 |
|
МАГИСТЪРСКА ТЕЗА
на тема:
„Борсова търговия с
ценни книжа – анализи и прогнози”
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
ГЛАВА І
ОБЩА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЪРГОВИЯТА С ЦЕННИ КНИЖА
1. Същност и
цели на инвестирането в ценни книжа.
3.
Характерни особености на сделките с ценни книжа
3.1. Касови
сделки с ценни книжа
3.2. Срочни
сделки с ценни книжа..
4.1. Парични
пазари и капиталови пазари
4.2.
Първични и вторични пазари
ГЛАВА ІІ
БОРСОВА
ТЪРГОВИЯ С ЦЕННИ КНИЖА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
5. Развитие
на фондовия пазар в България
6.
Нормативна уредба, регламентираща борсовата търговия в страната
7.
Особености на търговията с ценни книжа на Българската фондова борса
8. Пазари на
ценни книжа на Българската фондова борса
9.
Методология за изчисляване на индекси на "Българска фондова борса -
София" АД
ГЛАВА ІІІ
ИЗСЛЕДВАНЕ
НА ТРЕНДА И СЕЗОННИТЕ КОЛЕБАНИЯ НА ПАЗАРА НА ЦЕННИ КНИЖА
10. Анализ
на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на официалния пазар
11. Анализ
на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на свободния пазар
12. Прогнози
за развитието на пазара на ценни книжа.
Търговията с
ценни книжа е неизменна част от пазарната икономика. Без нейното развитие не
може да се разчита на прелом в активизирането на реалната икономика и
стабилизирането на финансово-кредитната система. Предвид факта, че търгуването
с ценни книжа се реализира на финансовия пазар, то без осигуряването на
неговото нормално функциониране, този процес едва ли би бил възможен.
При
съвременното състояние на българската икономика са нужни значителни средства за
капиталовложения. Те трудно могат да се получат сега чрез кредити от
универсалните търговски банки, които набират ресурсите си главно от влогове и
депозити с кратки срокове на теглене. Всяка солидна банка спазва или поне би
трябвало да спазва т. нар. "златно банково правило", което гласи, че
средният срок на отпуснатите от банката кредити не трябва да е по-дълъг от
средния срок на влоговете в банката. Оттук следва, че банките не могат или поне
не трябва да отпускат дългосрочни кредити за инвестиции, след като ресурсите им
са набрани от влогове и депозити, голяма част от които могат да се изтеглят
всеки момент или в договорени кратки срокове. Спазването на това правило е
особено наложително, като се има предвид сегашната икономическа и финансова
обстановка у нас.
Поради това
се налага да се търсят други източници на средства, от които могат да се
ползват необходимите за инвестиционни цели дългосрочни капитали. Един такъв
източник в пазарната икономика е емитирането, закупуването или съответно
продажбата на определени ценни книжа на капиталовия пазар, с цел осигуряване
необходимите за инвестициите средства.
Целта на
настоящата дипломна работа е да се изяснят характерните особености на борсовия
пазар в България, като едновременно с това се посочат и основните тенденции в
неговото развитие.
За
реализирането на така поставената цел на разработката следва да бъдат изпълнени
следните задачи:
o Изясняване същността и
характерните особености на търговията и сделките с ценни книжа, както и
ползите, които тя носи за отделните инвеститори;.
o
Проследяване на практическата реализация на търговията с
ценни книжа на Българската фондова борса;
o
Анализиране и прогнозиране на съществуващите тенденции в
борсовата търговия у нас
ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЪРГОВИЯТА С ЦЕННИ КНИЖА
1. Същност и цели на инвестирането в ценни книжа.
Функционирането на
системата за търговия с ценни книжа се основава на съществуването на излишък от
парични фондове у едни и недостиг при други. Основните участниците в търсенето
и предлагането на финансови средства влизат в състава на някоя от следните
основни групи[1]:
v правителство
и свързани с него институции;
v органи на
местната власт;
v фирми от
различни сектори на икономиката;
v частни лица
(домакинства)
Всяка от тези групи
разполага с финансови средства, формиращи бюджета й, който в даден момент може
да се намира в едно от следните три състояния:
-
превишение на приходите над разходите
(излишък)
-
превишение на разходите над приходите
(недостиг)
-
баланс на приходите и разходите
При временно
превишение на приходите над разходите се появява излишък. Неговото инвестиране
носи доход, който може да бъде под формата на дивидент, ако средствата се
вложат в акции или лихва, в случаите на закупуване на облигации или
предоставянето им като депозит. С възникването на превишение на разходите над
приходите се осъществява обратният процес. Търсенето на заем, при който
ползвателят на чуждите средства поема задължението да изплаща лихва на техния
собственик.
Наличието на
равенство между приходи и разходи не налага заемане или даване на средства.
Постигането на подобен баланс във всекидневната практика е рядкост и не може да
просъществува дълго. Най-често страните имат временен недостиг или излишък на
парични средства, което ги поставя в положението на потенциални клиенти на
финансовата система. Те се срещат на финансовите пазари, където се извършва
действителна съпоставка между размера на търсените и предлаганите количества.
Когато правителства,
местни органи на власт или компании имат нужда от заем за покриване на своите
разходи, те емитират и предлагат на пазара ценни книжа известни в
инвестиционната теория като облигации. Облигациите представляват специфичен вид
стока, чиято цена се определя от съотношението между тяхното търсене и
предлагане на финансовите пазари. Величината на това съотношение зависи от два
основни фактора:
-
разликата между размера на предлагания от тях
доход и възвращаемостта от другите видове инвестиции;
-
разликата между размера на предлагания от тях
доход и размера на действащия в момента лихвен процент.
Дълговите книжа се
издават с определена номинална стойност и предлагат доход под формата на
дисконт (отбив от номиналната стойност), годишна лихва или съчетание от двете.
Инвестиционни стратегии
Ако участниците в
системата за търговия с ценни книжа притежават излишък от парични средства, те
търсят начини за инвестирането им при възможната най-добра възвращаемост, с цел
да се възползват максимално от дохода, който им предлагат нуждаещите се от
техните средства.
Размерът на очакваната доходност зависи пряко от
допустимия размер на риска. Тук важи максимата, че възвращаемостта от
инвестицията е правопропорционална на величината на риска - по-високият риск
води до по-висока доходност и обратно. Нискорисковите книжа предлагат по-малка
възвращаемост за сметка на сигурността и обратно - високорисковите крият
потенциал за голяма доходност, но при по-ниска степен на сигурност[2].
Тъй като притежателят на акции получава доход под формата на дивидент, се
налага да бъде извършван ефективен подбор на ценни книжа, така че в
инвестиционния портфейл на отделния инвеститор да се включват акции на
компании, които изплащат редовно дивиденти на своите акционери. Следва да се
подчертае обаче, че предлагането на дивидент, чийто размер се отклонява
значително от средния за отрасъла, крие опасност от съществуването на
пирамидална структура, вложението в която е високорисково.
Изборът на
инвестиционна стратегия е непосредствено свързан с размера на допустимия риск и
величината на очакваната доходност. Чрез последната се реализира, както подбора
на различните по вид книжа от портфейла, така и определянето на момента за
тяхната покупка и продажба.
Инвеститорите влагат
пари в покупка на акции с надеждата, че с течение на времето инвестицията им ще
нарасне и ще им донесе печалба. Една част от тях вземат решение да задържат
закупените книжа в портфейла си в продължение на години и да получават
регулярен доход, свързан с изплащането на дивиденти. Други извършват постоянни
покупки и продажби и се възползват от краткосрочните колебания в пазарната
стойност на акциите. Лицата от първата категория формират групата на т.нар.
дългосрочните инвеститори, а от втората - групата на борсовите спекуланти -
лица готови да поемат риска от възникване на неблагоприятно движение на курса в
момента между покупката и продажбата. На тази основа, се разграничават две
основни стратегии - за дългосрочно и за краткосрочно инвестиране[3].
В инвестиционната
практика се използват следните основни стратегии за дългосрочно инвестиране:
v Покупка на обикновени и
привилегировани акции, с цел задържане в инвестиционния портфейла в продължение
на няколко години.
Тази техника е особено
популярна сред инвеститорите, които не желаят да рискуват. Те не следят
ежедневните промени в курса на акциите и не се възползват от краткосрочните
колебания в цените им.
Възвращаемостта на вложените от тях средства се
осъществява чрез:
-
получаване на дивиденти в пари;
-
нарастване стойността на притежаваните акции;
-
увеличаване броя на притежаваните дялове в
случаи на раздробяване на акциите или разпределяне на дивиденти в допълнителни акции;
-
използване на
правата за покупка на акции от нови емисии на цена, по-ниска от пазарната.
v
Реинвестиране
на дивидентите по определен план
Обикновено портфейлът
на инвеститорите от тази група съдържа акции от типа сини чипове, доходоносни
акции и акции на растежа. Като правило консервативните акционери залагат на
първите два типа - сини чипове и доходоносни акции, а склонните към по-голям
риск купуват и акции на растежа, с надеждата за бъдещо нарастване на цените им.
Привържениците на стратегията купуване и задържане могат
да я съчетаят и с реинвестиране на получаваните дивиденти за придобиване на
допълнително количество обикновени акции. Много фирми предлагат на своите
акционери възможност за участие в така наречения “план за реинвестиране на
дивиденти”. За целта още след покупката на книжата, службата за връзки с
акционерите на компанията им изпраща подробно описание на възможностите и
условията за участие в реинвестиционната й програма. Въпреки различията между
стратегиите на фирмите, в плановете на почти всички от тях се съдържат следните
основни моменти:
-
възможност за купуване на нови акции с
известна отстъпка от действащата в момента пазарна цена;
-
възможност за инвестиране на допълнителни
суми над полученото под формата на дивидент. Това може да стане в момента на
реинвестиране на съответния дивидент и в граници, определени от компанията;
-
когато дивидентът не е достатъчен за
закупуване на кръгъл брой акции, инвеститорът може да депозира допълнително
недостигащите средства;
-
реинвестиране на дивидент от привилегировани
акции за покупка на обикновени акции;
-
поемане от компанията на комисионните и други
разходи, свързани с реинвестирането на дивидентите;
- продажба
на придобитите чрез плана акции, без заплащане на комисиона при положение, че
инвеститорът не взема участие в този процес.
Акциите, собственост
на участниците в плана за реинвестиране на дивидентите, се съхраняват от
банката - депозитар на техния издател. Всяко тримесечие тя изпраща на акционера
извлечение за броя на закупените книжа и общия брой акции, осигурени в негова полза чрез плана.
v
Инвестиране на еднакви вноски в определен вид
книжа.
При тази стратегия
лицето внася една и съща сума на равни интервали от време (месец, тримесечие,
година) за закупуване на точно определен тип акции от избрана компания.
Покупката се извършва при настъпване на определения момент по действащата
пазарна цена на акциите. Когато цените спадат, под фиксираната сума,
инвеститорът купува повече акции и обратно - при нарастване на цената обемът на
покупката намалява.
Прилагането на този метод е
ефективно при извършването на пълен цикъл в движението на цените на акциите.
При това положение парите на инвеститора ще закупят акциите по средна стойност
за единица, по-ниска от средната им цена за същия период.
v Поддържане на непроменена стойност на инвестицията
При тази стратегия
инвеститорът формира портфейл, в който акциите имат предварително определена
стойност. Той я поддържа непроменена, чрез извършване на покупки и продажби.
Според изискванията на плана, парите от продажбата на акции се влагат в покупка
на ценни книжа с фиксиран доход - облигации или привилегировани акции, а за придобиване
на нови акции се използват средства от други източници.
Покупката или
продажбата на акции с цел коригиране отклоненията от фиксираната сума може да
се извърши в един от следните моменти:
-
на точно определен интервал;
-
при достигане на отклонението до определен
процент;
-
при достигане на отклонението до определена
стойност.
При използване на фактора време, корекцията се извършва
на определени интервали, чийто размер е от съществено значение. Ако
разстоянието между датите е много голямо, акционерът може да пропусне
възможността да се възползва от краткосрочните колебания в цените. Прекаленото
скъсяване на интервалите пък води до увеличаване честотата на корекциите, което
ще обремени инвеститора с допълнителни разходи и ще намали печалбата му.
Когато за коректив е избран
определен процент или сума, акционерът предприема съответната покупка или
продажба с цел възстановяване фиксирания размер на инвестицията.
v Поддържане постоянно съотношение между ценните книжа, съставящи инвестицията.
По своята същност тази
стратегия е твърде близка с поддържането на фиксирана сума на инвестицията. Тук
предварително се определя процентното съотношение между акции и облигации,
което се запазва през целия период. Каква ще бъде неговата величина зависи
изцяло от решението на инвеститора. Склонният към по-голям риск ще предпочете
да има повече акции, а консервативният му колега ще наблегне на книжата с
фиксиран доход. Влияние върху решението на акционера оказва и размерът на общия
лихвен процент - при стойности на лихвата, по-високи от процента на
възвращаемост от ценните книжа с фиксиран доход е препоръчително насочването на
повече средства към покупка на акции.
И тук както при
предишната стратегия се определят индикатори (процент, сума или периодичност),
чието достигане налага възстановяване на нарушеното съотношение.
Стратегии за
краткосрочно инвестиране.
