Частично (кратко) резюме на темата:  

В началото на миналия век, на 4-5 километра от Варна, по оживения търговски път по крайбрежието, към Добруджа и Румъния имало малка гостилница...

Гостоприемният стопани умеел да приготвя вкусни български гозби. Тежко натоварените със златно добруджанско жито каруци винаги спирали тук. Пътниците похапвали, а конете събирали сили за тежкия път. Прочула се гостилницата, но си нямала име.

Пред нея оставяли следите от копитата и подковите на натоварените коне. И от тези следи дошло и името - нарекли гостилницата "Копитото".

През 1948 г. гостилницата е национализирана и става държавно заведение. До 1975 г., когато го наема Йордан Николов.

И "Копитото" бързо се прочува с вкусните кюфтета на Бай Данчо. Верен помощник е съпругата му Жечка, а не след дълго и единствената им дъщеря Мими и зетят Митко. Те съумяват да запазят семейната традиция и да развият малката гостилница с 25 места до днешните мащаби.

Неусетно се изтъркулват 20 години. Бай Данчо вече си е отишъл от този свят. А в семейното заведение вече работят и двете му внучки.

През 1995 г. Мими и Митко регистирират семейната фирма "Бай Данчо". "Копитото" вече е на ново място - в световно известния курорт "Св. Св. Константин и Елена". Започва с 30 места, след това 300, а днес са 500. За 10 години израстна приказният комплекс на хотел-ресторант "Копитото".
.....