поради липса ,на право на глас привилегированите акции носят по-големи доходи в сравнение с акциите на приносител на същото акционерно дружество.

Облигации:

Облигацията изразява поетото задължение по дълг под формата на ценна книга. Тя се състои от две части: документ, удостоверяващ размера на дълга, и допълнителна част, включваща купоните. С цел да се затрудни фалшифицирането на облигациите се използва специална хартия с водни знаци и специални начини за отпечатване. По правило облигациите се издават на приносител и на кръгли суми, които се олихвяват с предварително определен размер на лихвения процент, валиден за целия период. След изтичане срока на облигацията, сумата на капитала, която тя изразява, подлежи на погасяване. Обикновено погасяването на лихвите става всяка година и трябва да бъде поискано чрез предявяване на купон.

Притежателят на облигацията се явява кредитор на съответното предприятие – емитент на облигацията. За разлика от акционера той не може да оказва въздействие върху работата на дружеството. След изтичане срока на облигацията нейният притежател има право да получи погасяване на дълга по номинална стойност, както и договореният размер от олихвяването. Единствено негово задължение е да заплати цената, по която се емитира облигацията.

Публични учреждения (правителствени, общински), както и големи предприятия покриват нуждите си от дългосрочен капитал чрез емисията на облигационни заеми. Обикновено те могат да бъдат представени за публична подписка само след издаването на проспект, в който са посочени условията на заема и е представена информация за длъжника, като същевременно се спазва определеният от закона срок между издаването на проспекта и оформянето на подписката. Отделните облигации от един заем изразяват равни права, защото условията на целия облигационен заем се установяват еднообразно.

Следва да се отбележи, че повечето облигации се допускат до търговия на борсата, където се котират. Притежателят на облигацията по всяко време има възможността да я продава. Платежоспособността на длъжника и размерът на лихвите по облигациите съществено влияят върху техните курсове. Тук обаче колебания са значително по-слаби в сравнение с курсовите колебания на акциите[5].

Ипотеки:

За разлика от облигациите, ипотеките се издават от специализирани банки - ипотекарни банки. Основна характеристика на тези ценни книжа е, че те се издават на основата на кредити срещу залог на недвижимо имущество. Единствено банковите ипотеки навлизат в обръщение на капиталовия пазар. Те са облигации, т.е. ценни книжа на приносител с фиксирана лихва. За тях може да се каже, че изразяват сигурност. Ипотеките се закупуват или след публична подписка, или на борсата. Те се считат за първокласни ценни книжа поради солидния им веществен залог, с който са осигурени.

3. Характерни особености на сделките с ценни книжа

Сделките с ценни книжа протичат на два основни вида вторични пазари на касовия и срочния. Касовите видове сделки с ценни книжа са тези, които се изпълняват непосредствено след договарянето им. Срочните сделки с ценни книжа се изпълняват в даден бъдещ договорен момент, като чрез тях се управлява, както доходът, така и рискът от ценни книжа.

3.1. Касови сделки с ценни книжа

На касовия пазар се сключват, сделки, които не съдържат условия за отсрочване на изпълнението им. Сделката се реализира в кратък срок след постигане на съгласие между страните. Договорът, който се сключва, предвижда продавачът да достави ценните книжа, а купувачът да ги заплати в обичайния или нормативно установен за съответния пазар срок. Касовите сделки се сключват на различни пазари, което определя и съществуващото различие, както в механизма за установяване на контакта между потенциалните страни по сделката, така и самото техническо осъществяване на контакта.

3.2. Срочни сделки с ценни книжа

При срочните сделки с ценни книжа, те не сменят собственика си веднага след сключването на сделката. Обикновено това става в един бъдещ период от време. Основите видове срочни видове сделки са:

Ø     безусловни срочни сделки;

Ø     опционни сделки;

Ø     фючърсни сделки.

При безусловните срочни сделки договарянето между страните се извършва в определен момент, а извършването на самата сделка се осъществява в друг бъдещ период.

При опционните сделки принципът е аналогичен, но тук няма директно договаряне на доставката. Тяхното изпълнение поставено в зависимост от избора на една от страните – купувач на опцията.

Опционни сделки:

Опционните сделки се основават на договор. Предмет на договора може да бъде веществен актив, финансов актив, равнище на борсов индекс. От гледна точка на предмета на договора не съществуват ограничения за сключването на опционни договори[6].

Опционната сделка винаги носи за един от двамата партньори задължение, а за другия - някакво право, което той може да реши да упражни. От тук се създава впечатлението, че липсва равновесие между обема на правата и задълженията по сделката. Съществуващото небалансирано разпределение на права и задължения се уравновесява чрез заплащане на предоставената според самия характер на опционния договор възможност за избор. Страната, която получава право да избира дали да изпълни задълженията си по договора, трябва да заплати т. нар. опционна цена/премия (option price; option premium), с което на практика се уравновесяват правата и задълженията по договора.

Очакванията на двете страни по опционната сделка са противоположни. Едните разчитат на понижаване, а другите на повишаване курса на ценните книжа. Ето защо целта на опционните сделки е двояка: стабилизиране курса на ценните книжа и минимизиране на евентуалните загуби или реализирането на спекулативни печалби от курсовите разлики. Или основната икономическа функция на опциите е прехвърляне на риска.

В момента на упражняване на опцията се прекратяват и правата по опционния договор. Ако на падежа й купувачът не упражни опцията, тя изгубва своята правна сила, става невалидна.

Опцията за покупка (Call) дава право на купувача да получи ценната книга по базисната цена и същевременно с това той се задължава да заплати опционната цена. От своя страна при този вид опция продавачът има право да инкасира опционната цена, като едновременно с това негово е задължението да достави на купувача ценната книга по договорената базисна цена.

При опцията за продажба (Put) купувачът има право да достави ценната книга по базисната цена, а продавачът може да инкасира опционната цена. В същото време тук отново, както и при опцията за покупка купувачът поема задължението да плати опционната цена, като продавачът се задължава да приеме ценната книга по базисната цена.

Следователно при търговията с опции обект на покупко-продажба са опции за покупка и опции за продажба. От тук се формират и четири типа опционни сделки[7]:

v     Покупка на опция за покупка (long call)

v     Продажба на опция за покупка (short call)

v     Покупка на опция за продажба (long put)

v     Продажба на опция за продажба (short put)

По инициатива и преценка на купувача на опцията, залегналото в опционния договор право за покупка или за продажба на някакъв базисен актив може да бъде упражнено през предварително съгласуван бъдещ период или момент. Периодът, през който може да бъде упражнено опционното право, определя срока на опцията. Началото на срока на действие на опцията съвпада с момента на сключване на опционния договор, а краят се определя по два начина:

1.      Купувачът на опцията може да упражни своето право по всяко (работно) време от момента на сключване до падежа и на самия падеж на опционния договор.

2.      Алтернативен вариант е купувачът да реализира своето решение да упражни правото си или не по опционния договор единствено в деня на падежа.

Фючърсни сделки:

Финансовите фючърсни сделки се осъществяват чрез търговията фючърсни договори. Те представляват безусловна договореност между две страни, сключена на определена борса за закупуване или продаване на определено количество от определен актив, по предварително определена цена и на определена дата. Сделките се осъществяват само със стандартизирани договори и могат да се сключват само на специализирани срочни борси[8]. Тъй като оформянето на договора не се реализира от страните по сделката, това значително улеснява търговията с тях, което от своя страна е важна предпоставка за ликвидността на пазара.

Гаранция спрямо членовете на борсата за изпълнение на сделките поема специална институция - клирингова организация. Вместо дългият и късият търговци да имат договор помежду си, Клиринговата палата става продавачът на контракта от гледна точка на дългата позиция и купувачът на контракта за късата позиция. Клиринговата палата е задължена да достави стоката на дългата позиция и да плати за доставката от късата позиция. Вследствие на това, нетната позиция на палатата е нула. При тази организация Клиринговата палата става търговският партньор на всички търговци, както на дългите, така и на късите. Тъй като палатата има задължение да изпълни своята част от всеки договор, тя е единствената страна, която може да пострада, ако някой търговец не изпълни поетите от него задължения по фючърния контракт. Описаната схема е необходима, защото фючърният контракт изисква изпълнение на задължения в бъдещето, което не може да се гарантира толкова лесно, както при непосредствените сделки с акции.

4. Пазар на ценни книжа

Финансовата система не би могла да осъществи своите функции без наличието на добре развита мрежа от пазари за размяна на парични фондове. През тях преминават потоците от временно свободни финансови средства в икономиката, за да достигнат до институциите и лицата, които имат нужда от тях.

Класифицирането на пазарите се извършва въз основа на три основни критерия:

v    срок на инвестицията, който ги разделя на парични и капиталови пазари;

v    поредност на предлагане на книжата — определя пазарите като първични и вторични;

v    националност на издателя на книжата, която характеризира пазарите като вътрешни или външни.

4.1. Парични пазари и капиталови пазари

Парични пазари:

Паричните пазари са предназначени за търговия на ценни книжа от дългов тип, с падеж в рамките на една година. Чрез тях правителствата се сдобиват с краткосрочен кредит за покриване на временни финансови нужди в периодите между получаване на постъпленията от данъци, а фирмите - със заеми за закупуване на оборотни средства. Групата на най-редовните ползватели на кредит включва: централната власт, чрез издаваните от нея краткосрочни държавни ценни книжа и общинските администрации, чрез емитирането и продажбата на общински облигации. Купувачи на предлаганите от тях дългови инструменти са банки, застрахователни компании, пенсионни фондове и други институции, разполагащи със съответните обособени свободни парични средства.

Паричният пазар на дадена страна представлява система от голям брой по-малки пазари, специализирани в търговията с определен вид книжа[9]. В тях се включват:

v    пазарите на съкровищни бонове;

v    пазарите на депозитни сертификати;

v    пазарите на банкови акцепти;

v    пазарите на краткосрочни общински облигации;

v    пазарите на краткосрочни евро облигации.

Капиталови пазари:

Капиталовите пазари са място за извършване на сделки с дългосрочни ценни книжа. Чрез тяхната покупка става трансформиране на свободните средства в дългосрочни инвестиции, предназначени за изграждане на основни средства от държавата, общините и фирмите. Предлагат се два основни вида ценни книжа - акции и облигации. Първите имат неограничен живот, а вторите се издават с падеж матуритет над една година.

Търговията с дялове от капитала на компаниите се осъществява чрез фондовите борси и извънборсовия пазар.

Предлагането на облигации е свързано с издателя на книжата и включва следните основни пазари: на правителствени облигации; на общински облигации; на корпоративни облигации; на евро облигации.