Тези стратегии се практикуват от хора, запознати с
тънкостите на борсовата търговия. Те са готови да поемат риск, който може да им
донесе както печалба, така и загуба и колкото е по-голям размерът на риска,
толкова по-голяма ще бъде величината на печалбата или загубата. Инвеститорите
от тази категория използват кредит, като допълнение към необходимите им
средства за покупка на акции. За целта е необходимо откриване на сметка с
непълен депозит при обслужващия брокер, която позволява покупката на дялове с
използване на кредит. При покупка на книжа по тази сметка инвеститорът депозира
50% от общата им пазарна стойност, а останалите 50% покрива със заем, взет от
брокерската фирма. За гаранция на кредита служат закупените с неговата помощ
акции. Срещу получения заем титулярят на сметката заплаща дневна лихва с
няколко пункта по-висока от лихвата, по която търговските банки отпускат на
брокерите кредит, обезпечен с ценни книжа. Положителната разлика между двете
лихви представлява доход за брокерската къща.
Използването на заем
предоставя на инвеститора възможност да контролира акции със стойност, два пъти
по-висока от депозираните от него средства. При това положение всяко нарастване
на цената на тези дялове ще доведе до по-голяма възвращаемост на всеки вложен
при тяхната покупка лев, в сравнение с пълното заплащане на стойността им със
собствени средства.
Друг вид краткосрочно
инвестиране е стратегията на „продажба на акции, взети назаем”.
Това е твърде
рисковата стратегия, при която акционерите продават дялове по действащата в
момента пазарна цена с цел да направят печалба, като ги купят по-късно на
по-ниска стойност. Парадоксалното в случая е, че инвеститорите от тази група не
притежават акциите, които продават. Те ги вземат назаем от брокерска фирма,
използват ги известно време, след което ги връщат на притежателя им. Брокерът
остава собственик на акциите и като такъв получава изплащаните по тях
дивиденти, участва при гласуване и използва правото си за покупка на
пропорционален дял при пускане на нови акции.
Процедурата по заемане на акции протича по следния начин:
-
инвеститорът се обръща към брокерска фирма,
която му дава назаем определен тип акции.
-
покупка на обикновени и привилегировани
акции, които задържат в портфейла си в продължение на няколко години Прави
поръчка за продажба на съответните акции и изчаква пазарната им цена да спадне.
-
Следи движението на цените и при спадането им
до стойност, която го удовлетворява, дава нареждане за покупка на акциите.
-
Връща взетите назаем акции на собственика им
и си прибира положителната разлика между цените на продажбата и покупката. За
извършената операция заплаща на брокера съответната комисионна.
2. Видове ценни книжа
В практиката се срещат
следните основни видове ценни книжа: акция на приносител, поименни акции,
привилегировани акции, облигации, ипотеки, касови облигации[4].
Акция на приносител:
Това е ценна книга,
удостоверяваща юридически и икономически собствеността върху определена част
(дял) от капитала и от икономическия резултат на дадено акционерно дружество.
Следователно акционерът е съсобственик на предприятието, от което произтичат и
неговите права и задължения, регулирани от облигационното право. Правата на
членство осигуряват на акционера възможността за участие при определяне на
акционера възможността за участие при определяне на бъдещето на акционерното
дружество. Едно от най-важните имуществени права е правото на получаване на
дивидент. Това е правото на част от годишната печалба, която се формира след
приключване на финансовата година. Оттук разпределението на печалбата зависи
главно от дейността на предприятието през съответната година.
Срещу тези права стои единственото задължение на
акционера да закупи ценна книга по цената на издаването й при емисията или по
цената на придобиването й чрез покупка на борсата. Притежателят на акцията няма
право на погашения на вложения от него капитал. Само в случай на ликвидация на
предприятието той участва в разпределянето на ликвидационната квота.
С акциите на
по-големи предприятия се търгува на борсата. Курсът (цената) на акцията се
формира под въздействие на закона за търсенето и предлагането. Тук следва да се
отбележи, обаче че борсата е под въздействието и на други фактори (икономическо
положение, политически събития), поради което се пораждат съществени курсови
колебания.
Акцията като документ
се състои от две части: а) основна част, върху която се удостоверяват правата,
които тя предоставя и б) от допълнителна част, съдържаща отделни купони. В
някои страни всички акции трябва да имат минимална номинална стойност.
Намаляването на номиналната стойност е разрешено само при саниране на
предприятието с цел компенсиране на загуби или извършване на погашения
(изчистване на сметки). Обикновено не се разрешава да се емитират акции без
номинална стойност.
Поименни акции:
Върху поименните акции е отбелязано името на собственика
им. Името се нанася и във водената в дружеството книга (регистър) на акциите.
Благодарение на регистрацията на имената на акционерните във всеки момент
дружеството има представа за техния състав.
Поименната акция може да бъде прехвърлена на друго лице,
като предаването на ценната книга се придружава с доказателство за прехвърляне
- джиро (индосамент). Новият акционер придобива правата на членство след
нанасяне на името му в регистъра на акционерното дружество.
Опасността от
загубване и фалшифициране принуди през последните години редица големи
предприятия да ограничат прехвърлянето на поименни акции. Чрез тези ограничения
част от ценните книжа могат да сменят собствениците си само, ако акционерното
дружество даде съгласието си за това. По този начин обаче значително се
намалява възможността за търговия с тях.
Предимството на
поименните акции, в сравнение с акциите на приносител е възможността да не
бъдат изплащани изцяло. Следва да се посочи, обаче че включеният в книгата на
акционерите на съответното акционерното дружество акционер се задължава пред
дружеството при поискване да изплати останалата част от задължението по акцията
до пълната й номинална стойност.
Поради по-слабия оборот на пазара (по-ограничено търсене)
поименните акции обикновено се котират с по-ниски курсове в сравнение с акциите
на приносител със същата номинална стойност и емитирани от същото акционерно
дружество.
Привилегировани акции:
Привилегированата акция е ценна книга, удостоверяваща
дялово участие, но за разлика от обикновената - не предоставя правото на
членство. От гледна точка на имущественото право привилегированата акция и
обикновените акции са равностойни. Това означава, че притежателят на
привилегирована акция може да има претенции спрямо част от печалбата, а при
ликвидация - спрямо част от ликвидационната квота. Ценна книга може да бъде
издадена на приносител. Тя може да бъде емитирана и на името на участника. Тази
практика е за семейните акционерни дружества. За разлика от обикновените акции
привилегированата акция може да бъде емитирана и на по-ниска от определената от
закона минимална номинална стойност за акциите.
Икономическото значение на привилегированите акции се
заключава във възможността акционерните дружества да създават нов допълнителен
собствен капитал, без да променят съществуващите съотношения в правата на глас.
Поради липса ,на право на глас привилегированите акции носят по-големи доходи в
сравнение с акциите на приносител на същото акционерно дружество.
Облигации:
Облигацията изразява
поетото задължение по дълг под формата на ценна книга. Тя се състои от две
части: документ, удостоверяващ размера на дълга, и допълнителна част, включваща
купоните. С цел да се затрудни фалшифицирането на облигациите се използва
специална хартия с водни знаци и специални начини за отпечатване. По правило
облигациите се издават на приносител и на кръгли суми, които се олихвяват с
предварително определен размер на лихвения процент, валиден за целия период.
След изтичане срока на облигацията, сумата на капитала, която тя изразява,
подлежи на погасяване. Обикновено погасяването на лихвите става всяка година и
трябва да бъде поискано чрез предявяване на купон.
Притежателят на
облигацията се явява кредитор на съответното предприятие – емитент на
облигацията. За разлика от акционера той не може да оказва въздействие върху
работата на дружеството. След изтичане срока на облигацията нейният притежател
има право да получи погасяване на дълга по номинална стойност, както и
договореният размер от олихвяването. Единствено негово задължение е да заплати
цената, по която се емитира облигацията.
Публични учреждения (правителствени, общински), както и
големи предприятия покриват нуждите си от дългосрочен капитал чрез емисията на
облигационни заеми. Обикновено те могат да бъдат представени за публична
подписка само след издаването на проспект, в който са посочени условията на
заема и е представена информация за длъжника, като същевременно се спазва
определеният от закона срок между издаването на проспекта и оформянето на
подписката. Отделните облигации от един заем изразяват равни права, защото
условията на целия облигационен заем се установяват еднообразно.
Следва да се
отбележи, че повечето облигации се допускат до търговия на борсата, където се
котират. Притежателят на облигацията по всяко време има възможността да я
продава. Платежоспособността на длъжника и размерът на лихвите по облигациите
съществено влияят върху техните курсове. Тук обаче колебания са значително
по-слаби в сравнение с курсовите колебания на акциите[5].
Ипотеки:
За разлика от
облигациите, ипотеките се издават от специализирани банки - ипотекарни банки.
Основна характеристика на тези ценни книжа е, че те се издават на основата на
кредити срещу залог на недвижимо имущество. Единствено банковите ипотеки
навлизат в обръщение на капиталовия пазар. Те са облигации, т.е. ценни книжа на
приносител с фиксирана лихва. За тях може да се каже, че изразяват сигурност.
Ипотеките се закупуват или след публична подписка, или на борсата. Те се считат
за първокласни ценни книжа поради солидния им веществен залог, с който са
осигурени.
3. Характерни особености на сделките с ценни книжа
Сделките с
ценни книжа протичат на два основни вида вторични пазари на касовия и срочния.
Касовите видове сделки с ценни книжа са тези, които се изпълняват
непосредствено след договарянето им. Срочните сделки с ценни книжа се
изпълняват в даден бъдещ договорен момент, като чрез тях се управлява, както
доходът, така и рискът от ценни книжа.
3.1. Касови сделки с ценни книжа
На касовия
пазар се сключват, сделки, които не съдържат условия за отсрочване на
изпълнението им. Сделката се реализира в кратък срок след постигане на съгласие
между страните. Договорът, който се сключва, предвижда продавачът да достави
ценните книжа, а купувачът да ги заплати в обичайния или нормативно установен
за съответния пазар срок. Касовите сделки се сключват на различни пазари, което
определя и съществуващото различие, както в механизма за установяване на
контакта между потенциалните страни по сделката, така и самото техническо
осъществяване на контакта.
3.2. Срочни сделки с ценни книжа
При срочните сделки с ценни книжа, те не сменят собственика си веднага след
сключването на сделката. Обикновено това става в един бъдещ период от време.
Основите видове срочни видове сделки са:
Ø
безусловни срочни сделки;
Ø
опционни сделки;
Ø
фючърсни сделки.
При безусловните срочни сделки договарянето между страните се извършва в
определен момент, а извършването на самата сделка се осъществява в друг бъдещ
период.
При опционните сделки принципът е аналогичен, но тук няма директно
договаряне на доставката. Тяхното изпълнение поставено в зависимост от избора
на една от страните – купувач на опцията.
Опционни сделки:
Опционните
сделки се основават на договор. Предмет на договора може да бъде веществен
актив, финансов актив, равнище на борсов индекс. От гледна точка на предмета на
договора не съществуват ограничения за сключването на опционни договори[6].
Опционната
сделка винаги носи за един от двамата партньори задължение, а за другия -
някакво право, което той може да реши да упражни. От тук се създава
впечатлението, че липсва равновесие между обема на правата и задълженията по
сделката. Съществуващото небалансирано разпределение на права и задължения се
уравновесява чрез заплащане на предоставената според самия характер на
опционния договор възможност за избор. Страната, която получава право да избира
дали да изпълни задълженията си по договора, трябва да заплати т. нар. опционна
цена/премия (option price; option premium), с което на практика се уравновесяват правата и задълженията по договора.
Очакванията
на двете страни по опционната сделка са противоположни. Едните разчитат на понижаване,
а другите на повишаване курса на ценните книжа. Ето защо целта на опционните
сделки е двояка: стабилизиране курса на ценните книжа и минимизиране на
евентуалните загуби или реализирането на спекулативни печалби от курсовите
разлики. Или основната икономическа функция на опциите е прехвърляне на риска.
В момента на
упражняване на опцията се прекратяват и правата по опционния договор. Ако на
падежа й купувачът не упражни опцията, тя изгубва своята правна сила, става
невалидна.
Опцията за
покупка (Call) дава право на купувача да
получи ценната книга по базисната цена и същевременно с това той се задължава
да заплати опционната цена. От своя страна при този вид опция продавачът има
право да инкасира опционната цена, като едновременно с това негово е задължението
да достави на купувача ценната книга по договорената базисна цена.
При опцията
за продажба (Put) купувачът има право да достави ценната книга по базисната
цена, а продавачът може да инкасира опционната цена. В същото време тук отново,
както и при опцията за покупка купувачът поема задължението да плати опционната
цена, като продавачът се задължава да приеме ценната книга по базисната цена.
Следователно
при търговията с опции обект на покупко-продажба са опции за покупка и опции за
продажба. От тук се формират и четири типа опционни сделки[7]:
v
Покупка на опция за покупка (long call)
v
Продажба на опция за покупка (short call)
v
Покупка на опция за продажба (long put)
v
Продажба на опция за продажба (short put)
По
инициатива и преценка на купувача на опцията, залегналото в опционния договор
право за покупка или за продажба на някакъв базисен актив може да бъде
упражнено през предварително съгласуван бъдещ период или момент. Периодът, през
който може да бъде упражнено опционното право, определя срока на опцията.
Началото на срока на действие на опцията съвпада с момента на сключване на
опционния договор, а краят се определя по два начина:
1.
Купувачът на опцията може да упражни своето право по
всяко (работно) време от момента на сключване до падежа и на самия падеж на
опционния договор.
2.
Алтернативен вариант е купувачът да реализира своето
решение да упражни правото си или не по опционния договор единствено в деня на
падежа.
Фючърсни сделки:
Финансовите фючърсни
сделки се осъществяват чрез търговията фючърсни договори. Те представляват
безусловна договореност между две страни, сключена на определена борса за
закупуване или продаване на определено количество от определен актив, по
предварително определена цена и на определена дата. Сделките се осъществяват
само със стандартизирани договори и могат да се сключват само на специализирани
срочни борси[8]. Тъй като
оформянето на договора не се реализира от страните по сделката, това значително
улеснява търговията с тях, което от своя страна е важна предпоставка за
ликвидността на пазара.
