Частично (кратко) резюме на темата:  

Най-висша форма на умозаключението за необходимост е разделителното умозаключение. Тук средният термин достига висша степен на общност.

Дадената от Хегел класификация на умозаключенията е измислена. Но подреждането им в зависимост от познавателното съдържание, което носят, заслужава сериозно внимание. Очертаният обаче преход от субективността към обективността е нереален. Той се изразява в изказаното от Хегел твърдение, че понятието е същност и творец на света. По силата на свои вътрешни закономерности поражда и става обект.

Според Хегел философията е продукт на дадена епоха. В процеса на познанието отделният индивид не може да прескочи историческите условия, при които съществува (тук е Родос, тука скачай, тук е Родос, тук танцувай). Тази максима е валидна за собствената му философска система. Тя е отражение на бурните и драматични събития, които стават при извършването на буржозната революция в Германия. Хегел е идеолог на немската буржоазия, която е непоследователна, половинчата, склонна към компромиси. Ето защо философското му учение е пронизано от дълбоки вътрешни противоречия. То еднакво съдържа в себе си консервативни и революционни, метафизични и диалектически елементи. Човекът, който пръв създаде системата на идеалисическата диалектика, който изтъкна, че противоречието е източник на всяко движение, изменение и развитие в действителността, същевременно не се посвени с гордост да заяви, че неговата философия е венец и че след него няма да има философия.
.....