Частично (кратко) резюме на темата:  

Класическото определение за туризъм е пътуването с цел отдих и развлечение. Туризмът може да се разглежда и като стопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност. Основател на българския туризъм е българският писател, съдия и народен будител Алеко Константинов.

Етимология. Понятието „туризъм“ произлиза от френската дума „tour“ (обиколка).

История. Съвременният туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа. В началото той е бил достъпен за ограничен брой хора от развитите по онова време държави като Великобритания, Франция, Швейцария и др. След Втората световна война туризмът става масов. Съвременният туризъм е масово социално-икономическо явление. Поради високите темпове на развитие той с основание се определя като един от водещите отрасли на новия век.

Видове туризъм. Туризмът може да бъде морски, планински, екологичен, екстремен, културен и мн. др. Според целта си, той се дели на: познавателен; рекреационен; културен; балнеоложки; лечебен; конгресен, бизнес и панаирен; бизнес; спортен; аграрен; планински, морски, речен; селски; риболовен и ловен; екотуризъм; събитиен; трекинг; хоби-туризъм; религиозен; винен; секс-туризъм; екстремен; военен; социален туризъм.

Според времето, за което се извършва туристическата дейност, се разграничават краткотраен, дълготраен, ежеседмичен и други видове туризъм.

Според стопанските резултати се поделя на стопански и социален туризъм. Днес социален туризъм в чист вид не съществува, тъй като всички туристически дейности са на пазарна основа.
Според гражданството на туристите и страната, в която се извършва туристическото пътуване, се разграничават вътрешен и международен туризъм. Посещенията на чужди граждани се наричат активен туризъм, тъй като те носят валутни приходи. Пътуванията на български граждани извън страната се нарича пасивен туризъм, тъй като при тях се изнася валута зад граница.
.....