|
|
|
На тема:
Проблемите на Чехословашката криза -(навечерието на Втората Световна война)
2005г.
От как свят светува човек се стреми към максимална власт. Световното господство е било цел на народи като персите, римляните, каратагенците и т.н. Именно този стремеж създава конкурентна среда, което, от своя сткрана, държи човешкия дух буден
В началото на ХХ в. Европа е обхаваната от националните идеи разпространявани от либералисти и националисти. Наболелият почти столетен Източен въпрос приключва с края на Първата световна война, но последвалият я Ньойски мирен договор не създава предпоставки за мирно човешко съжителство, а провокира търсенето на реванш от страна на загубилите във войната. Версайско-Вашингтонската система ражда политици като Ченбърлейн, лорд Халифакс, Чърчил, Боне, Даладие, Рузвелт, диктатори като Хитлер, Мусолини и Сталин, които се превръщат в месии на човешкия род.
След края на Първата световна война Германия е съсипана. Мирният договор от 1919 г. я изправя пред национална катастрофа. Икономиката на немската държава е срината, а огромните репарации източват нейните ресурси. Териториалните загуби също са значителни. Елзас и Лутарингия преминават във френски ръце, а Рейнската област е демилитаризирана. В следващото десетилетие германското население е изправено пред съдбовната задача да оцелее. В този момент изгрява звездата на Адолф Хитлер и неговата Национал-социалистическа партия. Той успява да убеди народа в чистотата и превъзходството на арийската раса и успява да вдигне страната на крака. Разпаленият сред немците национализъм, агресивната хитлеристка политика и неограничената отстъпчивост на западните демокрации водят до връщането на Рейнската област в немски ръце, както и присъединяването на Австрия към Германия. Това, от своя страна води до разрушаването на Версайско-Вашинготнската система и до ново преразпределение на силите. Подобно преразпределение не би станало по мирен път, а единствено с цената на нов световен конфликт, а последната крачка която би спасила света от ново по-могъщо разрушение, е овладяването, но правилно, на Чехославашката криза.
С проблемите на Чехословашката криза се занимават редица историци: Христина Мирчева - “История на международните отношения”, Хрисото Ковачев, Марин Маринов - “История на Втората световна война”, Хенри Кисинджър - “Дипломацията”. В своите научни трудове те разглеждат както Чехословашката криза, така и последвалата Мюнхенска конференция. Анализират външната политика на Великите сили и очертават предпоставките за Втората световна война.
Не са изминали и два месеца откакто хитлеристките войски се появяват във Виена, когато Европа отново е обхваната от тревога: над Чехословакия се надвисва запалаха от германско нахлуване.
Хитлеристката “пета колона” активно действа в Судетската област, в която живеят много немци. Стимулирани от успеха на ***, судетечните фашисти открито заявяват, че всеки ден трябва да се очаква пристигане на германски войски. Обстановката още повече се нажежава във връзка с фашистката провокация на 21 май 1938 г. в гр. Хеб, близо до германската граница. При нападение срещу чешки полицай загиват двама судетски немци. Около този инцидент немскофашистката преса разгръща яростна античешка кампания.
Чехословакия привлича Хитлер с изгодното си стратегическо положение в центъра на Европа, с богатите си природни ресурси и с високо развитата си промишленост. Освен това тя има първокласна, добре въоръжена армия и е сериозна пречка за осъществяването на германска агресия, още повече, че има договори със Съветския съюз и Франция за взаимна помощ. Затова след заграбването на Австрия, Чехословакия става главен обект на агресивните планове на фашистките управници. “Задачата се състои в извършването на подготовката по такъв начин, че основната част на въоръжените сили да могат бързо и неочаквано да нахлуят в Чехословакия като в същото време на запад бъдат оставени минимални сили …”2
Основната причина за колебливата френско-британска политика по отношение на Чехословашката криза е страхът от военната сила на Райхстага. Военния арсенал на Германия обаче съвсем не е такава заплаха и надали би се справил с една англо-френска коалиция. Показателно в случая е и поведението на германския генерален щаб.
Съветниците на Хитлер не споделят единодушно поразителната му увереност в превъзходството на веремахта над чехословашките въоръжени сили. Предвид на все още огромния превес на съюзническите сили, с изключение на авиацията, германските генерали не могат да бъдат убедени, че Франция и Великобритания ще се подчинят на волята на фюрера. За да смаже чешката армия и да се пробие или заобиколи бохемската отбранителна линия, практически ще бъдат необходими всичките тридесет и пет дивизии. Германският генерален щаб информира Хитлер, че чехословашката армия е ефикасна, с модерни оръжия и екипировка.
Укрепленията на западната стена, или линията “Витфрид”, независимо, че вече съществуват като полеви съоръжения, все още са далеч от напълно завършения си вид. Така в момента на атака срещу Чехословакия само пет действащи и осем резервни дивизии, ще бъдат разположени по цялата германска западна граница срещу френската армия, която би могла да мобилизира сто дивизии. Генералите са ужасени от възможносттта да поемат такъв риск, при положение, че ако изчакат няколко години, германската армия ще бъде в отлично състояние. Независимо от факта, че политическите виждания на Хитлер за пацифизма и слабостта на съюзническите сили, относно военната повинност, Рейнската област и Австрия се оказват правилни, Германското главно командване не вярва, че блъфът на Хитлер ще мине за четвърти път. Изглежда невероятно, че Великите сили, които притежават очевидно военно надмощие, “още веднъж ще се откажат от честта и задълженията си, с други думи - от здравия разум”3. Освен това съществува и Русия със славянската си слабост към Чехословакия.
…………………..
Така завършва истерията около Чехословашката криза. В продължение на няколко месеца Великите сили се лутат между унижението и страха пред Хитлер. Те не виждат практическата невъзможност на Германия да води война на няколко фронта, разузнаването им не разбира за готвения срещу Хитлер преврат и за проблемите в кухнята на Третия райх. Водени от страх и инстинкт за самосъхранение те решават да предадат в жертва една малка централноевропейска държава пред смътните обещания за мир от страна на фюрера. Очевидното “миролюбие” на Хитлер е подплътено със следните факти: Към есента на 1938 г. нацистите увеличават офицерския състав в сухопътната армия от 3858 души през 1933 г. на 22000 души. През 1939 г. въоръжените сили на Германия достигат общо 3 085 000 души, т.е. те се увеличават: войници - 100 пъти, офицери - 50 пъти. По същото време SS създават въоръжени сили като алтернативен военне елит. Събрани на куп тези факти говорят красноречиво за желанието на Хитлер да запази мира в Европа.
В продължение на няколко месеца през лятото на 1938 г. Хитлер води политика на заплахи спрямо западните демокрации. Тя му осигурява нова придобивка, узаконена с Мюнхенската конференция. Докато правителствата на Великобритания и Франция се стремят всячески да запазят мира в Европа и света, фюрера се подготвя към предстоящия си военен марш. На няколко пъти ситуацията изглежда може да бъде овладяна, но съдбата изиграва лош номер на човечеството. Смесването на предпазливата политика на Запада, неутралитета на малките и средни европейски държави, ненамесата на САЩ и амбициозните и агресивни действия на немските националсоциалисти, отвеждат света към катастрофата, наречена Втора световна война.
...........................
Темата е изготвена 10.2005г.
В темата не са посочени източници на информация
2 “История на Втората световна война” - стр. 92. Военно издателство. София, 1976 г.
3 У. Чърчил - “Мемоари” - стр. 284.
]]>