4.2. Първични и вторични пазари

Първични пазари:

Първичният пазар е мястото за предлагане на новоемитирани ценни книжа на обществеността. Чрез него институции и фирми си осигуряват необходимите им средства за инвестиции, което се осъществява с продажбата на съответния вид ценни книжа. От този момент издателите на облигации поемат задължението за редовното изплащане на дължимите лихви и възстановяването на номиналната им стойност при настъпване на падежа. За разлика от емитентите на дълговия книжа, издателите на обикновени акции изплащат дивиденти, но не съществува нито определен размер, нито задължението за редовното им начисляване.

Вторични пазари:

Веднъж емитирани акциите те вече стават обект на търговия на вторичния пазар. Условно той е разделен на борсов пазар и извънборсов пазар.

Фондовата борса е една организация в която се налага строги изисквания към нейните членове - брокери и към акциите, които се допускат за търговия. На нея рискът от манипулации, злоупотреби и неизпълнение на сделки е малък.

Фондовата борса публикува всеки ден информация за цените на всички акции, които се търгуват на нея. Това осигурява публичност, прозрачност и оказва дисциплиниращо влияние и върху неорганизирания пазар на акции. Дори акциите, които не се търгуват на фондовата борса могат да го ползват за ориентировка като се следят котировките на сходни акции и се придобива представа за тенденциите.

В правилника на фондовата борса се съдържат условията и реда за приемане на ценни книжа за търговия. Фондовата борса не допуска до търговия всички емисии акции, които са били разрешени за публично предлагане. Нейните изисквания (за размера на емисията, минималния брой акционери) са по-строги. Освен това акциите на дадено дружество могат да бъдат изключени от търговия, ако Съветът на директорите на фондовата борса прецени, че е застрашена стабилността на пазара.

Операции на борсите обикновено се извършват от физически лица които са нейни членове. Те от своя страна могат да бъдат в зависимост от изпълняваните функции - аукционатори, брокери и дилъри.

Технологията на борсовите операции включва[10]:

o       иницииране на поръчка за закупуване на акции или тяхната продажба от клиента към посредника;

o       проследяване на пазара и извършване на покупко - продажбата. Всяко посредничество се заплаща при единият вид под формата на комисионна а при други посредници те купуват на един курс а продават на по-висок и по този начин реализират доход за себе си.

Второто място за провеждане на сделки с различни по вид ценни книжа е извънборсовият пазар. Някои го определят като “пазар без граници”, тъй като търговията не се осъществява на точно определени места, във фиксирани часови рамки, а чрез мрежа от дилърски офиси, разположени по територията на различни континенти. Връзката между тях се осъществява чрез система от телефони и терминали, използвани за контакт с дилърите. На този пазар се търгуват: книжа от групата на краткосрочните облигации, известни като “инструменти на паричния пазар”; акции и облигации. За разлика от фондовата борса, тук изискванията към емитентите са по-ниски, поради което в котировките на този пазар присъстват книжа, които не могат да бъдат търгувани на борсата. Това не отменя правото за извънборсово предлагане на книжа, влизащи в списъка на борсите.

4.3. Вътрешни и външни пазари

Вътрешен пазар:

Вътрешният пазар функционира в границите на дадена държава. На него се търгуват предимно книжа на местни издатели, но интернационализацията на търговията е довела и до котиране на чужди емитенти. Така например, вътрешният пазар на облигациите обединява пазарите на местни и чуждестранни облигации. На първия се търгуват книжа на издатели, чието седалище се намира на територията на страната, а на втория - облигации на емитенти от други държави.

Работата на вътрешния пазар на дадена държава се регламентира от нейното законодателство и протича при спазване на определени параметри, като:

v    структура на емитираните книжа;

v    минимален и максимален обем на емисиите и допустима периодичност на издаване на нови книжа;

v    процедура по узаконяване на новите емисии и др.

Външен пазар:

Външният пазар притежава следните специфични особености:

v    търгуваните на него книжа са издадени извън законодателството на една отделна държава;

v    предлагането на книжата се извършва едновременно в няколко държави;

v    емисиите са подписани от международен синдикат от банки и финансови институции;

v    дълговите книжа могат да бъдат емитирани от една държава в националната валута на друга държава. Книжата от този тип са известни като евро облигации, а пазарът като “еврооблигационен”.

ГЛАВА ВТОРА

БОРСОВА ТЪРГОВИЯ С ЦЕННИ КНИЖА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

5. Развитие на фондовия пазар в България

Борсовото дело у нас има близо едновековна история. Първият временен закон за борсите е създаден през 1907 г., с който се регламентират устройството и функциите както на фондовите, така и на стоковите борси. Прототип на този закон е един правилник на неофициално образуваната стокова борса във Варна от 1902 г. Тя е функционирала още през последните години на ХІХ век на базата на т. нар. съгласителни писма между търговци главно на зърнени храни и варива. По-пълен закон за борсите, съобразен с европейското борсово законодателство, е законът от 1912 г. Той също регламентира, както фондовите, така и стоковите борси[11].

След промяната на 10 ноември 1989 г. се осъществява постепенно преустройство на икономиката на пазарна основа. Новообразуваните акционерни дружества започват да емитират акции и временни удостоверения, а Министерството на финансите - облигации и съкровищни бонове, с което се създават предпоставки за учредяване на фондови борси.

В началото на 90-те години в България повторно възниква борсов пазар на корпоративни ценни книжа, предимно на акции, при действието на общото търговско законодателство. Той се обуславя от необходимостта да се привлича „свеж” паричен ресурс, особено в условията на структурна реформа, когато банковият сектор изпитва затруднения за финансиране на реалната икономика.

От гледна точка на своята правна регламентация борсовият пазар в България преминава през два етапа.

Първият етап обхваща периода 1991-юли  - 1995 г. Той се характеризира с липса на специален закон, регулиращ пазара на ценни книжа. Регулативните функции се осъществяват от Министерството на финансите и Българска народна банка, в съответствие с поставените нормативни изисквания на Търговския закон. Емитирането на дългови инструменти е единственият обект на регламентиране от страна на Министерството на финансите, което се урежда с Наредба №5 от 18.08.1993 г. за емитиране на безналични държавни ценни книжа и за реда за придобиването и изплащането им. Тя частично урежда режима на емитиране на държавни ценни книжа, но не дава ясни правила за търговията им на вторичния пазар. В рамките на наличната правна уредба защитата на инвеститора не е ефективно обезпечена нито на първичния, нито на вторичния пазар[12].

Хронологически формирането на борсовия пазар в България през 90-те години може да се представи по следния начин. На 8 ноември 1991 г. е учредена Първа Българска Фондова Борса АД с уставен капитал от 10 млн. лв. Борсата е официално открита на 2 май 1992 г., а нейната първа борсова сесия се състои на 9 май същата година. През 1992 г. е учредена и Софийска Фондова Борса. Една след друга възникват и провинциалните фондови борси. През декември 1992 г. към Свободна борса "Дунав" - Русе се формира фондово отделение. През 1993 г. се формират фондови отделения в Пловдив, Сливен, Бургас (по две), във Варна - три, в Перник, Стара Загора, Раднево, Велико Търново, Видин, Плевен, Враца и Габрово - по една. За периода 1992 - 1994 г. в България се създават около 20 фондови борси или фондови отделения към стоковите борси.

В условията на липсваща нормативна уредба, която да регулира развитието на финансовите пазари, забавянето на структурната част на икономическата реформа и появата на пирамидални структури, фондовият пазар рязко намалява обемите си. Това логично води до закриване на голяма част от борсите.

През 1993 г. е създаден и първият борсов индекс в България - FBSE, който е класически ценови борсов индекс и отразява движението на котировките на ценните книжа, регистрирани на официалния пазар на Първа Българска Фондова Борса.

С приемането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се инициират важни структурни промени в действащия борсов пазар. През м. януари 1996 г. е създадена Комисията по ценните книжа и фондовите борси със задачи да регулира, контролира и стимулира пазара на ценни книжа и да защитава интересите на инвеститорите. През м. август 1996 г. е учреден и Централен депозитар като основна институция, която обслужва търговията с ценни книжа.

Предвидените в закона изисквания играят стимулираща роля за консолидацията на фондовите борси в страната. През 1995 г. Първа Българска Фондова Борса и фондовите борси в Пловдив, Варна, Русе и Велико Търново създават консорциум “Българско Борсово Дружество” с цел изграждане на национална фондова борса. По-късно през същата година към дружеството се присъединява и Софийска фондова борса. Процесът на консолидиране на фондовите борси на практика почти е приключен. На 05.12.1995 г. е взето решение ПБФБ да бъде пререгистрирана като Българска Фондова Борса АД. Чрез вливане в БФБ, Пловдивска фондова борса, Черноморска фондова борса АД - Варна, Русенска фондова борса и Фондова борса "Север" - Велико Търново се преобразуват в клонове на БФБ. С този акт се поставено началото на изграждането на Българската фондова борса като национална борсова институция.

6. Нормативна уредба, регламентираща борсовата търговия в страната

Основните закони регулират дейността на българския капиталов пазар и в частност дейността на фондовата борса:

v     Закон за публичното предлагане на ценни книжа;

v     Търговски закон;

v     Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия;

v     Закон за приватизационните фондове;

v     Закон за чуждестранните инвестиции;

v     Наредби на Комисията по ценни книжа и фондови борси;

v     Правилник за работа на БФБ - София.

С приемането Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) се отразява в голяма степен натрупаната практика и се уреждат много спорни казуси от изминалия период, следвайки съответно световните тенденции.

Една от най-важните цели на ЗППЦК е да уреди такъв ред за увеличение на капитала на публичните дружества, който да гарантира правата, равнопоставеността и интересите на всички акционери в тях. С тях се урежда нов специален ред за увеличение на капитала на публичните дружества. Увеличението на капитала на публично дружество вече е допустимо единствено, ако преди стартирането на записването на акциите бъдат издадени права, които са безналични и свободно прехвърлими.

Голямо значение за борсовата търговия има новият § 1а ЗППЦК, според, който за компенсаторните инструменти по Закона за сделките с компенсаторни инструменти се прилагат глави трета, пета и девета от ЗППЦК[13]. Това на практика означава, че:

v    търговията с компенсаторни инструменти се извършва на фондова борса при принципите за ценни книжа и съгласно нейните правила;

v    търговията с компенсаторни инструменти се извършва посредством инвестиционни посредници и при спазване на изискванията към тяхната дейност на ЗППЦК;

v    компенсаторните инструменти се водят по сметки в Централен депозитар и сделките с тях ще приключват по реда на правилника на Централен депозитар при прилагане на реда за безналични ценни книжа.

