Частично (кратко) резюме на темата

Мотивацията се отнася до вътрешните, периодично активиращи се причинители на поведението. Мотивираното поведение е целенасочено, организирано е в определена последователност и има произволен характер, т.е. подлежи на съзнателен контрол. Мотивационната регулация на поведението е свързана с изпълнението на няколко функции:

• Подбудителна функция. Най-съществената особеност на мотивацията е способността и да подбужда, да енергетизира поведението. Мотивационните фактори действат като причини именно чрез подбудителната функция.

• Насочваща функция. Мотивираното поведение е ориентирано към овладяването на определени обекти или достигането на определено състояние. Чрез мотивацията от цялото многообразие на външната действителност се отделят само тези обекти, които могат да удовлетворят конкретните нужди на организма. Те придобиват субективна значимост и поведението се ориентира към тях.

• Организираща функция. Мотивираното поведение не е безпорядъчна съвкупност от двигателни актове, а има определена организация и последователност.

Като разглеждаме мотивацията в качеството и на вътрешна причина и основание за поведението трябва да се обърне внимание на това, че за външните наблюдатели не винаги е ясно и възможно да установят действителните основания за извършването на дадена постъпка. Това е постоянен проблем в съдебната практика, където решаващо значение има установяването на мотива за извършеното закононарушение.

Пълен преглед ...