Частично (кратко) резюме на темата:  

Макар заекването да остава все още като не напълно изяснен проблем, съвременната наука е изследвала и събрала вече много информация за някои от причините при физическото и психическото развитие на детето и социалните фактори, които го пораждат. Разбира се, все още много от тези изследвания и научни изводи са на хипотетична основа, но те все повече ни насочват по правилни пътеки и решения.

Всеки логопед може да заяви убедително и авторитетно, че досега никой още в света не е доказал, че заекването се предава по наследство. Особено когато разтревожени родители споделят, че един от двамата или пък друг член от рода заеква. А това означава, че вместо чувство за вина, обреченост, отчаяние и примиренческо отношение, че този говорен недостатък "ще остане за цял живот при тяхното дете", се пораждат надежди и стимули за активна работа с професионални говорни специалисти. А също така и много активното включване на всеки член от семейството.

Вече са установени много фактори, които в различна степен влияят за редуциране и елиминиране на проблема или пък неговото задълбочаване. като много рядко изключение се счита заекването да е възникнало вследствие само на основата на един фактор. По-скоро говорим за група фактори, които си влияят взаимно и с различна доминанта. Примерно при физиологичните фактори трябва да се отчитат контрола върху моторния компонент на речевия акт, сетивното възприятие на детето и пр.

Въпреки невероятните постижения в много хуманитарни и медицински области, все още няма вълшебни лекарства, виртуозни хирургически способи, висши интервенции от супермодерни апаратурни, "бързи терапии" от големи специалисти и пр. За голямо съжаление много от родителите продължават да се надяват на подобни помощи при решението на проблема на тяхното дете.

Превенцията безспорно е по-резултатното действие, отколкото търсенето на закъснялата терапия. Но след като заекването е набрало първоначална скорост, то логопедът трябва да стане най-добрият съветник на родителите за словната и многопластова природа на заекването с компетентна и реалистична информация. А от своя страна родителят трябва открито и точно да информира логопеда за развитието на всички страни и симптоми на речевия проблем и цялостното поведение на детето. И естествено да поеме по-трудоемката част от работата при домашни условия.

Всеки логопед и родител могат да направят най-добра стратегия и реални планове за превенция и ранна терапия на заекването. И още по-здраво да изградят неизбежната връзка "логопед - дете - родител", която в световната практика вече започва масово да се налага.

И накрая, за да няма нереалистични очаквания, родителят трябва да знае, че превантивните мерки и ранна терапия могат да се окажат както кратък, така и продължителен процес с известни амплитуди на успехи и неуспехи.

Макар природата на превенцията да е сложно по всички изследователи, навлизайки в него чрез моята магистърска дипломна работа, аз ще се опитам да разгледам някои негови страни.
.....