Гаранция спрямо членовете на борсата за изпълнение на
сделките поема специална институция - клирингова организация. Вместо дългият и
късият търговци да имат договор помежду си, Клиринговата палата става
продавачът на контракта от гледна точка на дългата позиция и купувачът на
контракта за късата позиция. Клиринговата палата е задължена да достави стоката
на дългата позиция и да плати за доставката от късата позиция. Вследствие на
това, нетната позиция на палатата е нула. При тази организация Клиринговата
палата става търговският партньор на всички търговци, както на дългите, така и
на късите. Тъй като палатата има задължение да изпълни своята част от всеки
договор, тя е единствената страна, която може да пострада, ако някой търговец
не изпълни поетите от него задължения по фючърния контракт. Описаната схема е
необходима, защото фючърният контракт изисква изпълнение на задължения в
бъдещето, което не може да се гарантира толкова лесно, както при
непосредствените сделки с акции.
4. Пазар на ценни книжа
Финансовата система
не би могла да осъществи своите функции без наличието на добре развита мрежа от
пазари за размяна на парични фондове. През тях преминават потоците от временно
свободни финансови средства в икономиката, за да достигнат до институциите и
лицата, които имат нужда от тях.
Класифицирането на
пазарите се извършва въз основа на три основни критерия:
v
срок на инвестицията, който ги разделя на
парични и капиталови пазари;
v поредност на
предлагане на книжата — определя пазарите като първични
и вторични;
v националност
на издателя на книжата, която характеризира пазарите като вътрешни или външни.
4.1. Парични пазари и капиталови пазари
Парични
пазари:
Паричните пазари са предназначени за търговия на ценни
книжа от дългов тип, с падеж в рамките на една година. Чрез тях правителствата
се сдобиват с краткосрочен кредит за покриване на временни финансови нужди в
периодите между получаване на постъпленията от данъци, а фирмите - със заеми за
закупуване на оборотни средства. Групата на най-редовните ползватели на кредит
включва: централната власт, чрез издаваните от нея краткосрочни държавни ценни
книжа и общинските администрации, чрез емитирането и продажбата на общински
облигации. Купувачи на предлаганите от тях дългови инструменти са банки, застрахователни
компании, пенсионни фондове и други институции, разполагащи със съответните
обособени свободни парични средства.
Паричният пазар на
дадена страна представлява система от голям брой по-малки пазари,
специализирани в търговията с определен вид книжа[9].
В тях се включват:
v
пазарите на съкровищни бонове;
v
пазарите на депозитни сертификати;
v
пазарите на банкови акцепти;
v
пазарите на краткосрочни общински облигации;
v
пазарите на краткосрочни евро облигации.
Капиталови
пазари:
Капиталовите пазари са място за извършване на сделки с
дългосрочни ценни книжа. Чрез тяхната покупка става трансформиране на
свободните средства в дългосрочни инвестиции, предназначени за изграждане на
основни средства от държавата, общините и фирмите. Предлагат се два основни
вида ценни книжа - акции и облигации. Първите имат неограничен живот, а вторите
се издават с падеж матуритет над една година.
Търговията с дялове от капитала на компаниите се
осъществява чрез фондовите борси и извънборсовия пазар.
Предлагането на облигации е свързано с издателя на
книжата и включва следните основни пазари: на правителствени облигации; на
общински облигации; на корпоративни облигации; на евро облигации.
4.2. Първични и вторични пазари
Първичният пазар е
мястото за предлагане на новоемитирани ценни книжа на обществеността. Чрез него
институции и фирми си осигуряват необходимите им средства за инвестиции, което
се осъществява с продажбата на съответния вид ценни книжа. От този момент
издателите на облигации поемат задължението за редовното изплащане на дължимите
лихви и възстановяването на номиналната им стойност при настъпване на падежа.
За разлика от емитентите на дълговия книжа, издателите на обикновени акции
изплащат дивиденти, но не съществува нито определен размер, нито задължението
за редовното им начисляване.
Вторични пазари:
Веднъж емитирани
акциите те вече стават обект на търговия на вторичния пазар. Условно той е
разделен на борсов пазар и извънборсов пазар.
Фондовата борса е
една организация в която се налага строги изисквания към нейните членове -
брокери и към акциите, които се допускат за търговия. На нея рискът от
манипулации, злоупотреби и неизпълнение на сделки е малък.
Фондовата борса публикува всеки ден информация за цените
на всички акции, които се търгуват на нея. Това осигурява публичност,
прозрачност и оказва дисциплиниращо влияние и върху неорганизирания пазар на
акции. Дори акциите, които не се търгуват на фондовата борса могат да го
ползват за ориентировка като се следят котировките на сходни акции и се придобива
представа за тенденциите.
В правилника на
фондовата борса се съдържат условията и реда за приемане на ценни книжа за
търговия. Фондовата борса не допуска до търговия всички емисии акции, които са
били разрешени за публично предлагане. Нейните изисквания (за размера на
емисията, минималния брой акционери) са по-строги. Освен това акциите на дадено
дружество могат да бъдат изключени от търговия, ако Съветът на директорите на
фондовата борса прецени, че е застрашена стабилността на пазара.
Операции на борсите
обикновено се извършват от физически лица които са нейни членове. Те от своя
страна могат да бъдат в зависимост от изпълняваните функции - аукционатори,
брокери и дилъри.
Технологията на
борсовите операции включва[10]:
o
иницииране на поръчка за закупуване на акции
или тяхната продажба от клиента към посредника;
o
проследяване на пазара и извършване на
покупко - продажбата. Всяко посредничество се заплаща при единият вид под
формата на комисионна а при други посредници те купуват на един курс а продават
на по-висок и по този начин реализират доход за себе си.
Второто място за провеждане на сделки с различни по вид
ценни книжа е извънборсовият пазар. Някои го определят като “пазар без
граници”, тъй като търговията не се осъществява на точно определени места, във фиксирани
часови рамки, а чрез мрежа от дилърски офиси, разположени по територията на
различни континенти. Връзката между тях се осъществява чрез система от телефони
и терминали, използвани за контакт с дилърите. На този пазар се търгуват: книжа
от групата на краткосрочните облигации, известни като “инструменти на паричния
пазар”; акции и облигации. За разлика от фондовата борса, тук изискванията към
емитентите са по-ниски, поради което в котировките на този пазар присъстват
книжа, които не могат да бъдат търгувани на борсата. Това не отменя правото за
извънборсово предлагане на книжа, влизащи в списъка на борсите.
Вътрешен пазар:
Вътрешният пазар
функционира в границите на дадена държава. На него се търгуват предимно книжа на
местни издатели, но интернационализацията на търговията е довела и до котиране
на чужди емитенти. Така например, вътрешният пазар на облигациите обединява
пазарите на местни и чуждестранни облигации. На първия се търгуват книжа на
издатели, чието седалище се намира на територията на страната, а на втория -
облигации на емитенти от други държави.
Работата на вътрешния
пазар на дадена държава се регламентира от нейното законодателство и протича
при спазване на определени параметри, като:
v
структура на емитираните книжа;
v
минимален и максимален обем на емисиите и
допустима периодичност на издаване на нови книжа;
v
процедура по узаконяване на новите емисии и
др.
Външен пазар:
Външният пазар притежава следните специфични особености:
v
търгуваните на него книжа са издадени извън
законодателството на една отделна държава;
v
предлагането на книжата се извършва
едновременно в няколко държави;
v емисиите са
подписани от международен синдикат от банки и финансови институции;
v дълговите
книжа могат да бъдат емитирани от една държава в националната валута на друга
държава. Книжата от този тип са известни като евро облигации, а пазарът като
“еврооблигационен”.
ГЛАВА ВТОРА
БОРСОВА ТЪРГОВИЯ С ЦЕННИ КНИЖА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
5. Развитие на фондовия пазар в България
Борсовото
дело у нас има близо едновековна история. Първият временен закон за борсите е
създаден през 1907 г., с който се регламентират устройството и функциите както
на фондовите, така и на стоковите борси. Прототип на този закон е един
правилник на неофициално образуваната стокова борса във Варна от 1902 г. Тя е
функционирала още през последните години на ХІХ век на базата на т. нар.
съгласителни писма между търговци главно на зърнени храни и варива. По-пълен
закон за борсите, съобразен с европейското борсово законодателство, е законът
от 1912 г. Той също регламентира, както фондовите, така и стоковите борси[11].
След
промяната на 10 ноември 1989 г. се осъществява постепенно преустройство на
икономиката на пазарна основа. Новообразуваните акционерни дружества започват
да емитират акции и временни удостоверения, а Министерството на финансите -
облигации и съкровищни бонове, с което се създават предпоставки за учредяване
на фондови борси.
В началото
на 90-те години в България повторно възниква борсов пазар на корпоративни ценни
книжа, предимно на акции, при действието на общото търговско законодателство.
Той се обуславя от необходимостта да се привлича „свеж” паричен ресурс, особено
в условията на структурна реформа, когато банковият сектор изпитва затруднения
за финансиране на реалната икономика.
От гледна
точка на своята правна регламентация борсовият пазар в България преминава през
два етапа.
Първият етап
обхваща периода 1991-юли - 1995 г. Той
се характеризира с липса на специален закон, регулиращ пазара на ценни книжа.
Регулативните функции се осъществяват от Министерството на финансите и
Българска народна банка, в съответствие с поставените нормативни изисквания на
Търговския закон. Емитирането на дългови инструменти е единственият обект на
регламентиране от страна на Министерството на финансите, което се урежда с
Наредба №5 от 18.08.1993 г. за емитиране на безналични държавни ценни книжа и
за реда за придобиването и изплащането им. Тя частично урежда режима на
емитиране на държавни ценни книжа, но не дава ясни правила за търговията им на
вторичния пазар. В рамките на наличната правна уредба защитата на инвеститора
не е ефективно обезпечена нито на първичния, нито на вторичния пазар[12].
Хронологически
формирането на борсовия пазар в България през 90-те години може да се представи
по следния начин. На 8 ноември 1991 г. е учредена Първа Българска Фондова Борса
АД с уставен капитал от 10 млн. лв. Борсата е официално открита на 2 май 1992
г., а нейната първа борсова сесия се състои на 9 май същата година. През 1992 г. е учредена и Софийска Фондова Борса. Една след друга
възникват и провинциалните фондови борси. През декември 1992 г. към Свободна
борса "Дунав" - Русе се формира фондово отделение. През 1993 г. се
формират фондови отделения в Пловдив, Сливен, Бургас (по две), във Варна - три,
в Перник, Стара Загора, Раднево, Велико Търново, Видин, Плевен, Враца и Габрово
- по една. За периода 1992 - 1994 г. в България се създават около 20 фондови
борси или фондови отделения към стоковите борси.
В условията
на липсваща нормативна уредба, която да регулира развитието на финансовите
пазари, забавянето на структурната част на икономическата реформа и появата на
пирамидални структури, фондовият пазар рязко намалява обемите си. Това логично
води до закриване на голяма част от борсите.
През 1993 г.
е създаден и първият борсов индекс в България - FBSE, който е класически ценови борсов индекс и отразява движението на
котировките на ценните книжа, регистрирани на официалния пазар на Първа
Българска Фондова Борса.
С приемането
на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се
инициират важни структурни промени в действащия борсов пазар. През м. януари
1996 г. е създадена Комисията по ценните книжа и фондовите борси със задачи да
регулира, контролира и стимулира пазара на ценни книжа и да защитава интересите
на инвеститорите. През м. август 1996 г. е учреден и Централен депозитар като
основна институция, която обслужва търговията с ценни книжа.
Предвидените в закона изисквания играят стимулираща роля за консолидацията
на фондовите борси в страната. През 1995 г. Първа Българска Фондова Борса и
фондовите борси в Пловдив, Варна, Русе и Велико Търново създават консорциум
“Българско Борсово Дружество” с цел изграждане на национална фондова борса.
По-късно през същата година към дружеството се присъединява и Софийска фондова
борса. Процесът на консолидиране на фондовите борси на практика почти е
приключен. На 05.12.1995 г. е взето решение ПБФБ да бъде пререгистрирана като
Българска Фондова Борса АД. Чрез вливане в БФБ, Пловдивска фондова борса,
Черноморска фондова борса АД - Варна, Русенска фондова борса и Фондова борса
"Север" - Велико Търново се преобразуват в клонове на БФБ. С този акт
се поставено началото на изграждането на Българската фондова борса като национална
борсова институция.
6. Нормативна уредба, регламентираща борсовата търговия в страната
Основните закони регулират дейността на българския капиталов пазар и в
частност дейността на фондовата борса:
v
Закон за публичното предлагане на ценни книжа;
v
Търговски закон;
v
Закон за преобразуване и приватизация на държавните и
общински предприятия;
v
Закон за приватизационните фондове;
v
Закон за чуждестранните инвестиции;
v
Наредби на Комисията по ценни книжа и фондови борси;
v
Правилник за работа на БФБ - София.
С приемането Закона
за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) се отразява в голяма степен
натрупаната практика и се уреждат много спорни казуси от изминалия период,
следвайки съответно световните тенденции.
Една от най-важните цели на ЗППЦК е да уреди такъв ред за
увеличение на капитала на публичните дружества, който да гарантира правата,
равнопоставеността и интересите на всички акционери в тях. С тях се урежда нов
специален ред за увеличение на капитала на публичните дружества. Увеличението
на капитала на публично дружество вече е допустимо единствено, ако преди
стартирането на записването на акциите бъдат издадени права, които са
безналични и свободно прехвърлими.
