Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Особености на психологическото развитие на децата с умствена изостаналост

 

 

 

 

 

2007 г.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Увод. 3

Първа глава. Особености на психологическото развитие на децата с умствена изостаналост  5

1. Личностни характеристики на децата от 3-до 6 години. 5

2. Особености на развитието на умствено изостанали деца. 11

3. Своеобразие на емоционалната и афективната сфера на деца с интелектуална недостатъчност  14

4. Диагностициране и медицинско обслужване, специфични проблеми в помощните училища и институции. 20

5. Ролята на мотивацията за игра за развитието на децата с интелектуална недостатъчност  25

Втора глава. Анализ на резултатите от изследване на мотивирането за игра. 33

1. Цели и задачи на изследването. 33

2. Характеристика на изследваните деца. 33

3. Методика и методи на изследването. 34

4. Резултати от изследването. 36

5. Основни препоръки и изводи. 41

Заключение. 44

Използвана литература. 45

 


Увод

Един от проблемите, с които се занимава психологията е изучаването на своеобразието на развитието на детето с интелектуална недостатъчност по пътя на формирането на неговата личност, рязко променяща се в хода на неговото развитие в зависимост от характера на обучението и възпитанието, на някои качества които позволяват да се компенсират дефектите.

Една от важните характеристики на личността на детето с умствена изостаналост се явява незрелостта на неговата емоционална сфера.

Емоциите и чувства играят съществена роля в развитието на личността. При децата с умствена изостаналост са налице сериозни първични изменения в емоционалната сфера, които способстват за психопатологични изменение във формирането на характера, отрицателни качества, които значително усложняват корекциите на основния психичен дефект. Ето защо изучаването на емоциите и чувствата на детето с умствена изостаналост, тяхното формиране и възпитание имат толкова важно значение. При децата с отслабена способност за ефективна саморегулация, емоционалните проблеми се проявяват с особена сила и отчетливост. Разрушителното въздействие на подобно неумение да се справят със своите чувства води до различни последици: от неуспехи в осъществяването на намерения до влошаване на здравословното състояние. При децата, при които не са достатъчно развити емоциите се срещат проблеми с адаптацията в социума, откъдето възниква и спецификата на емоционалната сфера на децата с умствена изостаналост.

Друг проблем е мотивът за дейност на умствено изостаналите деца в предучилищна възраст. В съвременната психология мотивът се разглежда като едно от структуроопределящите образувания на дейността. Изменението на мотивационната сфера на децата с умствена изостаналост обуславя и протичането на тяхната игрова дейност. Обръща се специално внимание на мотивацията за игра като част от самата игра, тъй като това е основен начин за подобряване на тяхното психическо развитие.

Поради тази причина обект на изследването се явява: мотивационната сфера децата в предучилищна възраст с умствена изостаналост.

Предмет е: особеностите на мотивирането за игра на деца с умствена изостаналост Целта е: Изучаването на особеностите на мотивирането за игра на деца с умствена изостаналост

Основни задачи:

-                    разглеждане на личностните характеристики на децата от 3-до 6 години и открояване особеностите на развитието на умствено изостанали деца;

-                    проследяване на своеобразието на емоционалната сфера на умствено изостаналите деца;

-                    експериментално изследване на мотивацията за игра на децата и умствена изостаналост

Основната хипотеза е: мотивирането за игра на деца с умствена изостаналост в предучилищна възраст не е сформирано в достатъчна степен, че детето само да се подбужда към игра.

Целта и задачите на изследването ще се постигнат на базата на задълбочено проучване на литература по проблема, извършване на сравнителен и критичен анализ, експериментално изследване и ще се достигне до формулиране на основни изводи и заключения.

 

………………………………

 

Психичното развитие на детето е сложен процес на взаимодействие между неговите вътрешни потребности и външни влияния, непрекъсната връзка на детския организъм и средата, отразени в адаптивните възможности на детето. Нормалната нервна регулация на мозъчните клетки е необходима предпоставка за динамиката на развитието. Физическото и психическото развитие са двете страни на този единен процес, намиращи се в постоянно взаимодействие. Нормалното физическо развитие е важно условие за психическо съзряване. Тази връзка не е механична и може лесно да се открие, както при развитието, така и при отклоненията и при патологичните състояния. През ранното детство може да се установи, че всяко нарушение в хода на физическото развитие се отразява върху психичното в различна степен и обратно – смущенията в психичното развитие дават отражение върху общото състояние.,,Психичното развитие е процес на количествени натрупвания и качествени промени в психиката на човек или животно. Психичното развитие е движение, за което е специфично периодично изменение в равнището на вътрешното (психично) регулиране на поведението или саморегулиране на дейността. Процесът на това развитие като единство и борба на противоположностите има диалектически характер и сложна възрастова периодизация, с пропорции и диспропорции между отделни психични явления, е кръстосано действие на външни и вътрешни фактори, с безсъзнателно или недостатъчно осъзнато копиране и съзнателна адаптация.’’ Г. Мирков и Л. Десев, 1981 г.