Правилникът за работа на борсата конкретизира принципите, от които се ръководи Българска Фондова Борса - София. Именно той дефинира всички аспекти на дейността на борсата като правилата за допускане и регистрация на ценни книжа на различните борсови пазари, правилата за търговия, клиринг и сетълмент, гаранционния фонд и неговото изчисляване, условията за членство, разкриването на информация, надзора на пазара и правилата за поведение на участниците в него.

7. Особености на търговията с ценни книжа на Българската фондова борса

Основният метод на търговия, определен от българската фондова борса методът, при който поръчките за покупка и продажба се въвеждат в електронна система за търговия в течение на борсовата сесия. Поръчките се срещат автоматично от системата, спазвайки приоритетите цена и време на въвеждане на поръчката. Поръчките от клиент имат приоритет при изпълнение пред поръчките за собствена сметка. С цел стимулиране на търговията е разрешено въвеждане на поръчки извън ценовите ограничения, което се извършва само в случаи, регламентирани в Правилника за работа на борсата и при спазване на определена процедура.

Членове на борсата:

За членове на Българска фондова борса - София АД се приемат лица, за които не е открито производство по несъстоятелност и които отговарят на следните условия[14]: (виж Приложение №1)

v     да притежават най-малко 1000 акции от капитала на борсата;

v     да са инвестиционни посредници, които имат разрешение за извършване на сделки с ценни книжа, както и банки, получили разрешение за извършване на такава дейност при условията и реда на Закона за банките;

v     да са членове на Цeнтралния депозитар или да имат договор с член на депозитара;

v      да имат трудови или граждански договори с най-малко двама борсови посредници.

Участие в търговските сесии на борсата могат да вземат само борсови посредници, които имат право да извършват сделки с ценни книжа по договор с инвестиционен посредник, член на борсата. Одобрените борсови посредници се вписват в регистър на посредниците. Всеки посредник получава регистрационен номер и опознавателен знак.

Търгувани дружества:

През 1996 - 1997 г. в страната ни се провежда първата вълна на масовата приватизация. В резултат акции от около 1040 предприятия преминават в частни акционери - приватизационни фондове и индивидуални участници в приватизацията. След приключването на този първи етап от раздържавяването и след някои промени в законодателството, регулиращо търговията с ценни книжа се разрешава публичната вторична търговия с акциите на всички приватизирани дружества. Тази търговия се извършва само на пода на БФБ - София, тъй като в страната няма друго лицензирано тържище на ценни книжа.

Търговска система:

Системата за търговия на Българска Фондова Борса е напълно автоматизирана, проектирана така че да предоставя максимална прозрачност на пазара, ликвидност, оповестяване на цените и да позволява разрастването му в бъдеще. Първата версия на системата е разработена на база системата за търговия на КА8ВАС2 през 1991 и е била последователно модифицирана като К.Т8 (Руска Търговска Система), така че да отговаря на последните технологични новости.

Такси за търговия:

Цените на услуги за търговия се заплащат на Борсата от всяка страна по сделката и се определят като процент от стойността на сделката, както следва:

-         сделки с акции и депозитарни разписки върху акции - 0.1 %;

-         сделки с държавни ценни книжа - 0.005 %;

-         сделки с корпоративни и общински облигации - 0.01 %;

-         сделки с други ценни книжа - 0,03 %;

-         сделки на “Приватизационен пазар” – 0,2%

-         блокови сделки - 0.1 %;

При сделки, сключени чрез търгово предлагане за закупуване на акции, цената на услугата е 0.02% от стойността на сделката и се дължи само от борсовия член – купувач.

Приключване на сделки. Гаранционен фонд.

Ценните книжа на всички публични дружества в България са безналични и собствеността върху тях се регистрира и прехвърля в Централния Депозитар. Сделките, сключени на борсата се приключват чрез едновременно прехвърляне не ценните книжа, предмет на сделката срещу съответната парична сума два дена след деня, в който е реализирана сделката. Това прехвърляне се нарежда от Централния Депозитар.

В срок от един час след приключване на търговската сесия Дирекция “Търговия, клиринг и сетьлмент” предава на всеки борсов посредник компютърна разпечатка за сключените сделки. Сделките са валидни след подписването на фиш от страна на борсата и в деня на сключване на сделката. Също така за всеки определен ден борсата подготвя отчети за всяка емисия ценни книжа поотделно и общо за търговската сесия и ги предоставя на Централния Депозитар. В отчетите се съдържат количеството дължими ценни книжа, които трябва да се получат в деня на приключване на сделката, а също така и нетния размер на сумите, дължими или платими за всеки борсов посредник.

Инвестиционните посредници от своя страна са длъжни да изпращат до Централния депозитар данни за всички сделки, сключени за собствена или за клиентска сметка.

Съгласно правилника на Централния депозитар. възникналите на евентуални грешки или неточности могат да бъдат отстранени на следващия ден.

БФБ-София АД създава и управлява Гаранционен фонд за гарантиране на плащанията по сключени на борсата сделки. Фондът се формира от парични вноски на членовете на борсата. Първоначална вноска във фонда е в размер на 200 лева. Ежемесечно всеки член внася във фонда сума, равняваща се на 0.1% от средната стойност на сключените през предходния месец сделки. При достигане на размер на фонда, равняващ се или надвишаващ 1% от стойността на реализирания оборот на борсата за предходната година, членовете преустановяват текущите вноски.

Основен принцип при управлението на средствата на фонда е отчитането и избягването на риска. Средствата на фонда могат да се инвестират само в банкови депозити и държавни ценни книжа.

8. Пазари на ценни книжа на Българската фондова борса

БФБ - София организира търговията на два отделни пазара - официален и свободен. Официалните пазари имат четири пазарни сегмента: А, В (паралелен), С (временен) и облигационен. На официалните пазари се търгуват само дружества с одобрен от Комисията по ценните книжа и фондовите борси проспект за публично предлагане на ценни книжа, които са кандидатствали за регистрация на борсата и отговарят на изискванията и критериите за допускане за търговия на някои от сегментите на официалния борсов пазар - А, В, С или Облигационен. Тези изисквания и критерии са изцяло съобразени с международните стандарти за финансова стабилност на дружествата, за пазарна капитализация и за разкриване на информация и гарантират недопускането до регистрация на борсата на пирамидални структури.

В същото време борсата предоставя възможност на пода й да се търгуват всички публични дружества. За тази цел е създаден Свободния борсов пазар, на който могат да се търгуват всички останали дружества, които не са регистрирани на официалния пазар при минимални изисквания за допускане до търговия.

На официалния пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които са издадени или гарантирани от държавата или Българската народна банка, а също така и ценни книжа, издадени от международни организации, на които България е член. На официалния пазар могат да бъдат регистрирани ценни книжа при спазване на следните изисквания:

v     емитентът да има отчетени най-малко 5 финансови години от първоначалната регистрация в съда;

v      пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка от 2 млн. лева;

v     най-малко 25% от емисията да бъде предложена публично;

v     емитентът да има най-малко 500 акционери;

v      емитентът да има печалба от дейността си през последните 3 години;

v      през последните три години най-малко веднъж да е раздаван дивидент;

v      емитентът или упълномощеният от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния депозитар.

На официалните пазарни сегменти на Българската фондова борса – София се приемат емисиите на най-добре развиващите се дружества, които отговарят на строго определени критерии. Регистрацията на дадена емисия на официалния пазар гарантира качеството на съответните ценни книжа, което ги прави по атрактивни за потенциалните инвеститори.

На паралелния пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които са издадени от държавата, Българската народна банка или от международни организации, на които България е член. Освен това за участие на паралелния пазар се поставят и следните изисквания:

v     емитентът на акции да има отчетени най-малко 3 финансови години от първоначалната съдебна регистрация;

v     пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка от 1 млн. лв.;

v      най-малко 10% от емисията да бъде предложена публично;

v     емитентът да има най-малко 250 акционери;

v      емитентът да има печалба от дейността си през последната отчетна година;

v      емитентът или упълномощения от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния депозитар.

На временният пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които имат поне една отчетена финансова година и пазарната капитализация на емисията е най-малко 500 хил. лв.. Тук следва да се отбележи, че най-малко 10% от емисията трябва да бъде предложена публично или най-малко 5% в случаите когато, пазарната капитализация на емисията не е по малка от 1млн. лева.

Отново се определя изискването емитентът  или упълномощен от него посредник, член на борсата да има договор за регистрация на емисията с Централния депозитар. (Таблица №1)

Таблица №1

Критерии за допускане на емисии до различните сегменти на регистрираните пазар

Критерии

Пазари

 

А

В

С

Брой завършени финансови години

най-малко 5

най-малко 3

най-малко 1

Пазарна капитализация

най-малко 2 млн. лв.

най-малко 1 млн. лв.

най-малко 500 хил. лв.

Публична част от емисията

най-малко 25%

най-малко 10%

най-малко 10% (5%)

Брой акционери

най-малко 500

най-малко 250

-

Положителен финансов резултат

през последните 3 г.

през последната финансова година

-

Дивидент

поне веднъж през последните 3 г.

-

-

Договор с ЦД

да

да

да

Източник: Правилник на Българска фондова борса

На облигационния пазар задължително се приемат облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа, които са издадени или гарантирани от държавата или БНБ, както и корпоративни дългови ценни книжа, издадени от международни организации, на които България е член. За участие на този пазар трябва да се спазват следните минимални изисквания: емитентът на корпоративни дългови ценни книжа да има най-малко три отчетени финансови години от първоначалната съдебна регистрация; номиналният размер на емисията да не бъде по-малък от 100 хил. лв.; най-малко 25% от емисията да е предложена публично; емитентът или упълномощен от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с ЦД.

Съветът на директорите на борсата допуска за регистрация ценни книжа след като прецени, че те отговарят на общите условия за регистрация и на изискванията на съответния пазарен сегмент и при положение че ценните книжа са издадени в съответствие с изискванията на Закона и други нормативни актове във връзка с ценните книжа. Освен това изисква се акциите да са без ограничения за прехвърлянето им, а облигациите, боновете и другите ценни книжа да са без ограничения за прехвърлянето, да са с пълни права за получаване на дължимите лихви и да са платими при настъпил падеж.

На нерегистрирания (свободния) пазар се приемат ценни книжа, които не могат да изпълнят условията за участие в някои от сегментите на регистрирания (официалния) пазар.

За да се търгуват акциите на едно предприятие  на свободния пазар, то трябва да бъде член на БФБ - София. Търгуваните акции на свободния пазар представляват остатъчни пакети, придобити в процеса на масова приватизация.