Голямо значение за
борсовата търговия има новият § 1а ЗППЦК, според, който за компенсаторните
инструменти по Закона за сделките с компенсаторни инструменти се прилагат глави
трета, пета и девета от ЗППЦК[13].
Това на практика означава, че:
v търговията с
компенсаторни инструменти се извършва на фондова борса при принципите за ценни
книжа и съгласно нейните правила;
v
търговията с компенсаторни инструменти се
извършва посредством инвестиционни посредници и при спазване на изискванията
към тяхната дейност на ЗППЦК;
v
компенсаторните инструменти се водят по
сметки в Централен депозитар и сделките с тях ще приключват по реда на
правилника на Централен депозитар при прилагане на реда за безналични ценни
книжа.
Правилникът за работа на борсата конкретизира принципите, от които се
ръководи Българска Фондова Борса - София. Именно той дефинира всички аспекти на
дейността на борсата като правилата за допускане и регистрация на ценни книжа
на различните борсови пазари, правилата за търговия, клиринг и сетълмент,
гаранционния фонд и неговото изчисляване, условията за членство, разкриването
на информация, надзора на пазара и правилата за поведение на участниците в
него.
7. Особености на търговията с ценни книжа на Българската фондова борса
Основният метод на търговия, определен от българската
фондова борса методът, при който поръчките за покупка и продажба се въвеждат в
електронна система за търговия в течение на борсовата сесия. Поръчките се
срещат автоматично от системата, спазвайки приоритетите цена и време на
въвеждане на поръчката. Поръчките от клиент имат приоритет при изпълнение пред
поръчките за собствена сметка. С цел стимулиране на търговията е разрешено
въвеждане на поръчки извън ценовите ограничения, което се извършва само в
случаи, регламентирани в Правилника за работа на борсата и при спазване на
определена процедура.
Членове
на борсата:
За членове
на Българска фондова борса - София АД се приемат лица, за които не е открито
производство по несъстоятелност и които отговарят на следните условия[14]:
(виж Приложение №1)
v
да притежават най-малко 1000 акции от капитала на
борсата;
v
да са инвестиционни посредници, които имат разрешение за
извършване на сделки с ценни книжа, както и банки, получили разрешение за
извършване на такава дейност при условията и реда на Закона за банките;
v
да са членове на Цeнтралния депозитар или да имат договор
с член на депозитара;
v
да имат трудови
или граждански договори с най-малко двама борсови посредници.
Участие в
търговските сесии на борсата могат да вземат само борсови посредници, които
имат право да извършват сделки с ценни книжа по договор с инвестиционен
посредник, член на борсата. Одобрените борсови посредници се вписват в регистър
на посредниците. Всеки посредник получава регистрационен номер и опознавателен
знак.
Търгувани
дружества:
През 1996 -
1997 г. в страната ни се провежда първата вълна на масовата приватизация. В
резултат акции от около 1040 предприятия преминават в частни акционери -
приватизационни фондове и индивидуални участници в приватизацията. След
приключването на този първи етап от раздържавяването и след някои промени в
законодателството, регулиращо търговията с ценни книжа се разрешава публичната
вторична търговия с акциите на всички приватизирани дружества. Тази търговия се
извършва само на пода на БФБ - София, тъй като в страната няма друго
лицензирано тържище на ценни книжа.
Търговска система:
Системата за търговия
на Българска Фондова Борса е напълно автоматизирана, проектирана така че да
предоставя максимална прозрачност на пазара, ликвидност, оповестяване на цените
и да позволява разрастването му в бъдеще. Първата версия на системата е
разработена на база системата за търговия на КА8ВАС2 през 1991 и е била
последователно модифицирана като К.Т8 (Руска Търговска Система), така че да
отговаря на последните технологични новости.
Такси за търговия:
Цените на услуги за
търговия се заплащат на Борсата от всяка страна по сделката и се определят като
процент от стойността на сделката, както следва:
-
сделки с акции и депозитарни разписки върху
акции - 0.1 %;
-
сделки с държавни ценни книжа - 0.005 %;
-
сделки с корпоративни и общински облигации -
0.01 %;
-
сделки с други ценни книжа - 0,03 %;
-
сделки на “Приватизационен пазар” – 0,2%
-
блокови сделки - 0.1 %;
При сделки, сключени
чрез търгово предлагане за закупуване на акции, цената на услугата е 0.02% от
стойността на сделката и се дължи само от борсовия член – купувач.
Приключване на сделки. Гаранционен фонд.
Ценните книжа на всички публични дружества в България са
безналични и собствеността върху тях се регистрира и прехвърля в Централния
Депозитар. Сделките, сключени на борсата се приключват чрез едновременно
прехвърляне не ценните книжа, предмет на сделката срещу съответната парична
сума два дена след деня, в който е реализирана сделката. Това прехвърляне се
нарежда от Централния Депозитар.
В срок от един час
след приключване на търговската сесия Дирекция “Търговия, клиринг и сетьлмент”
предава на всеки борсов посредник компютърна разпечатка за сключените сделки.
Сделките са валидни след подписването на фиш от страна на борсата и в деня на
сключване на сделката. Също така за всеки определен ден борсата подготвя отчети
за всяка емисия ценни книжа поотделно и общо за търговската сесия и ги
предоставя на Централния Депозитар. В отчетите се съдържат количеството дължими
ценни книжа, които трябва да се получат в деня на приключване на сделката, а
също така и нетния размер на сумите, дължими или платими за всеки борсов
посредник.
Инвестиционните
посредници от своя страна са длъжни да изпращат до Централния депозитар данни
за всички сделки, сключени за собствена или за клиентска сметка.
Съгласно правилника
на Централния депозитар. възникналите на евентуални грешки или неточности могат
да бъдат отстранени на следващия ден.
БФБ-София АД създава и управлява Гаранционен фонд за
гарантиране на плащанията по сключени на борсата сделки. Фондът се формира от
парични вноски на членовете на борсата. Първоначална вноска във фонда е в
размер на 200 лева. Ежемесечно всеки член внася във фонда сума, равняваща се на
0.1% от средната стойност на сключените през предходния месец сделки. При
достигане на размер на фонда, равняващ се или надвишаващ 1% от стойността на
реализирания оборот на борсата за предходната година, членовете преустановяват
текущите вноски.
Основен принцип при
управлението на средствата на фонда е отчитането и избягването на риска.
Средствата на фонда могат да се инвестират само в банкови депозити и държавни
ценни книжа.
8. Пазари на ценни книжа на Българската фондова борса
БФБ - София
организира търговията на два отделни пазара - официален и свободен. Официалните
пазари имат четири пазарни сегмента: А, В (паралелен), С (временен) и облигационен.
На официалните пазари се търгуват само дружества с одобрен от Комисията по
ценните книжа и фондовите борси проспект за публично предлагане на ценни книжа,
които са кандидатствали за регистрация на борсата и отговарят на изискванията и
критериите за допускане за търговия на някои от сегментите на официалния борсов
пазар - А, В, С или Облигационен. Тези изисквания и критерии са изцяло
съобразени с международните стандарти за финансова стабилност на дружествата,
за пазарна капитализация и за разкриване на информация и гарантират
недопускането до регистрация на борсата на пирамидални структури.
В същото
време борсата предоставя възможност на пода й да се търгуват всички публични
дружества. За тази цел е създаден Свободния борсов пазар, на който могат да се
търгуват всички останали дружества, които не са регистрирани на официалния
пазар при минимални изисквания за допускане до търговия.
На официалния
пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които са издадени или
гарантирани от държавата или Българската народна банка, а също така и ценни
книжа, издадени от международни организации, на които България е член. На
официалния пазар могат да бъдат регистрирани ценни книжа при спазване на
следните изисквания:
v
емитентът да има отчетени най-малко 5 финансови години от
първоначалната регистрация в съда;
v
пазарната
капитализация на емисията да не бъде по-малка от 2 млн. лева;
v
най-малко 25% от емисията да бъде предложена публично;
v
емитентът да има най-малко 500 акционери;
v
емитентът да има
печалба от дейността си през последните 3 години;
v
през последните
три години най-малко веднъж да е раздаван дивидент;
v
емитентът или
упълномощеният от него посредник да има сключен договор за регистрация на
емисията с Централния депозитар.
На
официалните пазарни сегменти на Българската фондова борса – София се приемат
емисиите на най-добре развиващите се дружества, които отговарят на строго
определени критерии. Регистрацията на дадена емисия на официалния пазар
гарантира качеството на съответните ценни книжа, което ги прави по атрактивни
за потенциалните инвеститори.
На паралелния
пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които са издадени от
държавата, Българската народна банка или от международни организации, на които
България е член. Освен това за участие на паралелния пазар се поставят и
следните изисквания:
v
емитентът на акции да има отчетени най-малко 3 финансови
години от първоначалната съдебна регистрация;
v
пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка
от 1 млн. лв.;
v
най-малко 10% от
емисията да бъде предложена публично;
v
емитентът да има най-малко 250 акционери;
v
емитентът да има
печалба от дейността си през последната отчетна година;
v
емитентът или
упълномощения от него посредник да има сключен договор за регистрация на
емисията с Централния депозитар.
На временният
пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които имат поне една
отчетена финансова година и пазарната капитализация на емисията е най-малко 500
хил. лв.. Тук следва да се отбележи, че най-малко 10% от емисията трябва да
бъде предложена публично или най-малко 5% в случаите когато, пазарната
капитализация на емисията не е по малка от 1млн. лева.
Отново се
определя изискването емитентът или упълномощен от него посредник, член на
борсата да има договор за регистрация на емисията с Централния депозитар. (Таблица
№1)
Таблица №1
Критерии за допускане на емисии до различните сегменти на
регистрираните пазар
|
Критерии |
Пазари |
||
|
|
А |
В |
С |
|
Брой
завършени финансови години |
най-малко 5 |
най-малко 3 |
най-малко 1 |
|
Пазарна
капитализация |
най-малко 2
млн. лв. |
най-малко 1
млн. лв. |
най-малко 500
хил. лв. |
|
Публична
част от емисията |
най-малко 25% |
най-малко 10% |
най-малко 10%
(5%) |
|
Брой
акционери |
най-малко 500 |
най-малко 250 |
- |
|
Положителен
финансов резултат |
през
последните 3 г. |
през
последната финансова година |
- |
|
Дивидент |
поне веднъж през
последните 3 г. |
- |
- |
|
Договор
с ЦД |
да |
да |
да |
Източник:
Правилник на Българска фондова борса
На облигационния
пазар задължително се приемат облигации, съкровищни бонове и други
ценни книжа, които са издадени или гарантирани от държавата или БНБ, както и
корпоративни дългови ценни книжа, издадени от международни организации, на
които България е член. За участие на този пазар трябва да се спазват следните
минимални изисквания: емитентът на корпоративни дългови ценни книжа да има
най-малко три отчетени финансови години от първоначалната съдебна регистрация;
номиналният размер на емисията да не бъде по-малък от 100 хил. лв.; най-малко
25% от емисията да е предложена публично; емитентът или упълномощен от него
посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с ЦД.
Съветът на
директорите на борсата допуска за регистрация ценни книжа след като прецени, че
те отговарят на общите условия за регистрация и на изискванията на съответния
пазарен сегмент и при положение че ценните книжа са издадени в съответствие с
изискванията на Закона и други нормативни актове във връзка с ценните книжа.
Освен това изисква се акциите да са без ограничения за прехвърлянето им, а
облигациите, боновете и другите ценни книжа да са без ограничения за
прехвърлянето, да са с пълни права за получаване на дължимите лихви и да са
платими при настъпил падеж.
На нерегистрирания
(свободния) пазар се приемат ценни книжа, които не могат да изпълнят
условията за участие в някои от сегментите на регистрирания (официалния) пазар.
За да се търгуват
акциите на едно предприятие на свободния
пазар, то трябва да бъде член на БФБ - София. Търгуваните акции на свободния
пазар представляват остатъчни пакети, придобити в процеса на масова
приватизация.
По отношение на блоковата търговия на официалния пазар минимално допустимия
брой е 25 000 ценни книжа за блокова сделка, като стойността на сделката не
може да бъде по-малка от 25 хиляди лева, а за съответно за свободния пазар -
минимално допустим брой ценни книжа за блокова сделка - 10 000, като стойността
на сделката не може да бъде по-малка от 10 хиляди лева. Ценовата граница при
блокови сделки за официален пазар е +/- 20% от средно претеглената цена от
сделките на търговската сесия, на която за последен път са се сключвали сделки
със съответната емисия, а тази на свободния пазар - на +/- 100%.
В новия борсов
правилник се подготвя ограничение при търгуването на облигации на вторичния
пазар: на борсата ще се листват само емисии над един милион лева. По този начин
пазарът ще остане затворен за вторичната търговия на по-малките облигационни
заеми, на които се възлага съживяването на интереса към борсата. Мотивите за
това решение са, че ликвидността, която е основен принцип за търговия, липсва
при малките емисии и това прави поддръжката на тези емисии скъпа за борсата. От
друга страна, колкото по-малка е емисията, толкова по-малък е рискът от
неплащане от емитента. Високите такси на Комисията по ценни книжа
предразполагат емитентите на облигационни заеми да предпочитат емисиите им да
не са публични, но при това положение предлагането и търсенето ще се срещат
по-трудно.
