Частично (кратко) резюме на темата

Котленските възрожденски храмове се явяват естествени наследници на православно-християнски традиции, водещи началото си от Българското средновековие.

Селищата в Котленския край са: Котел, Жеравна, Тича, Медвен, Градец, Ичера, Катунище, Нейково, Раково, Кипилово и Стара река. Те са разположени в Сливенско-Котленския балнак и дават цялостния стопански и духовен облик на този буден възрожденски край.

В съвременното цеърковно-териториално деление повечето от тези селища попадат в диоцеза на Сливенската митрополия и по-специално – в числящата се към нея Котленска духовна околия. Изключения правят само селата Стара река и Кипилово, които са в състава на Еленска духовна околия от Търновската митрополия.

През XVIII и XIX в. (възрожденския период) в църковно отношение котленските села се числят към Преславската епархия. Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. обединява Варненската и Преславската епархии в една, а през 1884 г. по силата на приспособения в Княжество България Екзархийски устав почти цялата Котленска околия преминава от Варненско-Преславската епархия към ведомството на Сливенския митрополит. Окончателното присъединяване към Сливен на всички енории в Котленско е завършено през 1895 г.

Пълен преглед ...