|
|
|
софийски университет „св. климент охридски”
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема:
„РОДИТЕЛСКИ ПРОГРАМИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И КОРЕКЦИЯ НА ЗАЕКВАНЕТО В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ”
/МАГИСТЪРСКА ТЕЗА/
София, 2004г.
Съдържание
1 НАРУШЕНИЯ НА ПЛАВНОСТТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ 5
1.1 Заекването в детска възраст 5
1.1.1 Дефиниция, етиология и клинична картина на заекването 11
1.1.2 Актуалността на проблема - превенция и терапия на заекването в детска възраст 23
1.2 ПРЕВЕНЦИЯ НА НАРУШЕНИЕТО НА ПЛАВНОСТТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ 26
1.2.1.1. Връзката логопед - родител 28
1.2.1.2. Семинари за родители и движението "самопомощ" 30
1.З. ТЕРАПИЯ НА НАРУШЕНИЯТА в ПЛАВНОСТТА В РАННАТА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ 31
1. 3.1. Ролята на родителите в най-ранната терапия 32
1.3.2.1. Детето като пасивен участник 35
1.3.2.2. Детето като активен участник 36
1.3.2.3. Създаване на позитивно отношение на детето към речевото и цялостното се поведение 39
1.3.3.1. Рецидивът като част от терапията 42
1.3.3.2. Предупреждения за възникване на рецидиви 44
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЕМПИРИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ 49
2.1. ХИПОТЕЗА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 49
2.2 ЦЕЛИ НА ПРОВЕДЕНОТО ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ 50
2.4. КОНТИНГЕНТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ 52
ПОЛУЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО 56
ПРИЛОЖЕНИЕ 103
Макар заекването да остава все още като не напълно изяснен проблем, съвременната наука е изследвала и събрала вече много информация за някои от причините при физическото и психическото развитие на детето и социалните фактори, които го пораждат. Разбира се, все още много от тези изследвания и научни изводи са на хипотетична основа, но те все повече ни насочват по правилни пътеки и решения
Всеки логопед може да заяви убедително и авторитетно, че досега никой още в света не е доказал, че заекването се предава по наследство. Особено когато разтревожени родители споделят, че един от двамата или пък друг член от рода заеква. А това означава, че вместо чувство за вина, обреченост, отчаяние и примиренческо отношение, че този говорен недостатък "ще остане за цял живот при тяхното дете", се пораждат надежди и стимули за активна работа с професионални говорни специалисти. А също така и много активното включване на всеки член от семейството.
Вече са установени много фактори, които в различна степен влияят за редуциране и елиминиране на проблема или пък неговото задълбочаване. като много рядко изключение се счита заекването да е възникнало вследствие само на основата на един фактор. По-скоро говорим за група фактори, които си влияят взаимно и с различна доминанта. Примерно при физиологичните фактори трябва да се отчитат контрола върху моторния компонент на речевия акт, сетивното възприятие на детето и пр.
Въпреки невероятните постижения в много хуманитарни и медицински области, все още няма вълшебни лекарства, виртуозни хирургически способи, висши интервенции от супермодерни апаратурни, "бързи терапии" от големи специалисти и пр. За голямо съжаление много от родителите продължават да се надяват на подобни помощи при решението на проблема на тяхното дете.
Превенцията безспорно е по-резултатното действие, отколкото търсенето на закъснялата терапия. Но след като заекването е набрало първоначална скорост, то логопедът трябва да стане най-добрият съветник на родителите за словната и многопластова природа на заекването с компетентна и реалистична информация. А от своя страна родителят трябва открито и точно да информира логопеда за развитието на всички страни и симптоми на речевия проблем и цялостното поведение на детето. И естествено да поеме по-трудоемката част от работата при домашни условия.
Всеки логопед и родител могат да направят най-добра стратегия и реални планове за превенция и ранна терапия на заекването. И още по-здраво да изградят неизбежната връзка "логопед - дете - родител", която в световната практика вече започва масово да се налага.
И накрая, за да няма нереалистични очаквания, родителят трябва да знае, че превантивните мерки и ранна терапия могат да се окажат както кратък, така и продължителен процес с известни амплитуди на успехи и неуспехи.
Макар природата на превенцията да е сложно по всички изследователи, навлизайки в него чрез моята магистърска дипломна работа, аз ще се опитам да разгледам някои негови страни.
В последно време все повече се налага изводът подхода в световната практика, че един от най-резултатните подходи за решение на възникналото нарушение на плавността на речта е превенцията.
Независимо как и кога се е появило, заекването е процес в развитие и вече все по-категорично се налага мнението, че не са единични факторите, които способстват за това. Но за да са налице резултатна превенция или необходима ранна терапия и логопедът, и родителите трябва да са наясно кои са точно тези фактори и каква е степента на тяхното въздействие.
От физиологично естество в общ план това включва речево-моторния контрол, сетивното възприятие и др.
В сферата на психо-социалните фактори това са: личностната характеристика на родителите (като отношение и поведение към детето), стил и взаимоотношения в семейството, личността и комуникативния стил на родителите, характеристика на личността на детето и пр.
А главните психо-лингвистични фактори са: речево и езиково развитие на детето, речник, артикулация, интонация, социална употреба на речта и пр.
При диагнозата трябва да се разграничат проблемите, свързани с езиковите колебания и първите типични черти на заекването.
При самата превенция връзката е главно между логопед и родител, а при терапевтичния процес тази връзка става триединна "логопед -дете-родител"
Много съвременни терапии и програми включват и различни подходи и методи. При превенцията и ранното въздействие като взаимодопълващи се приемат индиректния и директния подходи. И единият, и другият, могат да включват и традиционни и многовариантни методи.
Тъй като детската реч между е в бурен процес на развитие, тя е много уязвима, както споменахме по горе, от много фактори. Затова никога не трябва да се успокояваме, че дори и при успешна терапия заекването е напълно решено. всяка промяна около детето може да доведе до рецидив - тръгване на училище, смяна на квартала и училището, семейни проблеми, личностни проблеми, болести и пр.
Изследването показа, че могат да бъдат изработени специални родителски програми, с чиято помощ детето да преодолява с по-бързи и качествени темпове своето нарушение. Изводите, направени в изследването, ще бъдат адресирани както към колеги-логопеда, така и към родител, чието дете заеква.
Най-добрата мярка за предпазване от заекване и стабилизиране на плавната реч си остава постоянната грижа на родителите в продължение на няколко години, докато всички фактори, които биха стимулирали заекването в малка или голяма степен бъдат преодолени.
Безспорно в тази област предстоят да се направят още много проучвания и изследвания, за да може практиката да се обогати с повече прагматични решения.
Дипломната работа е защитена през 2004 година и съдържа таблици и схеми.
Ключови думи: заекване, превенция и терапия на заекването, логопед, родители, рецидив, клинична картина, емпирично изследване.
]]>