Друг вид облигационен заем са общинските облигации -
платими на предявителите инструменти, емитирани от общините и обезпечени с
дохода от данъците, събирани от общината, или с някакво друго обезпечение. Като
дългов инструмент те представляват сложен договор, чиято цел е да насочи
националните спестявания към печеливши инвестиционни възможности и по-добро
задоволяване на нуждите на населението. Пазарните сили на търсенето и
предлагането обаче са тези, които определят параметрите на облигацията (срок,
лихва, ликвидност и пр.).
Растящите потребности
на населението от жилищна инфраструктура, транспорт, енергия, предоставяне на
социални услуги, развитие на околната среда и културата поставят общините пред
проблема за финансирането на тези инвестиционни нужди. В момента българските
общини за финансиране на инфраструктурните си проекти разчитат изключително на международни
организации. Това обаче има и негативен ефект, защото отклонява общините от
проявяване на инициатива. Важна стъпка за осигуряването на общините на достъп
до националните капиталови пазари е развиването на пазара на общински
облигации. Основен критерий за това дали една община може да си позволи да
емитира облигации е нейната кредитоспособност, фактор за определянето на която
е потенциалът на общината да генерира собствени приходи -данъци, такси и др.
9. Методология за изчисляване на индекси на
"Българска фондова борса - София" АД
От 2000 г. започва
официалното изчисляване на индекса на Българската фондова борса. Той
представлява съотношение на сумата на пазарната капитализация на дружествата,
включени в него към текущия ден и сумата на пазарната капитализация на същите
дружества към предходния ден. За база 100 пункта е взета датата 20 октомври
2000 г.
Пазарната
капитализация се определя като произведение от броя емитирани акции и средно
претеглената им цена за деня. Предвидено е в индекса да се включват
най-ликвидните акции от емисиите, търгувани на регулираните пазари, отговарящи
на следните условия:
ü
емисиите да са търгувани, не по-малко то три месеца на
регулираните пазари;
ü
пазарната капитализация на всяко от дружествата да не е
по-малка от 2 млн. лв.;
ü
броят на акционерите на всяко от дружествата да не е
по-малък от 500 души;
ü
акциите на дружествата да са търгувани най-малко на 20%
от борсовите сесии през последните три месеца.
Дружествата на базата, на които се изчислява индекса могат да варират от 5
до 50 бр., като някой от тях към настоящия момент са: “Слънчев бряг” АД;
“Албена” АД; “Лукойл Нефтохим” АД; “Булгартабак холдинг” АД и др.
Изчисляване на индексите
1. Индексите за деня, се изчисляват, като базисните индекси
се умножат по отношението на сумата от пазарната капитализация на емисиите на
дружествата, включени в индексите към текущия момент, и сумата от пазарната
капитализация в базисния период..
2. Пазарната капитализация на всяка една от емисиите на
дружествата е произведението от броя емитирани акции и последната
среднопретеглена цена.
3. Определянето на среднопретеглената цена се извършва след
края на търговската сесия, като отношение на реализирания оборот към броя
изтьргувани акции на всяка една от емисиите на дружествата, включени в
индексите. При формиране на среднопретеглената цена не се включват оборота и
ценните книжа от блокови сделки и сделки на “Приватизационен пазар”.
Формула за изчисляване на индексите:
където:
SOFIX - индекс на
регулираните пазари на БФБ - София АД;
N - брой на акции в емисията на съответното дружество;
Р - последна среднопретеглена цена на една акция от
съответната емисия;
n - брой емисии, включени в индекса;
i-показател за конкурентното дружество (емисия)
t-ден, за който се изчислява индекса.
ТРЕТА ГЛАВА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТРЕНДА И СЕЗОННИТЕ КОЛЕБАНИЯ НА ПАЗАРА НА ЦЕННИ КНИЖА
10. Анализ на тренда и сезонните колебания на пазара на ценни книжа на официалния пазар
Разглеждаме официалния и свободния пазар на ценни книжа.
Първоначалните данни за пазара на ценни книжа на официалния пазар в
България за периода януари 1998 г. – декември 2002 г. са показани в Таблица 2.
Таблица 2. Официален пазар на ценни книжа в България за периода 1998-2002
г.
|
Месеци, години |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
|
януари |
96964 |
152143 |
181337 |
74250 |
111062 |
|
февруари |
49017 |
213061 |
206822 |
43401 |
100124 |
|
март |
100957 |
180772 |
67285 |
57546 |
427528 |
|
април |
93890 |
302946 |
98007 |
40781 |
136859 |
|
май |
281740 |
168773 |
373049 |
52570 |
120059 |
|
юни |
67884 |
139076 |
76019 |
69620 |
147681 |
|
юли |
206283 |
235480 |
190745 |
97111 |
269664 |
|
август |
530334 |
154536 |
32740 |
959295 |
122139 |
|
септември |
175142 |
122932 |
44011 |
669783 |
225285 |
|
октомври |
1178211 |
287761 |
37102 |
314700 |
1019103 |
|
ноември |
530775 |
290695 |
39686 |
303906 |
701126 |
|
декември |
460889 |
350184 |
162217 |
246665 |
1269289 |
За изследване на тренда ще използваме вградената функция на програмата SPSS
за определяне на тенденцията на развитие.
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. LINEAR
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,17900
R Square ,03204
Adjusted R
Square ,01535
Standard
Error 273661,18503
Analysis of
Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
143773434584,5 143773434584,5
Residuals 58
4343645763249 74890444194,0
F = 1,91978 Signif F = ,1712
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 2826,593776 2040,033399 ,178995
1,386 ,1712
(Constant) 171439,089831 71551,58444 2,396 ,0198
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. LOGARITH
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,12818
R Square ,01643
Adjusted R
Square -,00053
Standard
Error 275858,99557
Analysis of Variance:
DF
Sum of Squares Mean Square
Regression 1
73724442428,5 73724442428,5
Residuals 58
4413694755405 76098185438,0
F = ,96881 Signif F = ,3291
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 39241,960696 39868,70237 ,128176
,984 ,3291
(Constant) 134281,210539 130300,6281 1,031 ,3070
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. INVERSE
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,12525
R Square ,01569
Adjusted R
Square -,00128
Standard
Error 275963,05747
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
70393870638,1 70393870638,1
Residuals 58
4417025327195 76155609089,6
F = ,92434 Signif F = ,3403
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -236047,518284 245517,7887 -,125248
-,961 ,3403
(Constant) 276061,396614 40447,21479 6,825 ,0000
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. QUADRATI
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,37799
R Square ,14288
Adjusted R
Square ,11280
Standard
Error 259766,34510
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 2
641141617130,3 320570808565,2
Residuals 57
3846277580703 67478554047,4
F = 4,75071 Signif F = ,0124
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -17885,723837 7871,011521 -1,132620
-2,272 ,0269
Time**2 339,546190 125,067004
1,353207 2,715 ,0088
(Constant) 385466,371829 104056,3536 3,704 ,0005
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. CUBIC
Listwise Deletion
of Missing Data
Multiple
R ,53727
R Square ,28866
Adjusted R
Square ,25056
Standard
Error 238749,02996
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 3
1295357636726 431785878908,7
Residuals 56
3192061561107 57001099305,5
F = 7,57504 Signif F = ,0002
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 39810,886369 18503,41941 2,521038
2,152 ,0358
Time**2 -2005,636091 701,720274
-7,993142 -2,858 ,0060
Time**3 25,630407 7,565481
5,886569 3,388 ,0013
(Constant) 80123,638781 131414,9270 ,610
,5445
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. COMPOUND
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,09445
R Square ,00892
Adjusted R
Square -,00817
Standard
Error ,91778
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,439756 ,43975643
Residuals 58
48,854476 ,84231855
F = ,52208 Signif F = ,4729
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 1,004956 ,006876
1,099056 146,163 ,0000
(Constant) 144816,529747 34750,60498 4,167 ,0001
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. POWER
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,08075
R Square ,00652
Adjusted R
Square -,01061
Standard
Error ,91889
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,321450 ,32144992
Residuals 58
48,972782 ,84435831
F = ,38070 Signif F = ,5396
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B
Beta T Sig T
Time ,081941 ,132803
,080753 ,617 ,5396
(Constant) 130143,319634 56486,49542 2,304 ,0248
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. S
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,13543
R Square ,01834
Adjusted R
Square ,00142
Standard
Error ,91341
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,904165 ,90416540
Residuals 58
48,390067 ,83431149
F = 1,08373 Signif F = ,3022
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -,845972
,812636 -,135433 -1,041
,3022
(Constant) 12,099982 ,133876 90,382 ,0000
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. GROWTH
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,09445
R Square ,00892
Adjusted R
Square -,00817
Standard
Error ,91778
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,439756 ,43975643
Residuals 58
48,854476 ,84231855
F = ,52208 Signif F = ,4729
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time ,004943 ,006842
,094451 ,723 ,4729
(Constant) 11,883223 ,239963 49,521 ,0000
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. EXPONENT
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,09445
R Square ,00892
Adjusted R
Square -,00817
Standard Error ,91778
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,439756 ,43975643
Residuals 58
48,854476 ,84231855
F = ,52208 Signif F = ,4729
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time ,004943 ,006842
,094451 ,723 ,4729
(Constant) 144816,529747 34750,60498 4,167
,0001
Фиг. 1. Изравняване на тренда на
официалния пазар на ценни книжа
Резултатите показват, че са адекватни само два модела – квадратичен и
кубичен, защото техните равнища на значимост signif F са по-малки от 0,05.
Графиката също показва, че само тези два модела са подходящи за описване на
тренда на ценните книжа на официалния пазар. За това изследваме по-подробно
тези модели.
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. QUADRATI
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,37799
R Square ,14288
Adjusted R
Square ,11280
Standard
Error 259766,34510
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 2
641141617130,3 320570808565,2
Residuals 57
3846277580703 67478554047,4
F = 4,75071 Signif F = ,0124
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -17885,723837 7871,011521 -1,132620
-2,272 ,0269
Time**2 339,546190 125,067004
1,353207 2,715 ,0088
(Constant) 385466,371829 104056,3536 3,704 ,0005
Dependent variable.. OFF_MARK Method.. CUBIC
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,53727
R Square ,28866
Adjusted R
Square ,25056
Standard
Error 238749,02996
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 3
1295357636726 431785878908,7
Residuals 56
3192061561107 57001099305,5
F = 7,57504 Signif F = ,0002
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 39810,886369 18503,41941 2,521038
2,152 ,0358
Time**2 -2005,636091 701,720274
-7,993142 -2,858 ,0060
Time**3 25,630407 7,565481
5,886569 3,388 ,0013
(Constant) 80123,638781 131414,9270 ,610 ,5445
Фиг. 2. Изравняване на тренда на официалния пазар на
ценни книжа чрез квадратична и кубична функция
Коефициентът на корелация при квадратичния модел е 0,38, което показва
слаба връзка. Коефициентът на детерминация е 0,1429, което означава, че 14,29%
от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от закономерни
фактори. Регресионните коефициенти bi в модела са статистически
значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-малки от 0,05.
Аналитичната форма на модела е:
Y = 385466.37 - 17885.72t + 339.55t2
Коефициентът на корелация при кубичния модел е 0,53, което показва средна
по сила връзка. Коефициентът на детерминация е 0,2887, което означава, че
28,87% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от
закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела са
статистически значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-малки от
0,05. Единствено не е значим коефициентът b0, чието равнище на
значимост е по-голямо от 0,05. Аналитичната форма на модела е:
Y = 80123,64 + 39810,89t - 2005,64t2 + 25,63t3
Тъй като имаме статистически незначим регресионен коефициент в кубичния
модел, въпреки неговия по-голям коефициент на детерминация, приемаме за
по-адекватен квадратичния модел. Той описва най-добре динамиката в
развитието на продажбите на ценни книжа на официалния пазар за периода
1998-2002 г.
Фиг. 3. Изравняване на тренда на официалния
пазар на ценни книжа чрез квадратична функция
За анализ на сезонните колебания на пазара на ценни книжа на официалния
пазар ще използваме вградената функция на анализ на мултипликативните сезонни
колебания в програмата SPSS. Изборът на мултипликативни пред адитивни сезонни
колебания е свързан с факта, че когато изследователят няма предварителна
информация относно вида на сезонните колебания, трябва да използва
мултипликативните сезонни колебания. По този начин се предпазва от грешки при
определяне вида на сезонните колебания.
Season
Results of SEASON procedure for variable OFF_MARK.
Multiplicative Model. Equal weighted
MA method. Period = 12.