По отношение на блоковата търговия на официалния пазар минимално допустимия брой е 25 000 ценни книжа за блокова сделка, като стойността на сделката не може да бъде по-малка от 25 хиляди лева, а за съответно за свободния пазар - минимално допустим брой ценни книжа за блокова сделка - 10 000, като стойността на сделката не може да бъде по-малка от 10 хиляди лева. Ценовата граница при блокови сделки за официален пазар е +/- 20% от средно претеглената цена от сделките на търговската сесия, на която за последен път са се сключвали сделки със съответната емисия, а тази на свободния пазар - на +/- 100%.

В новия борсов правилник се подготвя ограничение при търгуването на облигации на вторичния пазар: на борсата ще се листват само емисии над един милион лева. По този начин пазарът ще остане затворен за вторичната търговия на по-малките облигационни заеми, на които се възлага съживяването на интереса към борсата. Мотивите за това решение са, че ликвидността, която е основен принцип за търговия, липсва при малките емисии и това прави поддръжката на тези емисии скъпа за борсата. От друга страна, колкото по-малка е емисията, толкова по-малък е рискът от неплащане от емитента. Високите такси на Комисията по ценни книжа предразполагат емитентите на облигационни заеми да предпочитат емисиите им да не са публични, но при това положение предлагането и търсенето ще се срещат по-трудно.

Друг вид облигационен заем са общинските облигации - платими на предявителите инструменти, емитирани от общините и обезпечени с дохода от данъците, събирани от общината, или с някакво друго обезпечение. Като дългов инструмент те представляват сложен договор, чиято цел е да насочи националните спестявания към печеливши инвестиционни възможности и по-добро задоволяване на нуждите на населението. Пазарните сили на търсенето и предлагането обаче са тези, които определят параметрите на облигацията (срок, лихва, ликвидност и пр.).

Растящите потребности на населението от жилищна инфраструктура, транспорт, енергия, предоставяне на социални услуги, развитие на околната среда и културата поставят общините пред проблема за финансирането на тези инвестиционни нужди. В момента българските общини за финансиране на инфраструктурните си проекти  разчитат изключително на международни организации. Това обаче има и негативен ефект, защото отклонява общините от проявяване на инициатива. Важна стъпка за осигуряването на общините на достъп до националните капиталови пазари е развиването на пазара на общински облигации. Основен критерий за това дали една община може да си позволи да емитира облигации е нейната кредитоспособност, фактор за определянето на която е потенциалът на общината да генерира собствени приходи -данъци, такси и др.

9. Методология за изчисляване на индекси на "Българска фондова борса - София" АД

От 2000 г. започва официалното изчисляване на индекса на Българската фондова борса. Той представлява съотношение на сумата на пазарната капитализация на дружествата, включени в него към текущия ден и сумата на пазарната капитализация на същите дружества към предходния ден. За база 100 пункта е взета датата 20 октомври 2000 г.

Пазарната капитализация се определя като произведение от броя емитирани акции и средно претеглената им цена за деня. Предвидено е в индекса да се включват най-ликвидните акции от емисиите, търгувани на регулираните пазари, отговарящи на следните условия:

ü      емисиите да са търгувани, не по-малко то три месеца на регулираните пазари;

ü      пазарната капитализация на всяко от дружествата да не е по-малка от 2 млн. лв.;

ü      броят на акционерите на всяко от дружествата да не е по-малък от 500 души;

ü      акциите на дружествата да са търгувани най-малко на 20% от борсовите сесии през последните три месеца.

Дружествата на базата, на които се изчислява индекса могат да варират от 5 до 50 бр., като някой от тях към настоящия момент са: “Слънчев бряг” АД; “Албена” АД; “Лукойл Нефтохим” АД; “Булгартабак холдинг” АД и др.

Изчисляване на индексите

1. Индексите за деня, се изчисляват, като базисните индекси се умножат по отношението на сумата от пазарната капитализация на емисиите на дружествата, включени в индексите към текущия момент, и сумата от пазарната капитализация в базисния период..

2. Пазарната капитализация на всяка една от емисиите на дружествата е произведението от броя емитирани акции и последната среднопретеглена цена.

3. Определянето на среднопретеглената цена се извършва след края на търговската сесия, като отношение на реализирания оборот към броя изтьргувани акции на всяка една от емисиите на дружествата, включени в индексите. При формиране на среднопретеглената цена не се включват оборота и ценните книжа от блокови сделки и сделки на “Приватизационен пазар”.

 

Формула за изчисляване на индексите:

където:

SOFIX - индекс на регулираните пазари на БФБ - София АД;

N - брой на акции в емисията на съответното дружество;

Р - последна среднопретеглена цена на една акция от съответната емисия;

n - брой емисии, включени в индекса;

i-показател за конкурентното дружество (емисия)

t-ден, за който се изчислява индекса.

ТРЕТА ГЛАВА

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТРЕНДА И СЕЗОННИТЕ КОЛЕБАНИЯ НА ПАЗАРА НА ЦЕННИ КНИЖА

10. Анализ на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на официалния пазар

Разглеждаме официалния и свободния пазар на ценни книжа.

Първоначалните данни за пазара на ценни книжа на официалния пазар в България за периода януари 1998 г. – декември 2002 г. са показани в Таблица 2.

Таблица 2. Официален пазар на ценни книжа в България за периода 1998-2002 г.

 

Месеци, години

1998

1999

2000

2001

2002

януари

96964

152143

181337

74250

111062

февруари

49017

213061

206822

43401

100124

март

100957

180772

67285

57546

427528

април

93890

302946

98007

40781

136859

май

281740

168773

373049

52570

120059

юни

67884

139076

76019

69620

147681

юли

206283

235480

190745

97111

269664

август

530334

154536

32740

959295

122139

септември

175142

122932

44011

669783

225285

октомври

1178211

287761

37102

314700

1019103

ноември

530775

290695

39686

303906

701126

декември

460889

350184

162217

246665

1269289

 

За изследване на тренда ще използваме вградената функция на програмата SPSS за определяне на тенденцията на развитие.

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. LINEAR

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,17900

R Square             ,03204

Adjusted R Square    ,01535

Standard Error 273661,18503

Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      1    143773434584,5   143773434584,5

Residuals      58     4343645763249    74890444194,0

F =       1,91978       Signif F =  ,1712

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time            2826,593776 2040,033399    ,178995     1,386  ,1712

(Constant)    171439,089831 71551,58444                2,396  ,0198

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. LOGARITH

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,12818

R Square             ,01643

Adjusted R Square   -,00053

Standard Error 275858,99557

           Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      1     73724442428,5    73724442428,5

Residuals      58     4413694755405    76098185438,0

F =        ,96881       Signif F =  ,3291

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time           39241,960696 39868,70237    ,128176      ,984  ,3291

(Constant)    134281,210539 130300,6281                1,031  ,3070

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. INVERSE

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,12525

R Square             ,01569

Adjusted R Square   -,00128

Standard Error 275963,05747

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      1     70393870638,1    70393870638,1

Residuals      58     4417025327195    76155609089,6

F =        ,92434       Signif F =  ,3403

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time         -236047,518284 245517,7887   -,125248     -,961  ,3403

(Constant)    276061,396614 40447,21479                6,825  ,0000

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. QUADRATI

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,37799

R Square             ,14288

Adjusted R Square    ,11280

Standard Error 259766,34510

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      2    641141617130,3   320570808565,2

Residuals      57     3846277580703    67478554047,4

F =       4,75071       Signif F =  ,0124

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          -17885,723837 7871,011521  -1,132620    -2,272  ,0269

Time**2          339,546190  125,067004   1,353207     2,715  ,0088

(Constant)    385466,371829 104056,3536                3,704  ,0005

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. CUBIC

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,53727

R Square             ,28866

Adjusted R Square    ,25056

Standard Error 238749,02996

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      3     1295357636726   431785878908,7

Residuals      56     3192061561107    57001099305,5

F =       7,57504       Signif F =  ,0002

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time           39810,886369 18503,41941   2,521038     2,152  ,0358

Time**2        -2005,636091  701,720274  -7,993142    -2,858  ,0060

Time**3           25,630407    7,565481   5,886569     3,388  ,0013

(Constant)     80123,638781 131414,9270                 ,610  ,5445

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. COMPOUND

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,09445

R Square             ,00892

Adjusted R Square   -,00817

Standard Error       ,91778

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,439756        ,43975643

Residuals      58        48,854476        ,84231855

F =        ,52208       Signif F =  ,4729

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time               1,004956     ,006876   1,099056   146,163  ,0000

(Constant)    144816,529747 34750,60498                4,167  ,0001

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. POWER

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,08075

R Square             ,00652

Adjusted R Square   -,01061

Standard Error       ,91889

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,321450        ,32144992

Residuals      58        48,972782        ,84435831

F =        ,38070       Signif F =  ,5396

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time                ,081941     ,132803    ,080753      ,617  ,5396

(Constant)    130143,319634 56486,49542                2,304  ,0248

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. S

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,13543

R Square             ,01834

Adjusted R Square    ,00142

Standard Error       ,91341

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,904165        ,90416540

Residuals      58        48,390067        ,83431149

F =       1,08373       Signif F =  ,3022

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time               -,845972     ,812636   -,135433    -1,041  ,3022

(Constant)        12,099982     ,133876               90,382  ,0000

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. GROWTH

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,09445

R Square             ,00892

Adjusted R Square   -,00817

Standard Error       ,91778

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,439756        ,43975643

Residuals      58        48,854476        ,84231855

F =        ,52208       Signif F =  ,4729

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time                ,004943     ,006842    ,094451      ,723  ,4729

(Constant)        11,883223     ,239963               49,521  ,0000

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. EXPONENT

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,09445

R Square             ,00892

Adjusted R Square   -,00817

Standard Error       ,91778

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,439756        ,43975643

Residuals      58        48,854476        ,84231855

F =        ,52208       Signif F =  ,4729

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time                ,004943     ,006842    ,094451      ,723  ,4729

(Constant)    144816,529747 34750,60498                4,167  ,0001

 

              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

               Фиг. 1. Изравняване на тренда на официалния пазар на ценни книжа

Резултатите показват, че са адекватни само два модела – квадратичен и кубичен, защото техните равнища на значимост signif F са по-малки от 0,05. Графиката също показва, че само тези два модела са подходящи за описване на тренда на ценните книжа на официалния пазар. За това изследваме по-подробно тези модели.

