Частично (кратко) резюме на темата:  

В съвременната сложна и променяща се икономическа среда целенасочено се търсят и прилагат методи, техники и средства за осигуряване на квалифициран, мотивиран, високопродуктивен и лоялен персонал, способен да реализира целите на организацията в средносрочна и дългосрочна перспектива. Ефективното управление на персонала означава да се управляват мислещи обекти, като това е най-голямото предизвикателство в една организация. Най много време и енергия се изразходва за управление на хората, които осъществяват дейността на организацията. Много често се казва, че една организация е толкова добра, колкото е добър нейния персонал. За ролята и мястото на „човешкия фактор” в миналото са се водили редица спорове. Новите реалности без съмнение изискват на човешкия фактор в фирмата да се отдаде първостепенно значение. В реалността се съчетават хроничния недостиг на капитали и инвестиции със завоюването на пазари и с отстояване на фирмените интереси. Като най-съществен фактор в стратегията се откроява човешкият фактор. Той не би могъл да компенсира в пълна степен отсъствието на капитали, но може чрез своите действия, чрез трудовото си поведение да насочи фирмата в една или друга посока. За голямо съжаление способностите, уменията, знанията на кадрите много рядко се използват в пълния им потенциал. Причините, които се посочват от действащите мениджъри са различни, но рядко някой признава истината, че липсват знания и воля за конкретни действия в тази насока. Това не е лека задача, като се има предвид, че:
- организацията осигурява своите цели, не чрез персонал изобщо, а чрез хора с точно определени професионални, квалификационни и личностни характеристики;
- трудовото поведение се мотивира под влияние на сложен мотивационен механизъм, който по определен начин поражда действие или бездействие, за задоволяване на определени потребности и интереси;
- човекът в трудовия процес мисли и твори, усъвършенства своите качества и потенциал и се усъвършенства като ресурс;
- хората трябва да разбират какво се очаква от тях, необходимо е да им се обяснява, да се убеждават, да се спечели тяхното доверие и съпричастност.

Настоящото изложение е опит за обобщаване на теоретичните постижения и проблеми в областта на мотивация в управлението и систематизирането й от гледна точка на нейното практическо приложение в съвременната икономическа организация. Основната цел е да се изведат главните насоки и опорни точки, които биха позволили на добрия мениджър да използва по-пълно и ефективно потенциала на човешките ресурси в стопанската дейност.

Основните цели, които си поставих с тази разработка са: да дам научно определение на феномена мотивация; да изясня връзката между извършената работа и мотивацията; да разгледам основните мотивационни теории и като следствие да извлека най- същественото за практиката от представените теории. Чисто практическите цели, които си поставих, са да анализирам състоянието на мотивираността на персонала във фирма „Меридиан” ООД – град Пловдив и да дам своите препоръки и насоки за съставянето на реално действаща мотивационна програма.

Целта на дипломният проект е да се изследва мотивацията на служителите от определена компания на локално йерархично равнище, в системата на социалните дейности. Изследването предполага да се обхванат някои задължителни други явления, каквито са: процесите, съпътстващи явлението мотивация, факторите, които имат мотивиращо влияние върху трудовата дейност на служителите, както и да се изследват конкретните методи за мотивиране (мотивиращи въздействия). За целта на настоящото теоритико-емпирично изследване трябва да се отбележи, че мотивацията тук разглеждаме предимно като резултат, „моментна снимка”. Целта е формулирана по този начин, доколкото периода за изготвяне на проекта и изследването е ограничен във времето.
.....