Seasonal Seasonally Smoothed
Moving Ratios
factors adjusted trend- Irregular
DATE_ OFF_MARK averages (* 100)
(* 100) series cycle component
JAN 1998 96964,00 , ,
79,116 122558,7 72305,22
1,695
FEB 1998 49017,00 , ,
77,409 63322,45 119948,9
,528
MAR 1998 100957,0 , ,
58,033 173965,5 161219,6
1,079
APR 1998 93890,00 , ,
70,976 132283,6 194354,4
,681
MAY 1998 281740,0 , ,
67,839 415309,4 235241,5
1,765
JUN 1998 67884,00 , ,
61,452 110466,4 232415,0
,475
JUL 1998 206283,0 314340,5
65,624 97,404 211779,8
254199,6 ,833
AUG 1998 530334,0 318938,8
166,281 141,848 373873,9
331413,7 1,128
SEP 1998 175142,0 332609,1
52,657 65,238 268467,1
410563,2 ,654
OCT 1998 1178211 339260,3 347,288
149,114 790141,5 470799,7
1,678
NOV 1998 530775,0 356681,7
148,809 151,712 349857,1
400347,3 ,874
DEC 1998 460889,0 347267,8
132,719 179,859 256250,5
324272,8 ,790
JAN 1999 152143,0 353200,4
43,076 79,116 192302,9
255694,5 ,752
FEB 1999 213061,0 355633,5
59,910 77,409 275242,1
279601,0 ,984
MAR 1999 180772,0 324317,0
55,739 58,033 311499,9
308858,5 1,009
APR 1999 302946,0 319966,2
94,681 70,976 426826,9
322512,3 1,323
MAY 1999 168773,0 245762,0
68,673 67,839 248786,2
289544,3 ,859
JUN 1999 139076,0 225755,3 61,605 61,452
226315,8 243977,9 ,928
JUL 1999 235480,0 216529,9
108,752 97,404 241754,9
203667,6 1,187
AUG 1999 154536,0 218962,8
70,576 141,848 108944,5
178501,5 ,610
SEP 1999 122932,0 218442,8
56,277 65,238 188436,8
178058,4 1,058
OCT 1999 287761,0 208985,6
137,694 149,114 192980,6
182519,9 1,057
NOV 1999 290695,0 191907,3
151,477 151,712 191609,8
196425,5 ,975
DEC 1999 350184,0 208930,3
167,608 179,859 194699,4
209543,0 ,929
JAN 2000 181337,0 203675,6
89,032 79,116 229202,9
213213,9 1,075
FEB 2000 206822,0 199947,7
103,438 77,409 267182,3
202735,8 1,318
MAR 2000 67285,00 189798,0
35,451 58,033 115943,1
215274,7 ,539
APR 2000 98007,00 183221,3
53,491 70,976 138084,1
237426,5 ,582
MAY 2000 373049,0 162333,0
229,805 67,839 549906,9
276118,7 1,992
JUN 2000 76019,00 141415,6
53,756 61,452 123704,3
224860,8 ,550
JUL 2000 190745,0 125751,7
151,684 97,404 195827,8
166491,5 1,176
AUG 2000 32740,00 116827,8
28,024 141,848 23080,98
82712,16 ,279
SEP 2000 44011,00 103209,3
42,642 65,238 67462,43
57811,02 1,167
OCT 2000 37102,00 102397,8
36,233 149,114 24881,65
41684,41 ,597
NOV 2000 39686,00 97628,92 40,650 151,712
26158,78 52214,87 ,501
DEC 2000 162217,0 70922,33
228,725 179,859 90191,32
65726,54 1,372
JAN 2001 74250,00 70389,08
105,485 79,116 93849,12
77709,43 1,208
FEB 2001 43401,00 62586,25
69,346 77,409 56067,44
77985,72 ,719
MAR 2001 57546,00 139799,2
41,163 58,033 99161,22
77319,42 1,282
APR 2001 40781,00 191946,8
21,246 70,976 57457,19
77226,49 ,744
MAY 2001 52570,00 215080,0
24,442 67,839 77492,79
85870,60 ,902
JUN 2001 69620,00 237098,3
29,363 61,452 113291,4
158666,3 ,714
JUL 2001 97111,00 244135,7
39,777 97,404 99698,73
331379,5 ,301
AUG 2001 959295,0 247203,3
388,059 141,848 676282,0
511771,1 1,321
SEP 2001 669783,0 251930,3
265,860 65,238 1026679
572745,8 1,793
OCT 2001 314700,0 282762,1
111,295 149,114 211046,7
433395,6 ,487
Seasonal Seasonally Smoothed
Moving Ratios
factors adjusted trend- Irregular
DATE_ OFF_MARK averages (* 100)
(* 100) series cycle component
NOV 2001 303906,0 290768,6
104,518 151,712 200317,8
273821,3 ,732
DEC 2001 246665,0 296392,7
83,222 179,859 137143,7
159246,0 ,861
JAN 2002 111062,0 302897,8
36,666 79,116 140378,1
210125,6 ,668
FEB 2002 100124,0 317277,2
31,557 77,409 129344,9
274684,4 ,471
MAR 2002 427528,0 247514,2
172,729 58,033 736701,0
352421,7 2,090
APR 2002 136859,0 210472,7
65,025 70,976 192823,5
308387,9 ,625
MAY 2002 120059,0 269172,9
44,603 67,839 176977,5
267863,0 ,661
JUN 2002 147681,0 302274,6
48,857 61,452 240318,6
211948,8 1,134
JUL 2002 269664,0 387493,3
69,592 97,404 276849,8
222856,0 1,242
AUG 2002 122139,0 , ,
141,848 86105,32 269603,5
,319
SEP 2002 225285,0 , ,
65,238 345329,0 368229,9
,938
OCT 2002 1019103 ,
, 149,114 683439,2
495231,2 1,380
NOV 2002 701126,0 , ,
151,712 462142,9 617098,8
,749
DEC 2002 1269289 ,
, 179,859 705714,3
644862,4 1,094
The following new variables are being created:
Name Label
ERR_1 Error for OFF_MARK from SEASON,
MOD_6 MUL EQU 12
SAS_1 Seas adj ser for OFF_MARK from SEASON,
MOD_6 MUL EQU 12
SAF_1 Seas factors for OFF_MARK from SEASON,
MOD_6 MUL EQU 12
STC_1 Trend-cycle for OFF_MARK from SEASON,
MOD_6 MUL EQU 12
Представените
резултати показват следното: в колоната Moving averages имаме верижните средни;
в колоната Ratios са показани индивидуалните сезонни индекси; в колоната
Seasonal factors се виждат коригираните сезонни индекси; Seasonally adjusted
series е сезонно коригираният динамичен ред; в колоната Smoothed trend-cycle
имаме изравнения динамичен ред на тренда и цикличните колебания; Irregular
component е динамичния ред на случайните колебания.
Индивидуалните сезонни индекси показват през кои месеци от периода има
позитивно или негативно влияние на сезонните фактори. Когато индивидуалният сезонен
индекс е по-голям от 100, тогава се наблюдава позитивно (нарастващо) влияние,
когато е по-малък от 100 – негативно (намаляващо), а когато е точно 100 – няма
влияние. В изследвания динамичен ред няма месеци без влияние на сезонни
фактори.
Месеците, през които сезонните фактори са оказвали позитивно влияние, са:
август, октомври, ноември и декември 1998 г., юли, октомври, ноември и декември
1999 г., февруари, май, юли и декември 2000 г., януари, август, септември,
октомври и ноември 2001 г. и март 2002 г. От тях най-силно е било влиянието на
сезонните фактори през месеците октомври 1998 г. и август 2001 г. През
останалите месеци влиянието на сезонните фактори е било негативно.
Коригираните сезонни индекси формират т.нар. сезонна вълна. Тя позволява да
се определят по-ясно месеците, за които сезонните фактори оказват позитивно или
негативно влияние. Графично сезонната вълна е показана на фиг. 4.
Фиг. 4. Сезонна вълна
на официалния пазар на ценни книжа
Най-силно позитивно влияние сезонните фактори оказват през месеците август
и декември. Най-силно негативно влияние се наблюдава през месеците март, юни и
септември. Най-слабо сезонните фактори влияят през месеците април - май и
октомври - ноември.
Сезонно коригираният динамичен ред съдържа очистени от сезонни колебания
елементи, които характеризират тренда, цикличните и случайните колебания в
изследвания динамичен ред. Графично той е показан на фиг. 5.
Фиг.
5. Сезонно коригиран динамичен ред на официалния пазар на ценни книжа
Най-силно влияние на тренда, цикличните и случайните колебания в
изследвания динамичен ред се наблюдават през месеците май, август, октомври и
ноември 1998 г., април 1999 г., май 2000 г., август и септември 2001 г., март,
октомври и ноември 2002 г. Най-слабо влияние на тренда, цикличните и случайните
колебания имаме през месеците февруари 1998 г., август, септември, октомври и
ноември 2000 г., февруари и април 2001 г.
Изравненият динамичен ред на тренда и цикличните колебания съдържа
елементи, които характеризират тренда и цикличните колебания и са очистени от
сезонни и случайни елементи. Графично той е показан на фиг. 6.
Фиг. 6. Изравнен
динамичен ред на тренда и цикличните колебания на официалния пазар на ценни
книжа
Най-силно
влияние на тренда и цикличните колебания в изследвания динамичен ред се
наблюдава през месеците октомври 1998 г., август и септември 2001 г. и
октомври, ноември и декември 2002 г. Най-слабо е влиянието на тренда и
цикличните колебания през месеците януари 1998 г. и септември, октомври,
ноември и декември 2000 г.
Динамичният ред на случайните колебания съдържа елементи, очистени от
тренд, сезонни и циклични елементи. Графично той е показан на фиг. 7.
Фиг. 7. Динамичен ред
на случайните колебания на официалния пазар на ценни книжа
Най-силно влияние на случайните колебания
в изследвания динамичен ред се наблюдава през месеците януари, май и октомври
1998 г., май 2000 г., септември 2001 г., март 2002 г. Най-слабо е влиянието на
случайните колебания през месеците юни 1998 г., август 2000 г., юли и октомври 2001
г., февруари и август 2002 г.
11. Анализ на тренда и сезонните колебания на
пазара на ценни книжа на свободния пазар
Първоначалните данни за пазара на ценни книжа на свободния пазар в България
за периода януари 1998 г. – декември 2002 г. са показани в Таблица 3.
Таблица 3. Свободен пазар на ценни книжа в България за периода
1998-2002 г.
|
Месеци, години |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
|
януари |
21394 |
378950 |
179252 |
631817 |
609510 |
|
февруари |
3921950 |
392673 |
172349 |
469116 |
505167 |
|
март |
703632 |
515179 |
458199 |
842337 |
846366 |
|
април |
1264566 |
172088 |
493143 |
394101 |
271108 |
|
май |
1930156 |
286044 |
589430 |
610251 |
407599 |
|
юни |
2581635 |
165863 |
183891 |
798509 |
1150582 |
|
юли |
2000762 |
347606 |
265293 |
1922482 |
553790 |
|
август |
1252980 |
320224 |
66981 |
592201 |
1502288 |
|
септември |
982674 |
165083 |
42456 |
396221 |
1063722 |
|
октомври |
804981 |
413716 |
174422 |
700822 |
1197389 |
|
ноември |
778353 |
584539 |
271676 |
655736 |
2770501 |
|
декември |
1120233 |
1806156 |
5462367 |
404415 |
4550542 |
За анализ на тренда ще използваме вградената функция на програмата SPSS за
определяне на тенденцията на развитие.
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. LINEAR
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,04531
R Square ,00205
Adjusted R
Square -,01515
Standard
Error1066652,55711
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
135761331796,2 135761331796,2
Residuals 58
65989365299623 1137747677580
F = ,11932 Signif F = ,7310
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 2746,705640 7951,463200 ,045311
,345 ,7310
(Constant) 834849,944633 278887,4882 2,994 ,0040
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. LOGARITH
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,09667
R Square ,00934
Adjusted R
Square -,00774
Standard
Error1062748,87834
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
617886282979,7 617886282979,7
Residuals 58
65507240348439 1129435178421
F = ,54708 Signif F = ,4625
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B
SE B Beta T
Sig T
Time -113605,465907 153594,4791 -,096665
-,740 ,4625
(Constant) 1275777,658750 501984,1607 2,541 ,0137
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. INVERSE
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,09405
R Square ,00885
Adjusted R
Square -,00824
Standard
Error1063016,21256
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
584925478393,4 584925478393,4
Residuals 58
65540201153026 1130003468156
F = ,51763 Signif F = ,4747
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 680428,170154 945740,3185 ,094052
,719 ,4747
(Constant) 865552,538973 155803,6263 5,555 ,0000
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. QUADRATI
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,42744
R Square ,18270
Adjusted R
Square ,15402
Standard
Error 973724,71834
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 2
12081156486598 6040578243299
Residuals 57
54043970144821 948139827102,1
F = 6,37098 Signif F = ,0032
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -98758,883903 29504,20107 -1,629179
-3,347 ,0015
Time**2 1664,026058 468,809126
1,727590 3,549 ,0008
(Constant) 1883741,036587 390051,4656 4,829 ,000
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. CUBIC
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,42880
R Square ,18387
Adjusted R
Square ,14015
Standard
Error 981676,98084
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 3
12158503727208 4052834575736
Residuals 56
53966622904211 963689694718,1
F = 4,20554 Signif F = ,0094
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -78920,233544 76081,48567 -1,301910
-1,037 ,3040
Time**2 857,648506 2885,300267 ,890410
,297 ,7674
Time**3 8,812869 31,107387
,527277 ,283 ,7780
(Constant) 1778750,679285 540345,6876 3,292 ,0017
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. COMPOUND
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,11751
R Square ,01381
Adjusted R
Square -,00319
Standard
Error 1,04934
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,894281 ,8942805
Residuals 58
63,864503 1,1011121
F = ,81216 Signif F = ,3712
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time 1,007074 ,007878
1,124697 127,838 ,0000
(Constant) 452315,677519 124097,6231 3,645 ,0006
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. POWER
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,03396
R Square ,00115
Adjusted R
Square -,01607
Standard
Error 1,05605
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,074680 ,0746804
Residuals 58
64,684103 1,1152432
F = ,06696 Signif F = ,7967
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T Sig T
Time ,039496 ,152626
,033959 ,259 ,7967
(Constant) 495330,458803 247080,9005 2,005 ,0497
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. S
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,16833
R Square ,02834
Adjusted R
Square ,01158
Standard
Error 1,04158
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
1,835039 1,8350386
Residuals 58
62,923745 1,0848921
F = 1,69145 Signif F = ,1986
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -1,205188 ,926670
-,168335 -1,301 ,1986
(Constant) 13,331149 ,152662 87,325 ,0000
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. GROWTH
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,11751
R Square ,01381
Adjusted R
Square -,00319
Standard
Error 1,04934
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,894281 ,8942805
Residuals 58
63,864503 1,1011121
F = ,81216 Signif F = ,3712
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time ,007050 ,007822
,117513 ,901 ,3712
(Constant) 13,022136 ,274361 47,464 ,0000
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. EXPONENT
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,11751
R Square ,01381
Adjusted R
Square -,00319
Standard
Error 1,04934
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 1
,894281 ,8942805
Residuals 58
63,864503 1,1011121
F = ,81216 Signif F = ,3712
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time ,007050 ,007822
,117513 ,901 ,3712
(Constant) 452315,677519 124097,6231 3,645 ,0006
Фиг. 8. Изравняване
на тренда на свободния пазар на ценни книжа
Резултатите показват, че са адекватни само два модела – квадратичен и
кубичен, защото техните равнища на значимост signif F са по-малки
от 0,05. Графиката също показва, че само тези два модела са подходящи за
описване на тренда на ценните книжа на свободния пазар. За това изследваме
по-подробно тези модели.
