Частично (кратко) резюме на темата

Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се ангажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района. Най-много и най- разнообразни програми за екотуризъм има в страните с голямо биоразнообразие, в които природата има впечатляващи измерения, национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции. Програми, които се дефинират като екотуризъм. по света са наблюдението на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата, в големите морски басейни и океаните и полярните ширини - места, в които дъхът на цивилизацията все още не се чувства.

През последните пет години туризмът в България е най-бързо развиващият се отрасъл. Едновременно с това сме свидетели и на вълна от местни и регионални инициативи за екотуризъм, възникнали в рамките на природозащитни дейности, или за предлагане на пазара на местни традиции, обичаи и култура. Укрепването на движението за опазване на природата и за развитие на екотуризъм е съвсем естествено в периода на преход към пазарна икономика. И двете тенденции са израз на загрижеността за опазване на околната среда и на културно-историческото наследство. Опазването на природата, на културното наследство и екотуризмът са свързани помежду си и се нуждаят един от друг, за да постигат успешно целите си.

Пълен преглед ...