Частично (кратко) резюме на темата:  

Понятието “предприятие” третирано като отчетно обособена структура е регламентирано в Закона за счетоводството . По критериите на чл. 1 от този закон предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; неперсонифицираните дружества и чуждестранни лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез мястото на стопанска дейност.

Юридическите форми за предприятия предвидени в българското търговско законодателство са: предприятие на едноличен търговец, публични (държавни и общински) предприятия, търговски дружества, кооперации и предприятия за юридически лица с нестопанска цел.
Правата, задълженията и фактическите отношения, чиято съвкупност съставлява предприятието се създават и функционират чрез осъществяваната дейност. За нефинансовите предприятия тази дейност се изразява като обичайна дейност и основна дейност с нефинансов характер, т.е. производствена (промишлена, строителна, транспортна, селскостопанска и др.) и търговия. От тази гледна точка в състава на нефинансовите предприятия не могат да се отнесат: бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, публичните дружества по смисъла на Закона за ценните книжа, инвестиционните дружества и предприятията, които извършват по занятие банкови, застрахователни сделки, сделки с ценни книжа и др.

Съгласно допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството обичайна дейност е съвкупността от стопански операции, които се извършват от дадено предприятие в нормалния му ход на функциониране както и такива, които произтичат или съответстват регулярно или инцидентно тези операции. Това е дейността, извършвана в рамките на осъществяване на предмета на дейност на предприятието, която е присъща за предприятия с аналогично техническо оборудване и квалификация на персонала и която не произтича от извънредни обстоятелства и събития.

Основната дейност е съвкупност от стопански операции, от които се генерират основните (значителна част от) приходи (те) на дадено предприятие и не са по своята същност инвестиционна дейност. Основната дейност заема преимуществено положение, в сравнение с всички останали дейности, осъществявани от предприятието.

Разграничаването на основната от обичайната дейност на нефинансовите предприятия има значение при разработване на съответни модели на счетоводната политика и съставните й елементи.
.....