Частично (кратко) резюме на темата:  

Заетостта и безработицата са втората от макроикономическите цели на държавата. Едновременното поставяне на проблема за безработицата и този на пълната заетост има своите основания в подхода на икономическата теория към тези две взаимносвързани състояния на работоспособното население.

Независимо дали производството се осъществява в планова или пазарна форма, работниците и средствата за производство винаги си остават негови фактори. За да се произвежда те трябва да се съединят. Заетостта е процес на съединение на работника със средствата за производство. Този процес представлява характерно количествено отношение между масата средства за производство и масата жив труд, който ги привежда в движение Същевременно, той е и определено качествено отношение между подготовката и професионално-квалификационната характеристика на личния фактор, от една страна, и степента на развитие на веществените елементи, от друга.

Безработицата е невъзможността на работника да се съедини със средствата за производството. В зависимост от състоянието на пазара на труда тя се характеризира като доброволна или принудителна.
Доброволната безработица възниква, когато работниците желаят да се трудят, но срещу по-високо от предлаганото им заплащане на труда. Тази безработица е възможна само в случай, че на пазара на труда съществуват абсолютно гъвкави цени. Tя се възприема като нормално явление и не предизвиква социално напрежение.

Принудителната безработица е свързана със съществуването на негъвкави, или фиксирани, цени на пазара на труда. Причината заплатите да бъдат постоянни за определен период от време са трудовите договори, сключвани индивидуално между работодатели и работници, и колективно - между работодатели и профсъюзи. При това състояние на пазара, когато заплащането на труда е по-високо от равновесното, но не може да се понижи, предлагането на труд ще бъде по-голямо от търсенето и само част от работниците ще намерят работа.
.....