Частично (кратко) резюме на темата:  

След присъединяването на България към Европейския съюз кандидатстването и придобиването на българско гражданство от граждани на трети страни получава все по-голяма актуалност. След 1 януари 2007 г. българските граждани се ползват неограничено от фундаменталните свободи в Европейската общност, сред които е и свободата на движение на хора. Гражданството и свързаните с него други правни институти са уредени от Закона за българското гражданство, който регулира основните принципи за придобиване: по произход, по месторождение и натурализация и разглежда процедурите, по които става придобиването, загубването и възстановяването му.

Европейско гражданство предвижда “двойно гражданство, национално и европейско”, като всеки ще може сам да направи избор според собствените си убеждения. Юридическата база за въвеждането на европейско гражданство е поставена още в договора от Маастрихт, който предвижда, че “всяко лице, което има националност от държавите – членки, ще бъде гражданин на Съюза”. Договорът от Амстердам изяснява връзката между европейско и национално гражданство - “Гражданството в ЕС ще допълни, а няма да замени националното гражданство”.

Това предложение предизвиква възобновяване на дискусията за смисъла и значението на гражданството, за връзката му с определен политически модел, както и с националната идентичност. Доколко европейското или наднационалното може и трябва да доминира над френското, германското или българското? Или може би европейското гражданство е синоним и заместител на сбора от националните гражданства? Дали това, че някой е предпочел да бъде европейски гражданин го прави по-малко национален гражданин или напротив, добавя още един щрих към националния му образ? Обединена Европа не се стреми към унификация, а към богатство на своя модел чрез съхраняване и стимулиране на многообразието и най-важното - отстояване на правото на избор на всеки гражданин, на всеки индивид. Само по себе си отстояването на националната специфика и идентичност означава и отстояване на европейските ценности, защото колкото повече се съхранява и отстоява националното богатство и различие, толкова повече се пазят европейските принципи на демократичност и плурализъм. Именно този основополагащ принцип на Европейския модел и на европейското духовно пространство е отразен в предлагания текст за Конституция – като гражданин на Обединена Европа всеки да може да се идентифицира чрез “европейското” в своя образ, но ако предпочита може да се идентифицира и чрез “националното” в своя образ. Не става дума за налагане на единия или другия принцип, а за възможност двата да битуват заедно, така че да могат взаимно да се допълват и обогатяват.
.....