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. QUADRATI
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,42744
R Square ,18270
Adjusted R
Square ,15402
Standard
Error 973724,71834
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 2
12081156486598 6040578243299
Residuals 57
54043970144821 948139827102,1
F = 6,37098 Signif F = ,0032
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -98758,883903 29504,20107 -1,629179
-3,347 ,0015
Time**2 1664,026058 468,809126
1,727590 3,549 ,0008
(Constant) 1883741,036587 390051,4656 4,829 ,0000
Dependent variable.. FREE_MAR Method.. CUBIC
Listwise
Deletion of Missing Data
Multiple
R ,42880
R Square ,18387
Adjusted R
Square ,14015
Standard
Error 981676,98084
Analysis of Variance:
DF Sum of Squares Mean Square
Regression 3
12158503727208 4052834575736
Residuals 56
53966622904211 963689694718,1
F = 4,20554 Signif F = ,0094
--------------------
Variables in the Equation --------------------
Variable B SE B Beta T
Sig T
Time -78920,233544 76081,48567 -1,301910
-1,037 ,3040
Time**2 857,648506 2885,300267 ,890410
,297 ,7674
Time**3 8,812869 31,107387
,527277 ,283 ,7780
(Constant) 1778750,679285 540345,6876 3,292 ,0017
Фиг. 9. Изравняване
на тренда на свободния пазар на ценни книжа чрез квадратична и кубична функция
Коефициентът на корелация при квадратичния модел е 0,43, което показва
средна по сила връзка. Коефициентът на детерминация е 0,1827, което означава,
че 18,27% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от
закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела са статистически
значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-малки от 0,05.
Аналитичната форма на модела е:
Y = 1883741,04 - 98758,88t + 1664,03t2
Коефициентът на корелация при кубичния модел е 0,43, което показва средна
по сила връзка. Коефициентът на детерминация е 0,1839, което означава, че
18,39% от динамиката на ценните книжа на официалния пазар се определя от
закономерни фактори. Регресионните коефициенти bi в модела не са статистически
значими, защото техните равнища на значимост sig T са по-големи от 0,05.
Единствено значим е коефициентът b0, чието равнище на значимост е
по-малко от 0,05. Аналитичната форма на модела е:
Y = 1778750,67 - 78920,23t + 857,65t2 + 8,81t3
Тъй като имаме статистически незначими регресионни коефициенти в кубичния
модел, въпреки неговия по-голям коефициент на детерминация, приемаме за по-адекватен
квадратичния модел. Той описва най-добре динамиката в развитието на продажбите
на ценни книжа на свободния пазар за периода 1998-2002 г.
Фиг. 10. Изравняване
на тренда на свободния пазар на ценни книжа чрез квадратична функция
За анализ на сезонните колебания на пазара на ценни книжа на свободния
пазар ще използваме вградената функция на анализ на мултипликативните сезонни
колебания в програмата SPSS. Изборът на мултипликативни пред адитивни сезонни
колебания е свързан с факта, че когато изследователят няма предварителна
информация относно вида на сезонните колебания, трябва да използва
мултипликативните сезонни колебания.
Results of SEASON procedure for variable FREE_MAR.
Multiplicative Model. Equal weighted
MA method. Period = 12.
Seasonal Seasonally Smoothed
Moving Ratios
factors adjusted trend- Irregular
DATE_ FREE_MAR averages (* 100)
(* 100) series cycle component
JAN 1998 21394,00 , ,
75,610 28295,08 2779456
,010
FEB 1998 3921950 ,
, 67,668 5795870
2137428 2,712
MAR 1998 703632,0 , ,
119,641 588117,9 2402682
,245
APR 1998 1264566 ,
, 44,986 2811025
2701547 1,041
MAY 1998 1930156 ,
, 73,735 2617695
2597177 1,008
JUN 1998 2581635 ,
, 70,280 3673351
2704483 1,358
JUL 1998 2000762 1446943
138,275 101,839 1964641
2253805 ,872
AUG 1998 1252980 1476739
84,848 93,186 1344598
1768881 ,760
SEP 1998 982674,0 1182633 83,092
56,582 1736724 1362977
1,274
OCT 1998 804981,0 1166929 68,983
99,374 810050,7 1021102
,793
NOV 1998 778353,0 1075889 72,345
99,447 782681,6 773197,0
1,012
DEC 1998 1120233 938879,3 119,316
297,651 376357,3 565239,5
,666
JAN 1999 378950,0 737565,0
51,379 75,610 501188,2
514461,2 ,974
FEB 1999 392673,0 599802,0
65,467 67,668 580293,4
484817,4 1,197
MAR 1999 515179,0 522072,3
98,680 119,641 430602,9
456288,2 ,944
APR 1999 172088,0 453939,8
37,910 44,986 382537,2
400109,4 ,956
MAY 1999 286044,0 421334,3
67,890 73,735 387935,5
352535,5 1,100
JUN 1999 165863,0 405183,2
40,935 70,280 236002,8
321412,9 ,734
JUL 1999 347606,0 462343,4
75,184 101,839 341330,4
318107,6 1,073
AUG 1999 320224,0 445701,9
71,847 93,186 343638,9
327713,2 1,049
SEP 1999 165083,0 427341,6
38,630 56,582 291758,6
369368,6 ,790
OCT 1999 413716,0 422593,3
97,899 99,374 416321,6
439833,6 ,947
NOV 1999 584539,0 449347,8
130,086 99,447 587789,8
482049,9 1,219
DEC 1999 1806156 474630,0 380,540
297,651 606802,3 460128,1
1,319
JAN 2000 179252,0 476132,3
37,648 75,610 237073,4
378332,0 ,627
FEB 2000 172349,0 469272,9
36,727 67,668 254697,9
411912,6 ,618
MAR 2000 458199,0 448169,3
102,238 119,641 382977,2
543024,7 ,705
APR 2000 493143,0 437950,4
112,602 44,986 1096216
685526,1 1,599
MAY 2000 589430,0 418009,3
141,009 73,735 799390,4
639710,2 1,250
JUN 2000 183891,0 391937,3
46,918 70,280 261654,4
452538,4 ,578
JUL 2000 265293,0 696621,6
38,083 101,839 260503,5
258111,3 1,009
AUG 2000 66981,00 734335,3
9,121 93,186 71878,68
147098,5 ,489
SEP 2000 42456,00 759065,9 5,593 56,582
75034,40 139288,0 ,539
OCT 2000 174422,0 791077,4
22,049 99,374 175520,5
347782,0 ,505
NOV 2000 271676,0 782823,9
34,705 99,447 273186,9
639063,3 ,427
DEC 2000 5462367 784559,0 696,234
297,651 1835155 954651,9
1,922
JAN 2001 631817,0 835777,2
75,596 75,610 835622,7
948993,3 ,881
FEB 2001 469116,0 973876,3
48,170 67,668 693261,1
874482,4 ,793
MAR 2001 842337,0 1017645 82,773
119,641 704051,9 768226,2
,916
APR 2001 394101,0 1047125 37,636
44,986 876053,6 835662,5
1,048
MAY 2001 610251,0 1090992 55,935
73,735 827628,0 1011020
,819
JUN 2001 798509,0 1122997 71,105
70,280 1136181 1150100
,988
JUL 2001 1922482 701500,7 274,053
101,839 1887774 1192731
1,583
AUG 2001 592201,0 699641,8
84,643 93,186 635503,0
991554,7 ,641
SEP 2001 396221,0 702646,0
56,390 56,582 700259,2
814379,1 ,860
OCT 2001 700822,0 702981,8
99,693 99,374 705235,7
622929,2 1,132
Seasonal
Seasonally Smoothed
Moving Ratios
factors adjusted trend- Irregular
DATE_ FREE_MAR averages (* 100)
(* 100) series cycle component
NOV 2001 655736,0 692732,3
94,659 99,447 659382,7
574081,8 1,149
DEC 2001 404415,0 675844,7
59,838 297,651 135868,6
532265,0 ,255
JAN 2002 609510,0 705184,1
86,433 75,610 806120,1
616663,8 1,307
FEB 2002 505167,0 591126,4
85,458 67,668 746537,4
667245,6 1,119
MAR 2002 846366,0 666967,0
126,898 119,641 707419,5
686616,0 1,030
APR 2002 271108,0 722592,1
37,519 44,986 602650,4
745782,7 ,808
MAY 2002 407599,0 763972,7
53,353 73,735 552789,5
821017,3 ,673
JUN 2002 1150582 940203,1 122,376
70,280 1637137 1035485
1,581
JUL 2002 553790,0 1285714 43,073
101,839 543792,1 1173631
,463
AUG 2002 1502288 ,
, 93,186 1612136
1391776 1,158
SEP 2002 1063722 ,
, 56,582 1879964
1622636 1,159
OCT 2002 1197389 ,
, 99,374 1204930
1787498 ,674
NOV 2002 2770501 ,
, 99,447 2785908
1839885 1,514
DEC 2002 4550542 ,
, 297,651 1528816
2183555 ,700
The following new variables are being created:
Name Label
ERR_2 Error for FREE_MAR from SEASON,
MOD_2 MUL EQU 12
SAS_2 Seas adj ser for FREE_MAR from SEASON,
MOD_2 MUL EQU 12
SAF_2 Seas factors for FREE_MAR from SEASON,
MOD_2 MUL EQU 12
STC_2 Trend-cycle for FREE_MAR from SEASON,
MOD_2 MUL EQU 12
Представените
резултати показват следното: в колоната Moving averages имаме верижните средни;
в колоната Ratios са показани индивидуалните сезонни индекси; в колоната
Seasonal factors се виждат коригираните сезонни индекси; Seasonally adjusted
series е сезонно коригираният динамичен ред; в колоната Smoothed trend-cycle
имаме изравнения динамичен ред на тренда и цикличните колебания; Irregular
component е динамичния ред на случайните колебания.
Индивидуалните сезонни индекси показват през кои месеци от периода има
позитивно или негативно влияние на сезонните фактори. Когато индивидуалният
сезонен индекс е по-голям от 100, тогава се наблюдава позитивно (нарастващо)
влияние, когато е по-малък от 100 – негативно (намаляващо), а когато е точно
100 – няма влияние. В изследвания динамичен ред няма месеци без влияние на
сезонни фактори.
Месеците, през които сезонните фактори са оказвали позитивно влияние, са:
юли и декември 1998 г., ноември и декември 1999 г., март, април, май и декември
2000 г., юли 2001 г. и март и юни 2002 г. От тях най-силно е било влиянието на
сезонните фактори през месец декември 2000 г. През останалите месеци влиянието
на сезонните фактори е било негативно.
Коригираните сезонни индекси формират т.нар. сезонна вълна. Тя позволява да
се определят по-ясно месеците, за които сезонните фактори оказват позитивно или
негативно влияние. Графично сезонната вълна е представена на фиг. 11.
Фиг. 11. Сезонна
вълна на свободния пазар на ценни книжа
Най-силно позитивно влияние сезонните фактори оказват през месеците
декември, март и юли. Най-силно негативно влияние се наблюдава през месеците
април и септември. Най-слабо сезонните фактори влияят през месеците май - юни и
октомври - ноември.
Сезонно коригираният динамичен ред съдържа очистени от сезонни колебания
елементи, които характеризират тренда, цикличните и случайните колебания в
изследвания динамичен ред. Графично той е показан на фиг. 12.
Фиг. 12. Сезонно коригиран динамичен ред на
свободния пазар на ценни книжа
Най-силно
влияние на тренда, цикличните и случайните колебания в изследвания динамичен
ред се наблюдават през месеците януари 1998 г., юни 1999 г., август, септември
и октомври 2000 г. и декември 2001 г. Най-слабо влияние на тренда, цикличните и
случайните колебания имаме през месеците февруари, април, май и юни 1998 г. и
през ноември 2002 г.
Изравненият
динамичен ред на тренда и цикличните колебания съдържа елементи, които
характеризират тренда и цикличните колебания и са очистени от сезонни и
случайни елементи. Графично той е показан на фиг. 13.
Фиг. 13. Изравнен динамичен ред на тренда и цикличните
колебания на свободния пазар на ценни книжа
Най-силно влияние на тренда и
цикличните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдава през месеците
януари, март, април, май, юни и юли 1998 г. Най-слабо е влиянието на тренда и
цикличните колебания през месеците юни, юли и август 1999 г., юли, август и
септември 2000 г.
Динамичният ред на случайните колебания съдържа елементи, очистени от
тренд, сезонни и циклични елементи. Графично той е показан на фиг. 14.