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. QUADRATI

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,37799

R Square             ,14288

Adjusted R Square    ,11280

Standard Error 259766,34510

           Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      2    641141617130,3   320570808565,2

Residuals      57     3846277580703    67478554047,4

F =       4,75071       Signif F =  ,0124

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          -17885,723837 7871,011521  -1,132620    -2,272  ,0269

Time**2          339,546190  125,067004   1,353207     2,715  ,0088

(Constant)    385466,371829 104056,3536                3,704  ,0005

Dependent variable.. OFF_MARK          Method.. CUBIC

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,53727

R Square             ,28866

Adjusted R Square    ,25056

Standard Error 238749,02996

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares      Mean Square

Regression      3     1295357636726   431785878908,7

Residuals      56     3192061561107    57001099305,5

F =       7,57504       Signif F =  ,0002

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time           39810,886369 18503,41941   2,521038     2,152  ,0358

Time**2        -2005,636091  701,720274  -7,993142    -2,858  ,0060

Time**3           25,630407    7,565481   5,886569     3,388  ,0013

(Constant)     80123,638781 131414,9270                 ,610  ,5445

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 2. Изравняване на тренда на официалния пазар на ценни книжа чрез квадратична и кубична функция

Коефициентът на корелация при квадратичния модел е 0,38, което показва слаба връзка. Коефициентът на детерминация е 0,1429, което означава, че 14,29% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела са статистически значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-малки от 0,05. Аналитичната форма на модела е:

Y = 385466.37 - 17885.72t + 339.55t2

Коефициентът на корелация при кубичния модел е 0,53, което показва средна по сила връзка. Коефициентът на детерминация е 0,2887, което означава, че 28,87% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела са статистически значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-малки от 0,05. Единствено не е значим коефициентът b0, чието равнище на значимост е по-голямо от 0,05. Аналитичната форма на модела е:

Y = 80123,64 + 39810,89t - 2005,64t2 + 25,63t3

Тъй като имаме статистически незначим регресионен коефициент в кубичния модел, въпреки неговия по-голям коефициент на детерминация, приемаме за по-адекватен квадратичния модел. Той описва най-добре динамиката в развитието на продажбите на ценни книжа на официалния пазар за периода 1998-2002 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                Фиг. 3. Изравняване на тренда на официалния пазар на ценни книжа чрез квадратична функция

За анализ на сезонните колебания на пазара на ценни книжа на официалния пазар ще използваме вградената функция на анализ на мултипликативните сезонни колебания в програмата SPSS. Изборът на мултипликативни пред адитивни сезонни колебания е свързан с факта, че когато изследователят няма предварителна информация относно вида на сезонните колебания, трябва да използва мултипликативните сезонни колебания. По този начин се предпазва от грешки при определяне вида на сезонните колебания.

Season

Results of SEASON procedure for variable OFF_MARK.

Multiplicative Model.  Equal weighted MA method.  Period = 12.

                                    Seasonal Seasonally Smoothed

                    Moving   Ratios  factors   adjusted   trend- Irregular

  DATE_  OFF_MARK averages  (* 100)  (* 100)     series    cycle component

JAN 1998 96964,00     ,        ,      79,116  122558,7  72305,22     1,695

FEB 1998 49017,00     ,        ,      77,409  63322,45  119948,9      ,528

MAR 1998 100957,0     ,        ,      58,033  173965,5  161219,6     1,079

APR 1998 93890,00     ,        ,      70,976  132283,6  194354,4      ,681

MAY 1998 281740,0     ,        ,      67,839  415309,4  235241,5     1,765

JUN 1998 67884,00     ,        ,      61,452  110466,4  232415,0      ,475

JUL 1998 206283,0 314340,5   65,624   97,404  211779,8  254199,6      ,833

AUG 1998 530334,0 318938,8  166,281  141,848  373873,9  331413,7     1,128

SEP 1998 175142,0 332609,1   52,657   65,238  268467,1  410563,2      ,654

OCT 1998  1178211 339260,3  347,288  149,114  790141,5  470799,7     1,678

NOV 1998 530775,0 356681,7  148,809  151,712  349857,1  400347,3      ,874

DEC 1998 460889,0 347267,8  132,719  179,859  256250,5  324272,8      ,790

JAN 1999 152143,0 353200,4   43,076   79,116  192302,9  255694,5      ,752

FEB 1999 213061,0 355633,5   59,910   77,409  275242,1  279601,0      ,984

MAR 1999 180772,0 324317,0   55,739   58,033  311499,9  308858,5     1,009

APR 1999 302946,0 319966,2   94,681   70,976  426826,9  322512,3     1,323

MAY 1999 168773,0 245762,0   68,673   67,839  248786,2  289544,3      ,859

JUN 1999 139076,0 225755,3   61,605   61,452  226315,8  243977,9      ,928

JUL 1999 235480,0 216529,9  108,752   97,404  241754,9  203667,6     1,187

AUG 1999 154536,0 218962,8   70,576  141,848  108944,5  178501,5      ,610

SEP 1999 122932,0 218442,8   56,277   65,238  188436,8  178058,4     1,058

OCT 1999 287761,0 208985,6  137,694  149,114  192980,6  182519,9     1,057

NOV 1999 290695,0 191907,3  151,477  151,712  191609,8  196425,5      ,975

DEC 1999 350184,0 208930,3  167,608  179,859  194699,4  209543,0      ,929

JAN 2000 181337,0 203675,6   89,032   79,116  229202,9  213213,9     1,075

FEB 2000 206822,0 199947,7  103,438   77,409  267182,3  202735,8     1,318

MAR 2000 67285,00 189798,0   35,451   58,033  115943,1  215274,7      ,539

APR 2000 98007,00 183221,3   53,491   70,976  138084,1  237426,5      ,582

MAY 2000 373049,0 162333,0  229,805   67,839  549906,9  276118,7     1,992

JUN 2000 76019,00 141415,6   53,756   61,452  123704,3  224860,8      ,550

JUL 2000 190745,0 125751,7  151,684   97,404  195827,8  166491,5     1,176

AUG 2000 32740,00 116827,8   28,024  141,848  23080,98  82712,16      ,279

SEP 2000 44011,00 103209,3   42,642   65,238  67462,43  57811,02     1,167

OCT 2000 37102,00 102397,8   36,233  149,114  24881,65  41684,41      ,597

NOV 2000 39686,00 97628,92   40,650  151,712  26158,78  52214,87      ,501

DEC 2000 162217,0 70922,33  228,725  179,859  90191,32  65726,54     1,372

JAN 2001 74250,00 70389,08  105,485   79,116  93849,12  77709,43     1,208

FEB 2001 43401,00 62586,25   69,346   77,409  56067,44  77985,72      ,719

MAR 2001 57546,00 139799,2   41,163   58,033  99161,22  77319,42     1,282

APR 2001 40781,00 191946,8   21,246   70,976  57457,19  77226,49      ,744

MAY 2001 52570,00 215080,0   24,442   67,839  77492,79  85870,60      ,902

JUN 2001 69620,00 237098,3   29,363   61,452  113291,4  158666,3      ,714

JUL 2001 97111,00 244135,7   39,777   97,404  99698,73  331379,5      ,301

AUG 2001 959295,0 247203,3  388,059  141,848  676282,0  511771,1     1,321

SEP 2001 669783,0 251930,3  265,860   65,238   1026679  572745,8     1,793

OCT 2001 314700,0 282762,1  111,295  149,114  211046,7  433395,6      ,487

                                    Seasonal Seasonally Smoothed

                    Moving   Ratios  factors   adjusted   trend- Irregular

  DATE_  OFF_MARK averages  (* 100)  (* 100)     series    cycle component

NOV 2001 303906,0 290768,6  104,518  151,712  200317,8  273821,3      ,732

DEC 2001 246665,0 296392,7   83,222  179,859  137143,7  159246,0      ,861

JAN 2002 111062,0 302897,8   36,666   79,116  140378,1  210125,6      ,668

FEB 2002 100124,0 317277,2   31,557   77,409  129344,9  274684,4      ,471

MAR 2002 427528,0 247514,2  172,729   58,033  736701,0  352421,7     2,090

APR 2002 136859,0 210472,7   65,025   70,976  192823,5  308387,9      ,625

MAY 2002 120059,0 269172,9   44,603   67,839  176977,5  267863,0      ,661

JUN 2002 147681,0 302274,6   48,857   61,452  240318,6  211948,8     1,134

JUL 2002 269664,0 387493,3   69,592   97,404  276849,8  222856,0     1,242

AUG 2002 122139,0     ,        ,     141,848  86105,32  269603,5      ,319

SEP 2002 225285,0     ,        ,      65,238  345329,0  368229,9      ,938

OCT 2002  1019103     ,        ,     149,114  683439,2  495231,2     1,380

NOV 2002 701126,0     ,        ,     151,712  462142,9  617098,8      ,749

DEC 2002  1269289     ,        ,     179,859  705714,3  644862,4     1,094

The following new variables are being created:

  Name        Label

  ERR_1       Error for OFF_MARK from SEASON, MOD_6  MUL EQU 12

  SAS_1       Seas adj ser for OFF_MARK from SEASON, MOD_6  MUL EQU 12

  SAF_1       Seas factors for OFF_MARK from SEASON, MOD_6  MUL EQU 12

  STC_1       Trend-cycle for OFF_MARK from SEASON, MOD_6  MUL EQU 12

Представените резултати показват следното: в колоната Moving averages имаме верижните средни; в колоната Ratios са показани индивидуалните сезонни индекси; в колоната Seasonal factors се виждат коригираните сезонни индекси; Seasonally adjusted series е сезонно коригираният динамичен ред; в колоната Smoothed trend-cycle имаме изравнения динамичен ред на тренда и цикличните колебания; Irregular component е динамичния ред на случайните колебания.

Индивидуалните сезонни индекси показват през кои месеци от периода има позитивно или негативно влияние на сезонните фактори. Когато индивидуалният сезонен индекс е по-голям от 100, тогава се наблюдава позитивно (нарастващо) влияние, когато е по-малък от 100 – негативно (намаляващо), а когато е точно 100 – няма влияние. В изследвания динамичен ред няма месеци без влияние на сезонни фактори.

Месеците, през които сезонните фактори са оказвали позитивно влияние, са: август, октомври, ноември и декември 1998 г., юли, октомври, ноември и декември 1999 г., февруари, май, юли и декември 2000 г., януари, август, септември, октомври и ноември 2001 г. и март 2002 г. От тях най-силно е било влиянието на сезонните фактори през месеците октомври 1998 г. и август 2001 г. През останалите месеци влиянието на сезонните фактори е било негативно.

Коригираните сезонни индекси формират т.нар. сезонна вълна. Тя позволява да се определят по-ясно месеците, за които сезонните фактори оказват позитивно или негативно влияние. Графично сезонната вълна е показана на фиг. 4.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 4. Сезонна вълна на официалния пазар на ценни книжа

Най-силно позитивно влияние сезонните фактори оказват през месеците август и декември. Най-силно негативно влияние се наблюдава през месеците март, юни и септември. Най-слабо сезонните фактори влияят през месеците април - май и октомври - ноември.