 

……………………………………….

 

Появата на новото психично качество “съзнание” към началото на четвъртата година дава възможност поведението на детето да не се изгражда единствено от наличието или отсъствието на определени обекти от околната среда, а и от наличието или отсъствието на тези предмети в миналото, и то с увеличаващи се с възрастта интервали от време. Това означава, че детето вече може да управлява поведението си върху основата на психичните образи, съществуващи в неговата психика, т.е. може да управлява поведението си само.

Това ново качество първоначално е необичайно за детето, и то се стреми да го изследва и експериментира с него. Това се изразява с емоцията /претенцията/ “Аз сам!”, която е насочена към самостоятелно изграждане на поведението, а не към осъществяване на поведение, предложено от други хора.

Този факт дава основание на много психолози да определят края на ранната възраст и началото на предучилищната възраст като краткотраен период на “криза”, когато детето става по-затворено в себе си и по-малко възприемчиво към сътрудничество с околните хора.

В поведението на детето появата на съзнанието предизвиква някои сходни моменти, които се означават с понятието “негативизъм”, т.е. противодействие на възрастния. Негативизмът се описва със следните “черти” на поведението.

1. “Своенравност /своеволие/”. Същността на своенравността е демонстрация пред другите хора на наличие на съзнание чрез демонстрация на самостоятелно изградено поведение. Своенравността е насочена срещу зависимостта на детето от други хора. Изразява се с изречението “Аз сам!” /т.е. детето предпочита самостоятелно да си изгради определени компоненти на поведението/.

2. “Опърничавост”. Това е поведение, насочено срещу предложенията на възрастните. Детето отказва да направи нещо /даже и това нещо да му е приятно/ единствено поради факта, че възрастен човек му е предложил да го направи. Т.е. негативизмът е социална емоция, причиняваща поведение, насочено срещу сътрудничество с възрастния.

 

………………………………………..

 

Към настоящия момент въпросите свързани с развитието на познавателната дейност, емоционалната сфера активно се изучават от психолозите. Разработват се методи за експериментално-психологическо изследване на деца с цел разкриване на умствената изостаналост и нейните качествени характеристики. Особено важно значение има концепцията за психичното развитие на умствено изостаналото дете, която е развита от Виготски – един от първите изследователи по тези проблеми. Разглеждайки процеса на развитието на умствено изостаналото дете като единен процес, където всеки следващ етап от развитието зависи от предишния, а всеки следващ начин на реакция зависи от предишната реакция, Виготски акцентира на необходимостта да се различава първичния дефект и вторичните усложнения в развитието. Той подчертава че не трябва да се разглеждат отделно особеностите на психиката на умствено изостаналото дете от основната причина за неговото изоставане – от поражението на главния мозък. Това би означавало игнориране на процеса на развитие. Отделните особености на психиката се намират в изключително сложно положение по отношение на основната причина..

Най-важният извод, до който достига Виготски е, че умствено изостаналото дете по принцип е способно за културно развитие и може да развие висшите си психични функции, но на практика често се оказва културно недоразвито и лишено от тези висши функции.

Това се обяснява с историята на развитието на умствено изостаналото дете, т.е. когато биологичната непълноценност го лишава от възможността своевременно да усвоява човешката култура.

 

………………………………..

 

Резултати от експеримента “Вълшебната стая”

На всяко дете му се даваха инструкция и въпроси. Всички деца реагираха различно на думите на изследващия. Четири от шест деца се съгласиха да отидат във вълшебната стая на замъка. Две от децата отказаха, като обясниха своя отказ по следния начин:

Асен С. Във вълшебната стая отказва да отиде, не иска, не зае защо. Няма желание да вземе със себе си, когото и да е. Може да се предположи, че детето има проблеми в общуването с връстниците и възрастните. На изискванията на възрастните не се подчинява винаги, а дори да го прави не е напълно и не веднага. Понякога приема помощ от възрастните. Към контакт с експериментатора тръгна бързо, активно, но бързо се уморява, вниманието е неустойчиво. Общуването с експериментатора и децата е кратковременно. В сравнение с участието в игра може по-продължително време да рисува. Рисува с удоволствие, като веднага може да направи 2-3 картини, които са доста хубави. Вероятно обича да рисува, тъй като тази дейност му се отдава и има дарба. Проявява некритично отношение към себе си и останалите.