Фиг. 14. Динамичен ред на случайните колебания на
свободния пазар на ценни книжа
Най-силно
влияние на случайните колебания в изследвания динамичен ред се наблюдава през
месеците февруари 1998 г., април и декември 2000 г., юли 2001 г. и юни 2002 г.
Най-слабо е влиянието на случайните колебания през месеците януари и март 1998
г., ноември 2000 г., декември 2001 г. и юли 2002 г.
12. Прогнози за развитието на пазара на ценни книжа
Въз основа на изведените трендови модели, ще направим краткосрочна прогноза
за развитието на официалния и свободния пазар на ценни книжа. Прогнозите са
показани в Таблица 4 и Таблица 5.
Таблица 4. Прогноза за
развитието на официалния пазар през 2003 и 2004 г.
|
Година |
Месец |
|
|
2003 |
януари |
2354494 |
|
2003 |
февруари |
2414145 |
|
2003 |
март |
2474474 |
|
2003 |
април |
2535483 |
|
2003 |
май |
2597171 |
|
2003 |
юни |
2659537 |
|
2003 |
юли |
2722583 |
|
2003 |
август |
2786308 |
|
2003 |
септември |
2850712 |
|
2003 |
октомври |
2915795 |
|
2003 |
ноември |
2981558 |
|
2003 |
декември |
3047999 |
|
2004 |
януари |
3115120 |
|
2004 |
февруари |
3182919 |
|
2004 |
март |
3251398 |
|
2004 |
април |
3320556 |
|
2004 |
май |
3390392 |
|
2004 |
юни |
3460908 |
|
2004 |
юли |
3532103 |
|
2004 |
август |
3603978 |
|
2004 |
септември |
3676531 |
|
2004 |
октомври |
3749763 |
|
2004 |
ноември |
3823675 |
|
2004 |
декември |
3898265 |
Таблица 5. Прогноза за развитието на свободния пазар през 2003 и
2004 г.
|
Година |
Месец |
Y |
|
2003 |
януари |
12216147 |
|
2003 |
февруари |
12519582 |
|
2003 |
март |
12826345 |
|
2003 |
април |
13136435 |
|
2003 |
май |
13449854 |
|
2003 |
юни |
13766601 |
|
2003 |
юли |
14086676 |
|
2003 |
август |
14410079 |
|
2003 |
септември |
14736810 |
|
2003 |
октомври |
15066869 |
|
2003 |
ноември |
15400256 |
|
2003 |
декември |
15736971 |
|
2004 |
януари |
16077014 |
|
2004 |
февруари |
16420385 |
|
2004 |
март |
16767085 |
|
2004 |
април |
17117112 |
|
2004 |
май |
17470468 |
|
2004 |
юни |
17827151 |
|
2004 |
юли |
18187163 |
|
2004 |
август |
18550502 |
|
2004 |
септември |
18917170 |
|
2004 |
октомври |
19287166 |
|
2004 |
ноември |
19660490 |
|
2004 |
декември |
20037142 |
Според прогнозираните стойности обемът и на официалния, и на свободния
пазар ще нараства значително през следващите две години.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Търговията с
ценни книжа в нашата страна все още се характеризира с нисък интерес на
инвеститорите, което се обяснява с липсата на традиции и наличието на
недостатъци в нейното регулиране. Факт е и това, че фондовата борса не е
достатъчно развита, а инвестиционната култура е все още твърде ниска.
Клиентите на инвестиционните посредници са малко и твърде често самите те
се опитват на “правят” пазара. В същото време в него все още не са навлезли са
навлезли сериозни институционални инвеститори (пенсионни и здравно - осигурителни
фондове, инвестиционни фондове и т. н.).
От наблюденията за
функционирането на борсовия пазар в страната на пазарите в развитите страни,
бихме могли да кажем, че с направените промени в организацията на борсовата
търговия през последните години, като цяло се създават добри условия за
повишаване на оборота и обема на търговските сделки, които се реализират на
нея. С въведената национална система за клиринг и сетълмент се създават добри
възможности за увеличаването на обема на сключените сделки.
Въз основа на
извършеният анализ на съществуващите тенденции в развитието на пазара на ценни
книжа в Република България се налагат следните основни изводи:
Най-силно влияние
върху развитието на пазара на ценни книжа в страната за изследвания период
(1998 – 2002 г.) оказват съществуващите сезонни колебания през месеците януари,
май и октомври 1998 година, май, 2000 година, септември 2001 година и март 2002
година. Като месеците, през които сезонните фактори оказват положително
въздействие са юли и декември юли и декември 1998 г., ноември и декември 1999
г., март, април, май и декември 2000 г., юли 2001 г. и март и юни 2002 г. От
тях най-силно положително влияние на сезонните фактори се наблюдава за месец
декември 2000 г. Това се дължи на факта, че именно този период е един от
най-предпочитаните от страна на фирмите и физическите лица за реализирането на
сделки с ценни книжа на фондовата борса.
По отношение на влиянието на
случайните фактори следва да се отбележи, че тяхното най-силно въздействие се
проявява през месеците февруари 1998 г., април и декември 2000 г., юли 2001 г.
и юни 2002 г. В същото време най-слабо влияние се забелязва през месеците
януари и март 1998 г., ноември 2000 г., декември 2001 г. и юли 2002 г.
Във връзка с
формулираните прогнози за развитието на пазара на ценни книжа в страната в
краткосрочен план следва да се подчертае, че за следващите две години се очаква
повишаване на обема на сделките с ценни книжа, както на официалния, така и на
свободния пазар. Това неминуемо се свързва с благоприятната икономическа
обстановка и предприетите мерки от страна на правителството във връзка с
подобряването на инвестиционния климат у нас.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.
Александров Ст. „Ценни книги, съкровищни
бонове, облигации, акции, държавен дълг, брейди
облигации”
2.
Бошнаков, В., В. Павлова, „Количествени
методи и модели”, София, 2002 г.
3.
Величкова, Н., В. Павлова, „Статистика”,
София, 2002 г.
4.
Велев, Т. „Ценни книжа и фондови борси”, 1996
г.
5.
Вълев, Т., „Операции с ценни книжа”, София, 1993 г.
6.
Галиц, Л. „Финансов инженеринг” - Лорънс
Галиц 1994 г.
7.
Илиев, Ив., „Борси и борсови операции”, София, 1996 г.
8.
Китанов, Н. „Нова книга за акциите и
борсата”, 2000 г.
9.
Консулов В., „Финансов анализ на фирмата”, Аскана, София
1994 г.
10. Младенов, М. “Пари,
Банки, Кредит”, PRINCEPS, София, 1998 г.
11. Петкова, Ив.
“Сделки с ценни книжа”, Варна 1994 г.
12. Петков, Б.
“Пари на борсата”, 1999 г.
13. Петров, Г. “Основи на
финансите на фирмата” Пето издание, “Тракия М”, София, 1999 г.
14. Пешков, Б.
“Борсова търговия”
15. Симеонов, С “Опциите –
пазари, контракти, оценяване, стратегии”, Издателство “Абагар” Велико Търново,
1999 г.
16. Стоянов, В., Пари, банки,
борси, "Галик", София, 1996 г.
17. Стоянов, С. “Фючърси,
опции и синтетични ценни книжа”, Издателство “Тракия – М” , София 1999 г.
Нормативни актове:
1.
Закон за публичното предлагане на ценни книжа (изм., ДВ,
бр. 63 от 2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 61 от 2002 г.,
изм. ДВ бр. 93 и бр. 101/2002 г.)
2.
Наредба за условията и реда за участие в приватизация
чрез облигации по външния дълг
3.
Национална стратегия за развитие на капиталовите пазари
4.
Правилник за работа на Българска та фондова борса
Чуждестранна литература:
1.
1.Livingstone, New
York Institute of Finance “Money and Capital Markets”
2.
2.The Penguin
International Dictionary of Finance
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
Списък на членовете на „Българска Фондова Борса-София” АД, към 31.12.2002 г. |
|
||||
|
Борсов код |
Инвестиционен
посредник |
|
|||
|
101 |
ТБ Обединена
Българска Банка АД |
|
|||
|
102 |
ТБ Първа
Инвестиционна Банка АД |
|
|||
|
104 |
ТБ Нефтинвестбанк
АД |
|
|||
|
105 |
ТБ Инг Банк - Клон
София АД |
|
|||
|
106 |
ИП Първа Финансова
Брокерска Къща ООД |
|
|||
|
107 |
ИП Елана АД |
|
|||
|
108 |
ИП Евро - Финанс АД |
|
|||
|
109 |
ИП ФК Евър АД |
|
|||
|
110 |
ИП ИФК 7М АД |
|
|||
|
111 |
ИП ФБК София Инвест
Брокеридж АД |
|
|||
|
112 |
ИП ФК Акцепт Инвест
АД |
|
|||
|
114 |
ИП ФК Фикс Плюс АД |
|
|||
|
115 |
ТБ Стопанска и Инв.
Банка АД |
|
|||
|
116 |
ТБ Централна
Кооперативна Банка АД |
|
|||
|
117 |
ИП Булброкърс АД |
|
|||
|
118 |
ТБ Юнионбанк АД |
|
|||
|
119 |
ИП Дилингова
Финансова Компания АД |
|
|||
|
120 |
ТБ Биохим АД |
|
|||
|
121 |
ТБ Евробанк АД |
|
|||
|
122 |
ТБ Международна
Банка за Търговия и Развитие АД |
|
|||
|
125 |
ИП Авал - ИН АД |
|
|||
|
126 |
ИП Юнити Инвест 99
АД |
|
|||
|
127 |
ТБ Първа Източна
Международна Банка АД |
|
|||
|
128 |
ТБ България Ин вест
АД |
||||
|
129 |
ГБ Българска
Пощенска Банка АД |
||||
|
130 |
ГБ Булбанк АД |
||||
|
131 |
ИП Улпия Секюритис
АД |
||||
|
132 |
ИП Капман АД |
||||
|
133 |
ИП Фина - С
АД |
||||
|
134 |
ТБ Банка Хеброс АД |
||||
|
135 |
ИП Бета Корп АД |
||||
|
136 |
ИП ФБК Ви - Веста
АД |
||||
|
140 |
ТБ Райфайзенбанк
България АД |
||||
|
141 |
ИП ББГ Симекс -
България ООД |
||||
|
143 |
ИП ФК Карол АД |
||||
|
144 |
ИП Делта Сток АД |
||||
|
147 |
ИП МакКап Брокерс
АД |
||||
|
148 |
ИП Фактори АД |
||||
|
149 |
ИП Нютон Финанс България
АД |
||||
|
150 |
ИП Евро Гарант АД |
||||
|
151 |
ТБ Токуда Кредит
Експрес Банк АД |
||||
|
152 |
ИП ФининвестАД |
||||
|
153 |
ИП БГ Проинвест АД |
||||
|
154 |
ИП Кепитъл маркетс
АД |
||||
|
155 |
ИП Дарик Асетс
Инвестмънтс ООД |
||||
|
156 |
ИП Статус Инвест АД |
||||
|
157 |
ИП Загора Финакорп
АД |
||||
|
158 |
ИП Финанском АД |
||||
|
159 |
ИП ЮГ Маркет АД |
||||
|
160 |
ИП София
Интернешънъл Секюритиз АД |
||||
|
161 |
ИП Фаворит АД |
||||
|
162 |
ИП Нефтохим -
Инвест Финанс АД |
||||
|
163 |
ГБ БНП - Париба
България АД |
||||
|
165 |
ИП Фико Инвест ООД |
||||
|
167 |
ТБ Общинска банка
АД |
||||
|
168 |
ИП Бул Тренд
Брокеридж ООД ООД |
||||
|
169 |
ИП Евродилинг АД |
|
|||
|
170 |
ИП Златен Лев
Брокери ООД |
|
|||
|
171 |
ИП Булинвестмънт АД |
|
|||
|
172 |
ИП Бора Инвест АД |
|
|||
|
173 |
ИП ФАР АД |
|
|||
|
174 |
ИП Арго Инвест АД |
|
|||
|
176 |
ИП Булекс Инвест АД |
|
|||
|
177 |
ИП Източни Финанси
ООД |
|
|||
|
178 |
ТБ Росексимбанк АД |
|
|||
|
179 |
ИП АБВ Ийвестиции
ЕООД |
|
|||
|
180 |
ИП ДЗИ - Инвест АД |
|
|||
|
181 |
ИП Етева България
АД |
|
|||
|
182 |
ИП Маклер 2002 АД |
|
|||
|
183 |
ТБ Търговска Банка
на Гърция АД |
|
|||
|
184 |
ИП Популярна Каса
95 АД |
|
|||
|
185 |
ТБ Банка ДСК ЕАД |
|
|||
|
186 |
ТБ Демирбанк
България АД |
|
|||
|
187 |
ТБ Корпоративна
Търговска Банка АД |
|
|||
|
188 |
ИП Брокерс-Груп АД |
|
|||
|
189 |
ИП Булфин инвест АД |
|
|||
|
190 |
ИП Капитал инженер
проект АД |
|
|||
|
191 |
ИП Финансова
компания Изток АД |
|
|||
|
192 |
ТБ ХВБ Банк
България ЕАД |
|
|||
|
193 |
ИП Реал Финанс АД |
|
|||
|
194 |
ИП Екс Пит и Ко ООД |
|
|||
|
195 |
ИП Сомони 2001 ООД |
|
|||
|
196 |
ИП ВИП-7 АД |
|
|||
|
197 |
ТБ ЧПБ
"Тексимбанк" АД |
|
|||
|
198 |
ИП Метрик АД |
|
|||
|
199 |
ИП Наба Инвест АД |
|
|||
|
200 |
ИП Милиард Инвест
ООД |
|
|||
]]>
