Частично (кратко) резюме на темата:  

До шейсетте години на двадесети век турската външна политика е изцяло базирана на близки взаимоотношения със Запада, по-точно приятелството със Съединените Щати. Турция изпраща войски в Корея и се присъединява към НАТО (1952) и Багдадския пакт (1955). Тази ориентирана на запад политика е продиктувана от страха от Съветския съюз, зависимостта от американската икономическа помощ и стремежът на Турция да бъде приета като светска, демократична, западна държава. След 1960, обаче, тази политика е поставена под въпрос вследствие на намаляване на напрежението между изтока и запада, както и нарастващото икономическо значение на страните от Централна Източна Европа, в следствие на събитията в Кипър.

Независимостта на Кипър става реалност благодарение на договорките в Цюрих и Лондон през 1959. Турция прави опити да защити интересите на турската общност в Кипър и когато те са застрашени от диспути между турски и гръцки киприоти през 1963 и отново в 1967, Турция планира да се намеси. През Юли 1974 Гръцкото правителство поддържа организаторите на преврат, който сваля от властта президента Макариос III и обявяват съединение на Кипър и Гърция. Турция се проваля в опитите си да убеди Великобритания и САЩ да предприемат ефективни действия и действа самостоятелно, като окупира северната част на острова, отказвайки да се оттегли, докато нови решения, благоприятни за Турските киприоти, не са взети и гарантирани. Тези събития, които водят до спорове по отношение големината на площта на териториалните води, подводните ресурси в Егейско море, суверенността над ненаселените острови и въздушно пространство, водят до хладни отношения с Гърция, както и САЩ, които според турците подкрепят Гърция. През 1987 и 1996 Гърция е на крачка от война в Егейско море.
.....