Частично (кратко) резюме на темата:  

Най-използваните регулатори в международната търговия са:

• Мита или тарифни ограничения. Те представляват специфичен данък върху вноса на стоки. Митата могат да бъдат ad valorem, когато се изчисляват като процент от стойността на вносната стока, специфични, когато представляват фиксирана сума за дадена физическа единица (килограм, метър и други) и смесени между двата вида (например 5% от облагаемата стойност на стоката плюс 100 долара/тон).
Към нетарифните (административни) регулатори спадат

• Количествени ограничения по вноса – квоти, контингенти, плафони. Чрез този инструмент се ограничава вноса на определени стоки до количествата, фиксирани в квотата за даден период от време.

• Доброволни експортни квоти – договаря се със страните основни вносителки.

• Административни мерки. Въвеждат се изисквания за удовлетворяване на разрешителни и регистрационни режими, или, в определени случаи, възбрана за внос на дадени стоки, антидъмпинговите мерки, експортните субсидии. Мотивите за използване на административни ограничения по вноса могат да бъдат от най-различно естество – изисквания за изпълнение на технически и здравни изисквания, норми за безопасност, и др. При използването на такива мерки може да се говори за протекционизъм, ако изпълнението на тези норми води до отклонение на вносната от международната цена на дадена стока.
.....