Сезонно коригираният динамичен ред съдържа очистени от сезонни колебания елементи, които характеризират тренда, цикличните и случайните колебания в изследвания динамичен ред. Графично той е показан на фиг. 5.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                    

                                                                     Фиг. 5. Сезонно коригиран динамичен ред на официалния пазар на ценни книжа

Най-силно влияние на тренда, цикличните и случайните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдават през месеците май, август, октомври и ноември 1998 г., април 1999 г., май 2000 г., август и септември 2001 г., март, октомври и ноември 2002 г. Най-слабо влияние на тренда, цикличните и случайните колебания имаме през месеците февруари 1998 г., август, септември, октомври и ноември 2000 г., февруари и април 2001 г.

Изравненият динамичен ред на тренда и цикличните колебания съдържа елементи, които характеризират тренда и цикличните колебания и са очистени от сезонни и случайни елементи. Графично той е показан на фиг. 6.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 6. Изравнен динамичен ред на тренда и цикличните колебания на официалния пазар на ценни книжа

Най-силно влияние на тренда и цикличните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдава през месеците октомври 1998 г., август и септември 2001 г. и октомври, ноември и декември 2002 г. Най-слабо е влиянието на тренда и цикличните колебания през месеците януари 1998 г. и септември, октомври, ноември и декември 2000 г.

Динамичният ред на случайните колебания съдържа елементи, очистени от тренд, сезонни и циклични елементи. Графично той е показан на фиг. 7.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 7. Динамичен ред на случайните колебания на официалния пазар на ценни книжа

Най-силно влияние на случайните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдава през месеците януари, май и октомври 1998 г., май 2000 г., септември 2001 г., март 2002 г. Най-слабо е влиянието на случайните колебания през месеците юни 1998 г., август 2000 г., юли и октомври 2001 г., февруари и август 2002 г.

11. Анализ на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на свободния пазар

Първоначалните данни за пазара на ценни книжа на свободния пазар в България за периода януари 1998 г. – декември 2002 г. са показани в Таблица 3.

Таблица 3. Свободен пазар на ценни книжа в България за периода 1998-2002 г.

Месеци, години

1998

1999

2000

2001

2002

януари

21394

378950

179252

631817

609510

февруари

3921950

392673

172349

469116

505167

март

703632

515179

458199

842337

846366

април

1264566

172088

493143

394101

271108

май

1930156

286044

589430

610251

407599

юни

2581635

165863

183891

798509

1150582

юли

2000762

347606

265293

1922482

553790

август

1252980

320224

66981

592201

1502288

септември

982674

165083

42456

396221

1063722

октомври

804981

413716

174422

700822

1197389

ноември

778353

584539

271676

655736

2770501

декември

1120233

1806156

5462367

404415

4550542

 

За анализ на тренда ще използваме вградената функция на програмата SPSS за определяне на тенденцията на развитие.

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. LINEAR

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,04531

R Square             ,00205

Adjusted R Square   -,01515

Standard Error1066652,55711

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      1    135761331796,2    135761331796,2

Residuals      58    65989365299623     1137747677580

F =        ,11932       Signif F =  ,7310

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time            2746,705640 7951,463200    ,045311      ,345  ,7310

(Constant)    834849,944633 278887,4882                2,994  ,0040

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. LOGARITH

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,09667

R Square             ,00934

Adjusted R Square   -,00774

Standard Error1062748,87834

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      1    617886282979,7    617886282979,7

Residuals      58    65507240348439     1129435178421

F =        ,54708       Signif F =  ,4625

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time         -113605,465907 153594,4791   -,096665     -,740  ,4625

(Constant)   1275777,658750 501984,1607                2,541  ,0137

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. INVERSE

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,09405

R Square             ,00885

Adjusted R Square   -,00824

Standard Error1063016,21256

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      1    584925478393,4    584925478393,4

Residuals      58    65540201153026     1130003468156

F =        ,51763       Signif F =  ,4747

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          680428,170154 945740,3185    ,094052      ,719  ,4747

(Constant)    865552,538973 155803,6263                5,555  ,0000

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. QUADRATI

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,42744

R Square             ,18270

Adjusted R Square    ,15402

Standard Error 973724,71834

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      2    12081156486598     6040578243299

Residuals      57    54043970144821    948139827102,1

F =       6,37098       Signif F =  ,0032

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          -98758,883903 29504,20107  -1,629179    -3,347  ,0015

Time**2         1664,026058  468,809126   1,727590     3,549  ,0008

(Constant)   1883741,036587 390051,4656                4,829  ,000

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. CUBIC

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,42880

R Square             ,18387

Adjusted R Square    ,14015

Standard Error 981676,98084

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      3    12158503727208     4052834575736

Residuals      56    53966622904211    963689694718,1

F =       4,20554       Signif F =  ,0094

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          -78920,233544 76081,48567  -1,301910    -1,037  ,3040

Time**2          857,648506 2885,300267    ,890410      ,297  ,7674

Time**3            8,812869   31,107387    ,527277      ,283  ,7780

(Constant)   1778750,679285 540345,6876                3,292  ,0017

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. COMPOUND

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,11751

R Square             ,01381

Adjusted R Square   -,00319

Standard Error      1,04934

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,894281         ,8942805

Residuals      58        63,864503        1,1011121

F =        ,81216       Signif F =  ,3712

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time               1,007074     ,007878   1,124697   127,838  ,0000

(Constant)    452315,677519 124097,6231                3,645  ,0006

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. POWER

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,03396

R Square             ,00115

Adjusted R Square   -,01607

Standard Error      1,05605

            Analysis of Variance:

              DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,074680         ,0746804

Residuals      58        64,684103        1,1152432

F =        ,06696       Signif F =  ,7967

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time                ,039496     ,152626    ,033959      ,259  ,7967

(Constant)    495330,458803 247080,9005                2,005  ,0497

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. S

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,16833

R Square             ,02834

Adjusted R Square    ,01158

Standard Error      1,04158

            Analysis of Variance:

              DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1         1,835039        1,8350386

Residuals      58        62,923745        1,0848921

F =       1,69145       Signif F =  ,1986

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time              -1,205188     ,926670   -,168335    -1,301  ,1986

(Constant)        13,331149     ,152662               87,325  ,0000

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. GROWTH

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,11751

R Square             ,01381

Adjusted R Square   -,00319

Standard Error      1,04934

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,894281         ,8942805

Residuals      58        63,864503        1,1011121

F =        ,81216       Signif F =  ,3712

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time                ,007050     ,007822    ,117513      ,901  ,3712

(Constant)        13,022136     ,274361               47,464  ,0000

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. EXPONENT

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,11751

R Square             ,01381

Adjusted R Square   -,00319

Standard Error      1,04934

            Analysis of Variance:

              DF   Sum of Squares      Mean Square

Regression      1          ,894281         ,8942805

Residuals      58        63,864503        1,1011121

F =        ,81216       Signif F =  ,3712

-------------------- Variables in the Equation --------------------

 

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time                ,007050     ,007822    ,117513      ,901  ,3712

(Constant)    452315,677519 124097,6231                3,645  ,0006

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 8. Изравняване на тренда на свободния пазар на ценни книжа

Резултатите показват, че са адекватни само два модела – квадратичен и кубичен, защото техните равнища на значимост signif F са по-малки от 0,05. Графиката също показва, че само тези два модела са подходящи за описване на тренда на ценните книжа на свободния пазар. За това изследваме по-подробно тези модели.

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. QUADRATI

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,42744

R Square             ,18270

Adjusted R Square    ,15402

Standard Error 973724,71834

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      2    12081156486598     6040578243299

Residuals      57    54043970144821    948139827102,1

F =       6,37098       Signif F =  ,0032

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          -98758,883903 29504,20107  -1,629179    -3,347  ,0015

Time**2         1664,026058  468,809126   1,727590     3,549  ,0008

(Constant)   1883741,036587 390051,4656                4,829  ,0000

Dependent variable.. FREE_MAR          Method.. CUBIC

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,42880

R Square             ,18387

Adjusted R Square    ,14015

Standard Error 981676,98084

            Analysis of Variance:

               DF    Sum of Squares       Mean Square

Regression      3    12158503727208     4052834575736

Residuals      56    53966622904211    963689694718,1

F =       4,20554       Signif F =  ,0094

-------------------- Variables in the Equation --------------------

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

Time          -78920,233544 76081,48567  -1,301910    -1,037  ,3040

Time**2          857,648506 2885,300267    ,890410      ,297  ,7674

Time**3            8,812869   31,107387    ,527277      ,283  ,7780

(Constant)   1778750,679285 540345,6876                3,292  ,0017

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 9. Изравняване на тренда на свободния пазар на ценни книжа чрез квадратична и кубична функция

 

Коефициентът на корелация при квадратичния модел е 0,43, което показва средна по сила връзка. Коефициентът на детерминация е 0,1827, което означава, че 18,27% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела са статистически значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-малки от 0,05. Аналитичната форма на модела е:

Y = 1883741,04 - 98758,88t + 1664,03t2

Коефициентът на корелация при кубичния модел е 0,43, което показва средна по сила връзка. Коефициентът на детерминация е 0,1839, което означава, че 18,39% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела не са статистически значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-големи от 0,05. Единствено значим е коефициентът b0, чието равнище на значимост е по-малко от 0,05. Аналитичната форма на модела е:

Y = 1778750,67 - 78920,23t + 857,65t2 + 8,81t3

Тъй като имаме статистически незначими регресионни коефициенти в кубичния модел, въпреки неговия по-голям коефициент на детерминация, приемаме за по-адекватен квадратичния модел. Той описва най-добре динамиката в развитието на продажбите на ценни книжа на свободния пазар за периода 1998-2002 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 10. Изравняване на тренда на свободния пазар на ценни книжа чрез квадратична функция

 

За анализ на сезонните колебания на пазара на ценни книжа на свободния пазар ще използваме вградената функция на анализ на мултипликативните сезонни колебания в програмата SPSS. Изборът на мултипликативни пред адитивни сезонни колебания е свързан с факта, че когато изследователят няма предварителна информация относно вида на сезонните колебания, трябва да използва мултипликативните сезонни колебания.

Results of SEASON procedure for variable FREE_MAR.

Multiplicative Model.  Equal weighted MA method.  Period = 12.

