Частично (кратко) резюме на темата

Независимо че в преамбюла на ДЕИО държавите-членки са заявили твърдата си решимост „да укрепят единството на техните икономики и да осигурят тяхното хармонично развитие посредством намаляване на различията, съществуващи между различните области и изостаналостта на по-слабо развитите области”, за обща регионална политика през 1957 година е все още рано да се говори. Едва десет години по-късно в края на 60-те години на ХХ века, Комисията на Европейските общности прави предложение на Съвета на министрите за разработване на специална политика за регионалното развитие, а в края на 1970 г. се постига съгласие между всички държави-членки на ЕО за ориентирите на тази политика. За целта се прави преформулиране на задачите най-вече на Европейския социален фонд (ЕСФ), който, както е известно, заедно с ФЕОГА е създаден с Римския договор (ДЕИО). Дефинирането и официалното признаване на ОРП се осъществява обаче едва с Единния европейски акт от 1986 година, след като на практика Общността е реализирала значителен брой инициативи в тази област.

Аргументите в полза на укрепването на икономическото и социалното сближаване на ЕО (ЕС) са свързани най-вече със съществуващите в нейните рамки икономически и социални различия. Едва ли е нужно да се напомня, че такива различия се наблюдават още при учредителките на ЕОВС, респективно на ЕИО и ЕВРАТОМ. Слаборазвити селски райони в Южна Италия и Сардиния, в Корсика и отвъдморските територии на Франция. Индустриални зони със западни производства и висока безработица могат да се срещнат в Северна Франция и Белгия.

Като сериозно предизвикателство за по-нататъшното развитие на регионалната политика на общностно равнище безспорно се явяват последвалите две разширявания на ЕО. Сред новоприсъединилите се страни се намират четирите най-слабо развити държави в Общността, респективно по-късно и в Евросъюза до последното му разширяване.

Така общата регионална политика на ЕО започва да се разработва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, когато членският състав на ЕО вече е нарастнал достатъчно, разширили са се границите на общия пазар, осезаемо започват да се проявяват първите по-сериозни регионални дисбаланси и различия в заетостта и доходите.

Присъединяването на България към Европейския съюз е най-голямото предизвикателство поставяно пред страната ни в новата и история. На 25.04.2005 г. в Люксембург България подписа Договора за присъединяване и това се превърна в събитието на годината. Един от ангажименти, които България приема с влизането си в ЕС, е ефективното усвояване и управление на Структурните фондове на ЕС.
Средствата от ЕС са особено важни за бъдещето на България, а наличието на необходимия административен капацитет, който да осигури усвояването на тези средства е един от основните въпроси, поставени пред страната ни в влизането й в ЕС. За съжаление обществеността знае твърде малко за партньорството между институциите при изграждането на регионалната политика; за политиката на Европейския съюз засягаща Структурните фондове, за сложната структура, която управлява тези средства във всяка една страна-членка и по конкретно в нашата държава.

Към настоящия момент България вече е страна-членка на ЕС. В момента значимостта на европейската регионална политика се изразява най-силно у нас. България е обект на финансовото съдействие на структурните фондове. Значимостта на начина, по който ще приеме и усвои получените средства, както и контролът по тази дейност, определят актуалността на настоящата теза.

Целта на настоящата разработка е да се очертаят проблемите на България в регионалната политика на ЕС и да се направя предложения за решаването им. За постигането на тази цел е нужно да се решат следните задачи:
- да се разгледа обстойно управлението на регионалната политика на ЕС и функционирането на институциите й.
- да се разгледа обстойно регламентът за функциониране и дейността на институциите на България за осъществяване на европейската регионална политика;
- на база на анализ на европейските и българските структури за реализация на РП, резултативно да се изведат обосновани проблеми в институционалното взаимодействие между тях при осъществяването на РП на ЕС в България;
- да се направят предложения за подобряване на институционалното взаимодействие между ЕС и нашата страна.

Дипломната работа е структурирана в две глави. В първа глава се обръща внимание на управлението на регионалната политика на ЕС. Обект на разглеждане са принципите, целите и инструментите на РП на ЕС. Правните основи, подход, равнища и институции за управление на РП също са обхванати подробно. Поради огромната им значимост, на функционирането на институциите на РП на ЕС, основно на Комитета на регионите, също е обърнато специално внимание.

Втора глава представя регламентирането и дейността на българските институции за осъществяване на европейската регионална политика. На първо място са разгледани институционалните основи на РП на България при членството й в ЕС. Обект на разглеждане е управленската структура на ЕРП на България, както и функционирането на институциите на България за осъществяване на ЕРП. На база на представената информация относно европейските и българските институции за ЕРП са очертани проблемите на институционално взаимодействие на България с ЕС в областта на РП.

Пълен преглед ...