Теория за злато

Вид: курсова работа
Прибавен: 2010-09-23
Рейтинг:
5 1 2 3 4 5
(1 гласа)
Дължина: 58 стр.
Цена:
 (81 лв) 64.80 лв (нова цена)
  (Спестявате 16.20 лв, 20%)
Пълно резюме: RTF format .Rtf (83KB)          Html format .Html (40KB)

(От пълното резюме ще добиете по-добра представа за засегнатите проблеми в разработката)

Ключови думи и изрази:

теория за злато, Бретън-Уудска система, парични стандарти, благороден метал, пазарни конвенции, метални коефициенти, физическо злато – производство, търсене и потребление

реклама реклама
Частично (кратко) резюме на темата

Още от зората на човешката история става ясно, че човечеството има неудовлетворимо желание да притежава, трупа и излага на показ златни предмети. Златото буди човешкото желание за пътешествия към неизвестното. Няма друга стока така често пресъздавана в историята, песните и поезията. От неговото откритие преди близо 3000 години, то се счита за единствения пазител на стойността, на който човек може да се довери. Според някои автори първите златни сечени монети се появяват около 700 г. пр. н. е., когато лидийските търговци започват да ги използват като парично средство и са представлявали проста сплав от 63% злато и 27% сребро, известна като “електрум”. Други пък посочват Крес, царя на Лидия, като първия човек, който започва да използва златото и среброто като парично средство, 550 г. пр. н. е., като сече монети от тях. Цяло хилядолетие по-късно сър Исак Нютон, управител на Кралския монетен двор пръв определя стойността (или цената) на една трой унция злато като равностойност на малко повече от четири лири. Тази стойност се запазва фиксирана близо 200 години. По това време започва постепенно да се формира Лондонския златен пазар – най-стария и голям пазар на злато.

Пълен преглед ...

Внимание: Всички материали са за лично ползване и с помощна цел. Helpos.com не носи отговорност при опит за плагиатство. Авторството на текстовите материали принадлежи на техните автори!

  • Сходни разработки:

  • Автори печелете пари

реклама
Време за зареждане: 0.37 сек