Иван Г. Не говори, прави различни неща сам, без да обръща внимание на другите. Мимиките и жестовете му показват безразлично, безучастно отношение на детето към думите на експериментатора, играе сам със себе си. Има слабо развита моторика, в резултат на което движенията и позите на детето са сковани, затруднено е изпълнението на игрови действия с предмети. Действията му се намират на ниво специфични и неспецифични манипулации /хвърля количката си, преобръща я/. Експериментът не може да се изпълни от детето, тъй като то има трудности да си представи ситуацията с вълшебника, поради слабото развитие на абстрактното мислене, ограниченост на въображението, слаба памет. Затруднено е общуването с връстниците и възрастните. По-голямата част от времето прекарва в изолация. Понякога приема помощ от възрастните.

 

…………………………

 

Заключение

Възпитателният потенциал на всяко общество се ориентира към формиране на социално приемливо поведение и начин на живот на подрастващите поколения. Този процес се покрива със същността, съдържанието и посоките на протичане на социализацията на всеки индивид. Трудност при социализацията се наблюдава както при индивиди в норма, така и при деца с отклонения от нормата. Възпитанието на деца с умствена недостатъчност е особено отговорна и трудна задача. Това е задача както на обществото, така и на родителите, на възпитателите, на социалните институции, на държавата. Благодарение на предаността на възпитателя, ентусиазма му, тези деца могат да навлизат в живота с максимално коригирани недъзи и чувства за обществена полезност. Като познава особеностите на емоционално-волевата сфера, характера на личността, възпитателят може да разбере много неразбираеми на пръв поглед неща странни в поведението на деца с умствена изостаналост. Благодарение на съпричастността на обществото, тези деца могат да се почувстват желани и нужни. Държавата е тази, която трябва да осигури условия за правилното им отглеждане, възпитание и социализация.

България отскоро започна да разчупва стереотипите в отношението към децата с физически и умствени проблеми. До скоро те бяха изолирани в отдалечени от по-големите градове домове за социални грижи на социален режим. Тенденциите са към засилване на грижите по отглеждане и възпитание на децата с умствена изостаналост, като се наблюдават ясно изразени опити за прилагане на нови способи за лечение и/или социализация на такива деца.

Необходимо е да се положат всички усилия за постепенното настаняване на децата от домове в семейства и за оказване на помощ на семействата с цел да се гарантира задоволяването на всички потребности на децата, включително потребностите им от образование.

Време е да се отхвърли “необучаемостта” на децата с умерена, тежка и дълбока умствена изостаналост и да се гарантира правото на обучение на всички деца в съответствие с техните потребности. За целта трябва основно да се преструктурират щатът и функциите на институциите и те да станат част от образователната система на страната, като се въведат учебни програми и институционален контрол върху качеството на образованието.

 


Използвана литература

 

1.                 Данаилова, Н. Особености на писмената реч на деца с умствена изостаналост. - Образ, и квалификация, 2001, №6

2.                 Димитров, Л. и кол. „Теория на възпитанието”, С., 1994 г.

3.                 Иванов, Георги. Влиянието на мотива у умствено изостаналите ученици . Образ. И квалификация, VII, 1999, N 5

4.                 Манасиева, Тони. Децата с интелектуални дефицити О б щ. в ъ з п., ХLIII, 2004, N 3

5.                 Матанова, Ваня и др. Интелектуално развитие и потенциал за учене на деца с умствена изостаналост. Психол. изследв., 2004, N 3,

6.                 Николова, Елеонора. Особености на двигателните умения при децата с умствено изоставане от предучилищната възраст и начална училищна възраст Спец. Педагогика, VI, 2001, N 3,

7.                 Михайленко Н. Я., Короткова Н. А. Игра с правилами в дошкольном возрасте. - 2-е издание. - Екатеринбург: Деловая книга, 1999

8.                 Стребелева Е. А., Катаева А. А. Дошкольная олигофенопедагогика. -М.: Просвещение, 1988.

9.                 Субботский Е. В. Нравственное развитие дошкольников // Вопросы психологии. - 1983. №4. С. 29-38.

10.            Судаков К. В. Биологические мотивации. - М., 1971.

 

 

 

 

Темата е изготвена

В темата е включена графика.

 

Ключови думи:

психологическо развитие на децата с умствена изостаналост, личностни характеристики, деца с интелектуална недостатъчност, мотивация за игра при деца с интелектуална недостатъчност, трудности в общуването

 


Търси за: личностни характеристики | трудности общуването

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker