Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ

на тема:

„Стихията на змея – символика и образ в народните вълшебни приказки”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод. 3

Първа глава. 5

1. Мястото на вълшебните приказки в българския фолклор. 5

2. Вълшебните приказки и митологията. 11

3. Вълшебните приказки и християнството. 12

Втора глава. 20

4. Символика и образ на змея във вълшебните народни приказки. 20

5. Приказки за змея – Последният змей. 26

Трета глава. 36

6. Поетика на вълшебните приказки. 36

Заключение. 44

Използвана литература. 46

Библиография. 48

 

Увод

Митологията, като съставна част на религията, е системата от персонификации, алегории и символи, изразяващи отношението на човека към света. Появата на митология при славянските племена е обект на множество изследвания и дискусии. Знае се за наличието митология, появила се в развитието на племената; политеистична система с първостепенни и второстепенни божества, духове и демони. Според някои изследователи тази форма на славянската религия се появява много късно, а истинските им вярвания са демонологични – вяра в духовете на мъртвите, духове на природата, различни демони и т.н.

Основните изследвания на славянската митология и славянският пантеон са направени през XX век от бележити слависти от началото на века - Ватрослав Ягич, Лубер Нидерле, Александър Брюкнер, в по-ново време Александър Гейщор, Иван Панчовски и други. Преди това съществуват само откъслечни сведения и предположения. Обширните изследвания на славянския фолклор дават светлина по много въпроси от митологията. Напредъкът на археологията също спомага разкриването на някои факти.

Славяните са имали широка система от вяра в различни духове и демони. Това са всички свръхестествени същества, които според славяните обитават заобикалящия ги свят. Самите славяни най-често наричат тези същества бесове, което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и прочее, без оглед на функциите и характера им (добри или зли). В западната литература бесовете много погрешно са наричани "божества", вероятно единствено поради характеристиката им на нечовешки (били те антропоморфични или не) същества с особени способности. Но не всички вълшебни образи в митологията могат да бъдат отъждествявани с богове. Разликата помежду им е много ясна и пределно проста - боговете са всемогъщи; те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот, и съответно могат да направляват, да моделират всичко по Световното дърво - живот, смърт, любов, брак, раждане, болест, плодородие, мизерия, сила, слабост, дъждове, суши, земетресения, светлина, мрак, топлина, студ и прочее. При това от всичките им действия се излъчва някаква загриженост за човечеството или природата, независимо как се проявява в конкретния случай - като полза или като вреда. Грижата тук не е задължително в интерес на човека, не е насочена само към неговото добруване, но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип. Доста по-елементарни, нисши и немощни са всичките демони, духове, души и други свръхестествени създания. Те притежават едни или други магически възможности, но са подчинени на боговете, макар и в по-лека степен от хората. Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение, но са принудени са се съобразяват с него, за да не станат обект на "небесно наказание". И ако боговете са най вече обект на религиозни вярвания и почит, то останалите свръхестествени същества са обект единствено на суеверия. Поради това хората само се страхуват от тях, както се страхуват от зверовете и болестите, докато към боговете се отнасят със страхопочитание, с уважение, та дори и с обич.

ЗМЕЙ - огромно огнедишащо чудовище подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на мрака, който се стреми да разруши установения от божествения закон ред - Правда. Змейовете вършат ужасяващи злини, които често поставят под въпрос оцеляването на цели родове села: предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад. Пръв враг на змея е бог Перун - върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

.....................................................................................................................................

Заключение

Светът на приказката е обширен. Темите, според които могат да се групират приказките на всеки народ са многобройни. Талантливи майстори на словото и разказвачи и разказвачи са сложили в такава степен отпечатък върху всяка тема, върху всеки сюжет и мотив, че са се получили редица нови приказки.

Тази мисъл, изтъкната вече в предговора, намира най-ярко потвърждение при прегледа на вариантите на различните приказки. Безспорната дарба на народа да променя архитектониката на едно народно произведение личи както при песните – любовни, битови, епични и др. , така и при пословици, поговорки гатанки. В народните приказки обаче се наблюдава още по-интересен процес на новаторство поради кръстосването на различни чужди сюжети и мотиви с българските. Тези преплитания на идейни, образни и художествени елементи са така разнообразени, че при много случаи се получават съвсем нови фолклорни произведения.

Голямото езиково богатство, което крие нашата народна приказка, е опазено грижливо. Освен някои промени от ортографски характер, направени, за да не затрудняват читателя, са внесени със същата цел незначителни морфологични промени и леки оглаждания на редуцирани форми на глаголи, имена, наречия и други думи. Леко са нормализирани някои резки диалектни особености, които биха попречили за по-силното въздействие на поетичните образи, а така също на идейните и стилни качества на приказките. 

.....................................................................................................................................           Използвана литература

1.      Аникин, В., П., „Русская народная сказка”, Москва, 1959 г.;

2.      Анчев, А., „Психологически аспекти на българските народни приказки”, Философски алтернативи, № 1, 2007 г., с. 86 – 98;

3.      Арнаудов, М., „Очерки по българския фолклор”, София, 1936 г.;

4.      Беновска - Събкова, М., „Змеят в българския фолклор”, БАН, 1992 г.;

5.      Бочков, П., „Епическият вариант на фолклорната концепция за историята на етноса”, Български фолклор, София, № 1, 1986 г.;

6.      Гайщор, А., „Митология на славяните”, София, 1986 г.;

7.      Георгиева, „Българска народна митология”, София, 1983 г.

8.      Горький, А. М., „Литературно - критические статьи”, Москва, 1937 г., стр. 634;

9.      Динеков, П., „Български фолклор”, София, 1972 г.;

10. Дуйчев, И., „Проучвания върху средновековната българска история и култура”, сборник статии, София, 1981 г., 183 стр.;

11. Екзарх, Й., „Шестоднев”, (Превод от старобългарски, послеслов и коментар),  Николай Цв. Кочев, София, 1981 г.;

12. Иречек, К., „Пътувания из България”, Пловдив, 1899 г.;

13. Калоянов, А., „Български митове”, София, 1979 г.;

14. Кацаров, Гаврил. и др., „Извори за старата история на Тракия и Македония”, София, печатница на БАН, 1949 г.;

15. Общ труд, „Повременно книжовно списание, уреждано и издавано при болградското централно училище”, (от Т. Икономов), Болград, 1868 г.

16.  Панчовски, И., „Пантеонът на древните славяни и митологията им”, София, 2000 г.;

17. Партулова, Л., Д., „Български вълшебни приказки”, София, 1978 г.;

18. Поспелов, Г., Н., „Теория литератури”, Москва, 1940 г.;

19. Пропп, „Исторические корни волшебных сказки”, Ленинград, 1986 г.;

20. Пропп, „Морфология на приказката”, София, 1983 г.;

21. Сборник народни умотворения (СбНУ). Т. І, ІV, VІ, VІІ, ХІ, XLІV, ХХХІІ, ХХХVІІІ;

22. Сираков, Стоян, М., „Приказник със старовременни приказки”, В. Търново, 1902 г.;

23. Чичеров, В. И., „Русское народное творчество”, изд. „Мо­сковского университета”, 1959 г.  ;

24. Шапкарев, „Сборник от народни старини. Български народни приказки и предания”, Пловдив, Кн. VІІІ, ІХ.

................................................................................................................................................

Библиография

1.      Иванчева, З.,  „Български народни вълшебни приказки”, 2004 г.;

2.      Самодивско царство. Народни приказки, 2004 г.;

3.      Лалев, Ц. К. Лозанова, „Вълшебни приказки”, 2005 г.;

4.      „Златна броеница” - Български народни приказки, 2005 г.;

            В „Златна броеница” са нанизани 20 от най-красивите български вълшебни приказки. Те носят магията и мъдростта на родния ни вълшебен свят. Всяка от приказките е разказана така, че да съхрани омаята на корените, от които идва, и едновременно с това, да е близка и разбираема за малките читатели.

5.      Райнов, Н., „От царство в царство”, 2005 г.;

6.      „Незабравимо пътешествие в царството на българските вълшебни приказки.” - Подбрани са творби от сборниците на Николай Райнов с български приказки:  “Най-хубавите народни приказки” (1924); “Златното птиче” (1924) и “Юнак над юнаци”(1925).

7.      „Моята коледна библиотека”, 2006 г.

8.      Ефектно коледно куфарче с четири книжки с любими вълшебни приказки за коледните вечери.

9.      „Български народни приказки”, 2005 г.;

10.  „Отбрани вълшебни и митични приказки от българския фолклор”. Съдържат истории за русалки, змейове, принцове, принцеси, кралства, хвъркати коне...

11.  „Тримата братя и златната ябълка”. 

12.  „Троицата братя и халите”. Шапкарев, № 243, Орхание, разказал Ташо Цеков;

13. „Троицата братя и змеят”, СбНУ, ХХХVІІІ, стр. 27.;

14.  „Троицата братя и една ламя”, СбНУ, ХХХІІ, с. 607;

15.  „Двамата братя и халите”, периодично списание, ІV, кн. 15, май - юни, 1885 г., с. 442;

16.  „Келешът и царската дъщеря”, изд. „Дамян Яков”, 1999 г.;

17.  Костов, Ст., „Юнакът, що бозал двайсет години”, Христоматия, т. ІІ, 1889 г., стр. 181;

18.  „Хала – халосия”, СбНУ, І, с. 100;

19.  „Царската дъщеря с дървените дрехи”, СбНУ, VІІ, с. 208;

20. „Овчарката царица”, Шапкарев, № 212;

21.  „Цане и ламята”, СбНУ, VІІ, с. 152;

22.  „Дядо Трак и последния змей”, общ труд, І, кн. 3, 1868 г.

..........................................................................................................................

Темата е изготвена 2009 г.

Най-новата информация е от 2006 г.

Ключови думи: народни приказки, змей, змия, ламя, хала, дракон, царска дъщеря, тримата братя, символика, фолклор, разказвач, записвач, Моканина, Арнаудов, Тейлър, Лънг, Раковски, Каравелов, Славейков, Шапкарев, Елиаде, Пропп

 


Търси за: змия | царска дъщеря | символика | фолклор | Арнаудов | Тейлър | Раковски | Каравелов | Славейков

Helpos.com >> Архив >> Социални науки >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker