Частично (кратко) резюме на темата:  

След края на Първата световна война Германия е съсипана. Мирният договор от 1919 г. я изправя пред национална катастрофа. Икономиката на немската държава е срината, а огромните репарации източват нейните ресурси. Териториалните загуби също са значителни. Елзас и Лутарингия преминават във френски ръце, а Рейнската област е демилитаризирана. В следващото десетилетие германското население е изправено пред съдбовната задача да оцелее. В този момент изгрява звездата на Адолф Хитлер и неговата Национал-социалистическа партия. Той успява да убеди народа в чистотата и превъзходството на арийската раса и успява да вдигне страната на крака. Разпаленият сред немците национализъм, агресивната хитлеристка политика и неограничената отстъпчивост на западните демокрации водят до връщането на Рейнската област в немски ръце, както и присъединяването на Австрия към Германия. Това, от своя страна води до разрушаването на Версайско-Вашинготнската система и до ново преразпределение на силите. Подобно преразпределение не би станало по мирен път, а единствено с цената на нов световен конфликт, а последната крачка която би спасила света от ново по-могъщо разрушение, е овладяването, но правилно, на Чехославашката криза.

С проблемите на Чехословашката криза се занимават редица историци: Христина Мирчева – “История на международните отношения”, Хрисото Ковачев, Марин Маринов – “История на Втората световна война”, Хенри Кисинджър – “Дипломацията”. В своите научни трудове те разглеждат както Чехословашката криза, така и последвалата Мюнхенска конференция. Анализират външната политика на Великите сили и очертават предпоставките за Втората световна война.
.....