Частично (кратко) резюме на темата:  

Въпреки многобройните дефиниции за конфликт, едно е сигурно, конфликтът е налице, когато: съществуват противоположни интереси; приемане от участниците в конфликта, че интересите им са несъвместими; вяра на всяка от страните, че другата вреди или възнамерява да навреди на интересите; последователното взаимодействие между участниците и действия на едната или двете страни, които вредят на интересите на другата страна. Конфликтът може да бъде причинен и от надпревара за изчерпани ресурси, желание за отмъщение и погрешни изводи за постъпките на другите. Той може да бъде контролиран чрез сключване на сделки или преговори, чрез намесата на трети участник като арбитър или посредник, чрез умела ескалация на конфликта и чрез въвеждането на обичайни цели.

Най-важните критерии за разграничаване на конфликтите представляват субектът, обектът, причините, характерът на ценностите, възможностите и сферите на проява, формите на израстване, времетраенето, възможностите за разрешаване и функциите.
В зависимост от субекта на конфликтите, същите могат да се разделят на: вътрешни /интраперсонални/ конфликти на личността и междуличностни /интерперсонални/ конфликти /конфликти между личност и група, вътрешногрупови и междугрупови/.

Междуличностният конфликт /според Robins/ е процес в който „страните са в опозиция, когато едната страна блокира постигането на целта на другата страна”. Тези конфликти се определят и като съперничество, въвличащо противостоящи идеи, стойности и/ или оскъдни ресурси, като наблюдаемите последствия от поведението на общуване не е задължително да бъдат вербални.

Конфликтните ситуации, които се пораждат в процеса на междуличностното общуване, оказват влияние върху ефективността на всяка стопанска единица. По своята същност конфликтът в организацията представлява несъотвествие между индивидуалните интереси, разбирания и убеждения на отделните категории персонал.
.....