Частично (кратко) резюме на темата:  

Настойничеството и попечителството са правно уредени извънсъдебни административни процедури за назначаване на настойнически съвет на малолетни деца без родители или на поставени под пълно запрещение лица и на попечител на непълнолетни деца без родители и на поставени под ограничено запрещение лица.

В теорията съществуват различни мнения за естеството на отношенията при настойничество и попечителство. Според проф. д-р Лиляна Ненова, настойничеството и попечителството носи комплексен юридически характер. Отношенията между настойника или попечителя и органа по настойничеството и попечителството са административно-правни. Отношенията между настойника или попечителя и под настойния или подопечния съответстват по форма и предназначение на семейни отношения. Но между тези лица в това им качество не съществува семейна връзка, основана на брак, родство или осиновяване. Тези лица не са родители и деца нито по естествен произход, нито по осиновяване. За в точния юридически смисъл отношенията им на са семейни, а подобие на семейни отношения.

Това своеобразие е изразено от самия Семеен кодекс: в чл. 1 СК, който урежда предмета на регулиране, настойничеството и попечителството видимо е ограничено граматически по отношенията, които се окачествяват като “семейни”. В чл. 2 СК, който урежда целите на кодекса, защитата правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство се сочи като отделна цел. А между принципите за уреждане на семейните отношения, посочени в чл. 3 СК, този институт не се споменава. Особеният характер на настойничеството и попечителството личи от поместването му в кодекса след изчерпването на уредбата на семейните отношения. Този характер обяснява специфичния облик на цялата уредба и трябва да се има предвид при боравенето с нея.
.....