                                    Seasonal Seasonally Smoothed

                    Moving   Ratios  factors   adjusted   trend- Irregular

  DATE_  FREE_MAR averages  (* 100)  (* 100)     series    cycle component

JAN 1998 21394,00     ,        ,      75,610  28295,08   2779456      ,010

FEB 1998  3921950     ,        ,      67,668   5795870   2137428     2,712

MAR 1998 703632,0     ,        ,     119,641  588117,9   2402682      ,245

APR 1998  1264566     ,        ,      44,986   2811025   2701547     1,041

MAY 1998  1930156     ,        ,      73,735   2617695   2597177     1,008

JUN 1998  2581635     ,        ,      70,280   3673351   2704483     1,358

JUL 1998  2000762  1446943  138,275  101,839   1964641   2253805      ,872

AUG 1998  1252980  1476739   84,848   93,186   1344598   1768881      ,760

SEP 1998 982674,0  1182633   83,092   56,582   1736724   1362977     1,274

OCT 1998 804981,0  1166929   68,983   99,374  810050,7   1021102      ,793

NOV 1998 778353,0  1075889   72,345   99,447  782681,6  773197,0     1,012

DEC 1998  1120233 938879,3  119,316  297,651  376357,3  565239,5      ,666

JAN 1999 378950,0 737565,0   51,379   75,610  501188,2  514461,2      ,974

FEB 1999 392673,0 599802,0   65,467   67,668  580293,4  484817,4     1,197

MAR 1999 515179,0 522072,3   98,680  119,641  430602,9  456288,2      ,944

APR 1999 172088,0 453939,8   37,910   44,986  382537,2  400109,4      ,956

MAY 1999 286044,0 421334,3   67,890   73,735  387935,5  352535,5     1,100

JUN 1999 165863,0 405183,2   40,935   70,280  236002,8  321412,9      ,734

JUL 1999 347606,0 462343,4   75,184  101,839  341330,4  318107,6     1,073

AUG 1999 320224,0 445701,9   71,847   93,186  343638,9  327713,2     1,049

SEP 1999 165083,0 427341,6   38,630   56,582  291758,6  369368,6      ,790

OCT 1999 413716,0 422593,3   97,899   99,374  416321,6  439833,6      ,947

NOV 1999 584539,0 449347,8  130,086   99,447  587789,8  482049,9     1,219

DEC 1999  1806156 474630,0  380,540  297,651  606802,3  460128,1     1,319

JAN 2000 179252,0 476132,3   37,648   75,610  237073,4  378332,0      ,627

FEB 2000 172349,0 469272,9   36,727   67,668  254697,9  411912,6      ,618

MAR 2000 458199,0 448169,3  102,238  119,641  382977,2  543024,7      ,705

APR 2000 493143,0 437950,4  112,602   44,986   1096216  685526,1     1,599

MAY 2000 589430,0 418009,3  141,009   73,735  799390,4  639710,2     1,250

JUN 2000 183891,0 391937,3   46,918   70,280  261654,4  452538,4      ,578

JUL 2000 265293,0 696621,6   38,083  101,839  260503,5  258111,3     1,009

AUG 2000 66981,00 734335,3    9,121   93,186  71878,68  147098,5      ,489

SEP 2000 42456,00 759065,9    5,593   56,582  75034,40  139288,0      ,539

OCT 2000 174422,0 791077,4   22,049   99,374  175520,5  347782,0      ,505

NOV 2000 271676,0 782823,9   34,705   99,447  273186,9  639063,3      ,427

DEC 2000  5462367 784559,0  696,234  297,651   1835155  954651,9     1,922

JAN 2001 631817,0 835777,2   75,596   75,610  835622,7  948993,3      ,881

FEB 2001 469116,0 973876,3   48,170   67,668  693261,1  874482,4      ,793

MAR 2001 842337,0  1017645   82,773  119,641  704051,9  768226,2      ,916

APR 2001 394101,0  1047125   37,636   44,986  876053,6  835662,5     1,048

MAY 2001 610251,0  1090992   55,935   73,735  827628,0   1011020      ,819

JUN 2001 798509,0  1122997   71,105   70,280   1136181   1150100      ,988

JUL 2001  1922482 701500,7  274,053  101,839   1887774   1192731     1,583

AUG 2001 592201,0 699641,8   84,643   93,186  635503,0  991554,7      ,641

SEP 2001 396221,0 702646,0   56,390   56,582  700259,2  814379,1      ,860

OCT 2001 700822,0 702981,8   99,693   99,374  705235,7  622929,2     1,132

                                    Seasonal Seasonally Smoothed

                    Moving   Ratios  factors   adjusted   trend- Irregular

  DATE_  FREE_MAR averages  (* 100)  (* 100)     series    cycle component

NOV 2001 655736,0 692732,3   94,659   99,447  659382,7  574081,8     1,149

DEC 2001 404415,0 675844,7   59,838  297,651  135868,6  532265,0      ,255

JAN 2002 609510,0 705184,1   86,433   75,610  806120,1  616663,8     1,307

FEB 2002 505167,0 591126,4   85,458   67,668  746537,4  667245,6     1,119

MAR 2002 846366,0 666967,0  126,898  119,641  707419,5  686616,0     1,030

APR 2002 271108,0 722592,1   37,519   44,986  602650,4  745782,7      ,808

MAY 2002 407599,0 763972,7   53,353   73,735  552789,5  821017,3      ,673

JUN 2002  1150582 940203,1  122,376   70,280   1637137   1035485     1,581

JUL 2002 553790,0  1285714   43,073  101,839  543792,1   1173631      ,463

AUG 2002  1502288     ,        ,      93,186   1612136   1391776     1,158

SEP 2002  1063722     ,        ,      56,582   1879964   1622636     1,159

OCT 2002  1197389     ,        ,      99,374   1204930   1787498      ,674

NOV 2002  2770501     ,        ,      99,447   2785908   1839885     1,514

DEC 2002  4550542     ,        ,     297,651   1528816   2183555      ,700

The following new variables are being created:

  Name        Label

  ERR_2       Error for FREE_MAR from SEASON, MOD_2  MUL EQU 12

  SAS_2       Seas adj ser for FREE_MAR from SEASON, MOD_2  MUL EQU 12

  SAF_2       Seas factors for FREE_MAR from SEASON, MOD_2  MUL EQU 12

  STC_2       Trend-cycle for FREE_MAR from SEASON, MOD_2  MUL EQU 12

Представените резултати показват следното: в колоната Moving averages имаме верижните средни; в колоната Ratios са показани индивидуалните сезонни индекси; в колоната Seasonal factors се виждат коригираните сезонни индекси; Seasonally adjusted series е сезонно коригираният динамичен ред; в колоната Smoothed trend-cycle имаме изравнения динамичен ред на тренда и цикличните колебания; Irregular component е динамичния ред на случайните колебания.

Индивидуалните сезонни индекси показват през кои месеци от периода има позитивно или негативно влияние на сезонните фактори. Когато индивидуалният сезонен индекс е по-голям от 100, тогава се наблюдава позитивно (нарастващо) влияние, когато е по-малък от 100 – негативно (намаляващо), а когато е точно 100 – няма влияние. В изследвания динамичен ред няма месеци без влияние на сезонни фактори.

Месеците, през които сезонните фактори са оказвали позитивно влияние, са: юли и декември 1998 г., ноември и декември 1999 г., март, април, май и декември 2000 г., юли 2001 г. и март и юни 2002 г. От тях най-силно е било влиянието на сезонните фактори през месец декември 2000 г. През останалите месеци влиянието на сезонните фактори е било негативно.

Коригираните сезонни индекси формират т.нар. сезонна вълна. Тя позволява да се определят по-ясно месеците, за които сезонните фактори оказват позитивно или негативно влияние. Графично сезонната вълна е представена на фиг. 11.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 11. Сезонна вълна на свободния пазар на ценни книжа

 

Най-силно позитивно влияние сезонните фактори оказват през месеците декември, март и юли. Най-силно негативно влияние се наблюдава през месеците април и септември. Най-слабо сезонните фактори влияят през месеците май - юни и октомври - ноември.

Сезонно коригираният динамичен ред съдържа очистени от сезонни колебания елементи, които характеризират тренда, цикличните и случайните колебания в изследвания динамичен ред. Графично той е показан на фиг. 12.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 12. Сезонно коригиран динамичен ред на свободния пазар на ценни книжа

 

Най-силно влияние на тренда, цикличните и случайните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдават през месеците януари 1998 г., юни 1999 г., август, септември и октомври 2000 г. и декември 2001 г. Най-слабо влияние на тренда, цикличните и случайните колебания имаме през месеците февруари, април, май и юни 1998 г. и през ноември 2002 г.

Изравненият динамичен ред на тренда и цикличните колебания съдържа елементи, които характеризират тренда и цикличните колебания и са очистени от сезонни и случайни елементи. Графично той е показан на фиг. 13.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 13. Изравнен динамичен ред на тренда и цикличните колебания на свободния пазар на ценни книжа

Най-силно влияние на тренда и цикличните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдава през месеците януари, март, април, май, юни и юли 1998 г. Най-слабо е влиянието на тренда и цикличните колебания през месеците юни, юли и август 1999 г., юли, август и септември 2000 г.

Динамичният ред на случайните колебания съдържа елементи, очистени от тренд, сезонни и циклични елементи. Графично той е показан на фиг. 14.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 14. Динамичен ред на случайните колебания на свободния пазар на ценни книжа

Най-силно влияние на случайните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдава през месеците февруари 1998 г., април и декември 2000 г., юли 2001 г. и юни 2002 г. Най-слабо е влиянието на случайните колебания през месеците януари и март 1998 г., ноември 2000 г., декември 2001 г. и юли 2002 г.

12. Прогнози за развитието на пазара на ценни книжа

Въз основа на изведените трендови модели, ще направим краткосрочна прогноза за развитието на официалния и свободния пазар на ценни книжа. Прогнозите са показани в Таблица 4 и Таблица 5.

Таблица 4. Прогноза за развитието на официалния пазар през 2003 и 2004 г.

Година

Месец

Y

2003

януари

2354494

2003

февруари

2414145

2003

март

2474474

2003

април

2535483

2003

май

2597171

2003

юни

2659537

2003

юли

2722583

2003

август

2786308

2003

септември

2850712

2003

октомври

2915795

2003

ноември

2981558

2003

декември

3047999

2004

януари

3115120

2004

февруари

3182919

2004

март

3251398

2004

април

3320556

2004

май

3390392

2004

юни

3460908

2004

юли

3532103

2004

август

3603978

2004

септември

3676531

2004

октомври

3749763

2004

ноември

3823675

2004

декември

3898265


                  

Таблица 5. Прогноза за развитието на свободния пазар през 2003 и
2004 г.

