Частично (кратко) резюме на темата:  

След превръщането си в организирано политическо движение през ХІХ век стъпка по стъпка либералите полагат основите на модерната конституционна държава. В какво се състоят техните усилия? Основният им стремеж е свързан с утвърждаването на разделението на властите, което да залегне в основата на конституциите, с избираемото представителство на народа в парламент и със свободата на пресата. Те се обявяват срещу цензурата, упражнявана в абсолютистките държави, както и за свобода на сдруженията и събранията. С политическите си действия либералите ограничават властта на монарсите и се противопоставят на светогледните и религиозни предразсъдъци. На практика те успяват да разчистят пътя за развитие пред отделния гражданин, както и да положат правовите основи за защита на човешкото достойнство и права, които днес разпознаваме в конституциите на демократичните държави. Ето защо можем да твърдим, че с развитието на конституционната държавност в Европа през ХІХ век либерализмът успява действително да доведе до изчезване на абсолютистките монархии.

Що се отнася до един от другите важни лостове за обществено въздействие – религията и нейните институционални форми, макар представителите на класическия либерализъм да изграждат своята морална философия върху ценности, защитавани от протестантската теология, в същото време те считат, че религиозните убеждения са въпрос от личната сфера, както и че проектирането им върху обществения живот трябва да бъде ограничено. Поради тази причина либералите отстояват разделението между държава и църква.
.....