 

Година

Месец

Y

2003

януари

12216147

2003

февруари

12519582

2003

март

12826345

2003

април

13136435

2003

май

13449854

2003

юни

13766601

2003

юли

14086676

2003

август

14410079

2003

септември

14736810

2003

октомври

15066869

2003

ноември

15400256

2003

декември

15736971

2004

януари

16077014

2004

февруари

16420385

2004

март

16767085

2004

април

17117112

2004

май

17470468

2004

юни

17827151

2004

юли

18187163

2004

август

18550502

2004

септември

18917170

2004

октомври

19287166

2004

ноември

19660490

2004

декември

20037142

 

Според прогнозираните стойности обемът и на официалния, и на свободния пазар ще нараства значително през следващите две години.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Търговията с ценни книжа в нашата страна все още се характеризира с нисък интерес на инвеститорите, което се обяснява с липсата на традиции и наличието на недостатъци в нейното регулиране. Факт е и това, че фондовата борса не е достатъчно развита, а инвестиционната култура е все още твърде ниска.

Клиентите на инвестиционните посредници са малко и твърде често самите те се опитват на “правят” пазара. В същото време в него все още не са навлезли са навлезли сериозни институционални инвеститори (пенсионни и здравно - осигурителни фондове, инвестиционни фондове и т. н.).

От наблюденията за функционирането на борсовия пазар в страната на пазарите в развитите страни, бихме могли да кажем, че с направените промени в организацията на борсовата търговия през последните години, като цяло се създават добри условия за повишаване на оборота и обема на търговските сделки, които се реализират на нея. С въведената национална система за клиринг и сетълмент се създават добри възможности за увеличаването на обема на сключените сделки.

Въз основа на извършеният анализ на съществуващите тенденции в развитието на пазара на ценни книжа в Република България се налагат следните основни изводи:

Най-силно влияние върху развитието на пазара на ценни книжа в страната за изследвания период (1998 – 2002 г.) оказват съществуващите сезонни колебания през месеците януари, май и октомври 1998 година, май, 2000 година, септември 2001 година и март 2002 година. Като месеците, през които сезонните фактори оказват положително въздействие са юли и декември юли и декември 1998 г., ноември и декември 1999 г., март, април, май и декември 2000 г., юли 2001 г. и март и юни 2002 г. От тях най-силно положително влияние на сезонните фактори се наблюдава за месец декември 2000 г. Това се дължи на факта, че именно този период е един от най-предпочитаните от страна на фирмите и физическите лица за реализирането на сделки с ценни книжа на фондовата борса.

По отношение на влиянието на случайните фактори следва да се отбележи, че тяхното най-силно въздействие се проявява през месеците февруари 1998 г., април и декември 2000 г., юли 2001 г. и юни 2002 г. В същото време най-слабо влияние се забелязва през месеците януари и март 1998 г., ноември 2000 г., декември 2001 г. и юли 2002 г.

Във връзка с формулираните прогнози за развитието на пазара на ценни книжа в страната в краткосрочен план следва да се подчертае, че за следващите две години се очаква повишаване на обема на сделките с ценни книжа, както на официалния, така и на свободния пазар. Това неминуемо се свързва с благоприятната икономическа обстановка и предприетите мерки от страна на правителството във връзка с подобряването на инвестиционния климат у нас.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.      Александров Ст. „Ценни книги, съкровищни бонове, облигации, акции, държавен дълг, брейди облигации”

2.      Бошнаков, В., В. Павлова, „Количествени методи и модели”, София, 2002 г.

3.      Величкова, Н., В. Павлова, „Статистика”, София, 2002 г.

4.      Велев, Т. „Ценни книжа и фондови борси”, 1996 г.

5.      Вълев, Т., „Операции с ценни книжа”, София, 1993 г.

6.      Галиц, Л. „Финансов инженеринг” - Лорънс Галиц 1994 г.

7.      Илиев, Ив., „Борси и борсови операции”, София, 1996 г.

8.      Китанов, Н. „Нова книга за акциите и борсата”, 2000 г.

9.      Консулов В., „Финансов анализ на фирмата”, Аскана, София 1994 г.

10. Младенов, М. “Пари, Банки, Кредит”, PRINCEPS, София, 1998 г.

11. Петкова, Ив. “Сделки с ценни книжа”, Варна 1994 г.

12. Петков, Б. “Пари на борсата”, 1999 г.

13. Петров, Г. “Основи на финансите на фирмата” Пето издание, “Тракия М”, София, 1999 г.

14. Пешков, Б. “Борсова търговия”

15. Симеонов, С “Опциите – пазари, контракти, оценяване, стратегии”, Издателство “Абагар” Велико Търново, 1999 г.

16. Стоянов, В., Пари, банки, борси, "Галик", София, 1996 г.

17. Стоянов, С. “Фючърси, опции и синтетични ценни книжа”, Издателство “Тракия – М” , София 1999 г.

Нормативни актове:

1.      Закон за публичното предлагане на ценни книжа (изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 61 от 2002 г., изм. ДВ бр. 93 и бр. 101/2002 г.)

2.      Наредба за условията и реда за участие в приватизация чрез облигации по външния дълг

3.      Национална стратегия за развитие на капиталовите пазари

4.      Правилник за работа на Българска та фондова борса

Чуждестранна литература:

1.      1.Livingstone, New York Institute of Finance “Money and Capital Markets

2.      2.The Penguin International Dictionary of Finance

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на членовете на „Българска Фондова Борса-София” АД, към 31.12.2002 г.

 

Борсов  код

Инвестиционен посредник

 

101

ТБ Обединена Българска Банка АД

 

102

ТБ Първа Инвестиционна Банка АД

 

104

ТБ Нефтинвестбанк АД

 

105

ТБ Инг Банк - Клон София АД

 

106

ИП Първа Финансова Брокерска Къща ООД

 

107

ИП Елана АД

 

108

ИП Евро - Финанс АД

 

109

ИП ФК Евър АД

 

110

ИП ИФК 7М АД

 

111

ИП ФБК София Инвест Брокеридж АД

 

112

ИП ФК Акцепт Инвест АД

 

114

ИП ФК Фикс Плюс АД

 

115

ТБ Стопанска и Инв. Банка АД

 

116

ТБ Централна Кооперативна Банка АД

 

117

ИП Булброкърс АД

 

118

ТБ Юнионбанк АД

 

119

ИП Дилингова Финансова Компания АД

 

120

ТБ Биохим АД

 

121

ТБ Евробанк АД

 

122

ТБ Международна Банка за Търговия и Развитие АД

 

125

ИП Авал - ИН АД

 

126

ИП Юнити Инвест 99 АД

 

127

ТБ Първа Източна Международна Банка АД

 

128

ТБ България Ин вест АД

129

ГБ Българска Пощенска Банка АД

130

ГБ Булбанк АД

131

ИП Улпия Секюритис АД

132

ИП Капман АД

133

ИП Фина - С АД

134

ТБ Банка Хеброс АД

135

ИП Бета Корп АД

136

ИП ФБК Ви - Веста АД

140

ТБ Райфайзенбанк България АД

141

ИП ББГ Симекс - България ООД

143

ИП ФК Карол АД

144

ИП Делта Сток АД

147

ИП МакКап Брокерс АД

148

ИП Фактори АД

149

ИП Нютон Финанс България АД

150

ИП Евро Гарант АД

151

ТБ Токуда Кредит Експрес Банк АД

152

ИП ФининвестАД

153

ИП БГ Проинвест АД

154

ИП Кепитъл маркетс АД

155

ИП Дарик Асетс Инвестмънтс ООД

156

ИП Статус Инвест АД

157

ИП Загора Финакорп АД

158

ИП Финанском АД

159

ИП ЮГ Маркет АД

160

ИП София Интернешънъл Секюритиз АД

161

ИП Фаворит АД

162

ИП Нефтохим - Инвест Финанс АД

163

ГБ БНП - Париба България АД

165

ИП Фико Инвест ООД

167

ТБ Общинска банка АД

168

ИП Бул Тренд Брокеридж ООД ООД

169

ИП Евродилинг АД

 

170

ИП Златен Лев Брокери ООД

 

171

ИП Булинвестмънт АД

 

172

ИП Бора Инвест АД

 

173

ИП ФАР АД

 

174

ИП Арго Инвест АД

 

176

ИП Булекс Инвест АД

 

177

ИП Източни Финанси ООД

 

178

ТБ Росексимбанк АД

 

179

ИП АБВ Ийвестиции ЕООД

 

180

ИП ДЗИ - Инвест АД

 

181

ИП Етева България АД

 

182

ИП Маклер 2002 АД

 

183

ТБ Търговска Банка на Гърция АД

 

184

ИП Популярна Каса 95 АД

 

185

ТБ Банка ДСК ЕАД

 

186

ТБ Демирбанк България АД

 

187

ТБ Корпоративна Търговска Банка АД

 

188

ИП Брокерс-Груп АД

 

189

ИП Булфин инвест АД

 

190

ИП Капитал инженер проект АД

 

191

ИП Финансова компания Изток АД

 

192

ТБ ХВБ Банк България ЕАД

 

193

ИП Реал Финанс АД

 

194

ИП Екс Пит и Ко ООД

 

195

ИП Сомони 2001 ООД

 

196

ИП ВИП-7 АД

 

197

ТБ ЧПБ "Тексимбанк" АД

 

198

ИП Метрик АД

 

199

ИП Наба Инвест АД

 

200

ИП Милиард Инвест ООД

 


 



[1] Петкова, Ив. “Сделки с ценни книжа”

[2] Вълев, Т., Операции с ценни книжа, София, 1993 г.

[3] Паяк там

[4] Галиц, Л. “Финансов инженеринг” , 1994 г.

[5]Петков, Б. Пари на борсата”  1999 г.

[6] Симеонов, С “Опциите – пазари, контракти, оценяване, стратегии”, Велико Търново, 1999 г.

[7] Пак там

[8] Стоянов, С. “Фючърси, опции и синтетични ценни книжа”, Издателство “Тракия – М” , София 1999 г.

[9] [9] Вълев, Т., Операции с ценни книжа, София, 1993 г.

[10] Илиев, Ив., Борси и борсови операции, София, 1996 г

[11] Стоянов, В., Пари, банки, борси, "Галик", София, 1996 г.

[12] Илиев, Ив., Борси и борсови операции, София, 1996 г

[13] Закон за публичното предлагане на ценни книжа (Обн ДВ бр. 114 от 1999 г., изм., ДВ, бр. 63 от  2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 61 от 2002 г., изм. ДВ бр. 93 и бр. 101/2002 г.

[14] Правилник за работа на Българска та фондова борса


Търси за: пазарна икономика | ценни книжа | БФБ | инвестиционен портфейл | обикновени акции | облигации | ипотеки | касови сделки | безусловни сделки | опционни сделки | фючърсни сделки | първични пазари | вторични пазари | дилъри | брокери | фондов пазар | емитент | ЗППЦК | облигационен пазар | SOFIX | тренд | линеен метод | логаритмичен метод | корелация | детерминация | сезонни колебания | сезонни индекси | сезонна вълна | циклични колебания | случайни колебания

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker